Скокът в инфлацията в еврозоната ще е преходен, сочи проучване на ЕЦБ

Инфлацията в еврозоната ще се ускори до средно 2,7% тази година, но ще се върне близо до целта на Европейската централна банка от 2% още през следващата година, показва тримесечното проучване на институцията сред професионални прогнозисти.

Респондентите съществено повишават очакванията си за 2026 г. спрямо предходния кръг, когато те бяха 1,8%, като предвиждат ръст на цените от 2,1% и 2% съответно през 2027 и 2028 г. В същото време те прогнозират малко по-слаб икономически растеж от предишните си оценки.

Влиянието на войната и енергийните цени

Отделно проучване на ЕЦБ - телефонното проучване сред фирмите - стига до извода, че по-широкото прехвърляне на по-високите разходи за енергия вследствие на войната в Иран „може да бъде по-постепенно, отколкото в миналото“, но също така предупреждава, че ситуацията може да се влоши, ако бойните действия не приключат скоро.

Данните идват след като миналия четвъртък ЕЦБ остави лихвените проценти без промяна, като същевременно сигнализира, че на следващото заседание ще бъде обсъдено повишение.

Още по темата

Ефектите от войната в Залива засягат бизнес активността по света

ЕЦБ ще повиши лихвите през юни, а през 2027 г. ще обърне курса, сочи проучване

Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви в петък, че подобна стъпка ще бъде необходима, ако няма съществено подобрение в перспективите за инфлацията и растежа.

Докато някои негови колеги повториха подобни позиции, други бяха по-предпазливи. Гръцкият гуверньор Янис Стурнарас заяви, че рискът от рецесия е „реален“, а финландският представител Оли Рен посочи, че все още „няма ясни признаци“ инфлационният натиск, породен от войната, да се вкоренява в икономиката чрез по-високи заплати и цени.

Рискове от вторични инфлационни ефекти

Анализът на ЕЦБ вече е насочен към риска от т.нар. косвени и вторични ефекти - като нарастващ натиск върху възнагражденията и повишаване на инфлационните очаквания сред потребителите и компаниите.

Корпоративното телефонно проучване показва, че повишението на цените на петрола през март бързо се пренася върху крайните продажни цени при повечето стоки и услуги, зависими от петрол.

В същото време се подчертава, че поне големите компании са по-добре защитени срещу колебанията в енергийните цени в сравнение с 2022 г., което ограничава ефекта.

Натиск върху веригите за доставки и заплатите

Ако конфликтът в Близкия изток не приключи скоро, той вероятно ще доведе до смущения във веригите за доставки, което ще окаже значителен допълнителен натиск за повишение на цените и ще ограничи търсенето, се казва още в анализа. Особени притеснения има около потенциален недостиг на водород и хелий.

„Подобни нарушения в доставките могат да породят инфлационен натиск, по-близък до наблюдавания по време на пандемията от COVID-19“, се посочва в проучването, като същевременно се подчертава, че съществуват и смекчаващи фактори като по-слабото глобално търсене.

Според ЕЦБ „за повечето анкетирани основното притеснение е ефектът, който войната ще има върху доверието на потребителите и съответно върху крайното потребителско търсене“.

По отношение на растежа на заплатите, проучването показва, че компаниите все още очакват забавяне - до 2,9% и 2,8% през тази и следващата година спрямо 3,5% през 2025 г.

Въпреки това, малка част от анкетираните са направили леко повишение на очакванията си за 2027 г. с оглед на войната, докато по-голям брой виждат конфликта като възходящ риск, посочват от ЕЦБ

Още по темата

ЕЦБ задържа лихвите на фона на инфлационен натиск и войната с Иран

ЕЦБ не вижда достатъчно основания за повишение на лихвите засега

Европейските акции не могат да догонят американските