ЕК ще може да инвестира директно във фабрики за чипове

Преработените планове на Европейския съюз за стимулиране на полупроводниковата индустрия - ключова част от веригата за доставки за всичко - от изкуствен интелект до автомобили - биха позволили на изпълнителния орган на блока да инвестира директно в производството и биха дали приоритет на разработването на нови технологии, казаха запознати с проекта.

Предложението за Закон за чиповете II (Chips Act II), очаквано в края на май, е опит за подобряване на предшественика му от 2022 г., след като големи планове за производство на чипове в Европа бяха забавени или отменени, а собственият одитен орган на блока заяви, че е малко вероятно да постигне целите си за удвояване на дела на ЕС в световното производство на чипове.

Проектите за предложения ще препоръчат да се даде възможност на Европейската комисия да инвестира директно в големи, трансгранични проекти, докато преди това тя беше ограничена до финансиране на изследвания и одобряване на помощ от държавите членки, казаха източниците, пожелали да не бъдат идентифицирани, тъй като проектът за предложение все още не е публичен. Подкрепените от комисията проекти все още ще бъдат публично-частни партньорства, казаха те.

Позволяването на комисията да инвестира директно чрез безвъзмездна помощ би могло да улесни компаниите да планират проекти в множество държави едновременно и би могло да бъде по-лесен начин за получаване на държавно финансиране, отколкото кандидатстването за национални субсидии. Новата версия на закона ще има за цел също така да увеличи развитието на технологии, които са от решаващо значение за производството на чипове, включително машини, материали и печатни платки, казаха източниците.

Правилата все още могат да се променят, преди да бъдат публикувани, и ще трябва да преминат през няколко кръга преговори между правителствата на ЕС и членовете на Европейския парламент, преди да бъдат приети. Процесът може да отнеме няколко месеца.

Представител на комисията отказа коментар.

Първоначално ЕС предложи Закона за чиповете като начин за стимулиране на местното производство на чипове и намаляване на въздействието на потенциални прекъсвания на веригата за доставки върху местните индустрии, след като пандемията от Covid-19 разкри рисковете от разчитането на глобална, взаимосвързана мрежа от доставчици. По това време блокът заяви, че стимулите за проекти за полупроводници могат да достигнат 86 милиарда евро чрез комбинация от държавна помощ и корпоративни инвестиции. Целта беше да се улесни получаването на разрешение от страните да харчат пари за производство и да се привлекат компании, желаещи да изградят инфраструктура в Европа.

Целта беше да се удвои пазарният дял на ЕС в световното производство на чипове до 20% до 2030 г. Но след като редица предложени проекти за съоръжения за производство на чипове бяха забавени или отхвърлени през последните няколко години, Европейската сметна палата на блока заяви в доклад, че е малко вероятно целта да бъде постигната. Оценката на ЕСП е, че Европа ще контролира близо 12% от производството до тази дата. Доклад от 2024 г. на мозъчния тръст Interface отхвърли Закона за чиповете като „събор от идеи“, а не като „полупроводникова стратегия със смислени политически цели“.

През 2024 г. Intel Corp. спря строителни проекти в Полша и Германия. Планираното ѝ съоръжение в Дрезден на стойност 30 милиарда евро беше напът да се превърне в най-голямото предприятие, подкрепено по Закона за чиповете. На следващата година Германия намали целевата финансова помощ за полупроводниковата индустрия с 3 милиарда евро, като избра да използва част от парите за ремонт на пътища и мостове.

В САЩ президентът Доналд Тръмп атакува американската програма за финансиране по Закона за чиповете, въведена от бившия президент Джо Байдън, оплаквайки се, че тя не е от полза за данъкоплатците. През август правителството се съгласи да вземе близо 10% дял директно в Intel в неортодоксална сделка за съживяване на производителя на чипове.

Архитектурата на европейския закон възложи на комисията отговорността за 4,5 милиарда евро, като останалите средства идват чрез инвестиции на националните правителства и производителите на чипове. Получателите на финансиране се оплакаха, че добавянето на повече участници към процеса е довело до по-дълги процедури и бюрокрация.

„Осигуряването на одобрение отне две години и погълна значителен капитал и работна ръка“, каза Андреа Рокето, главен изпълнителен директор на италианския производител на чипове Ephos, в интервю през декември относно процеса за осигуряване на безвъзмездна помощ от 41,5 милиона евро по Закона за чиповете за неговата фирма през 2025 г.

Още по темата

Инвеститорите търсят печелившите сред по-малко познати AI доставчици

Инвеститорите спорят: Суперцикъл или нов балон при чиповете памет

Мъск включва на "светлинна скорост" плана за собствено производство на чипове

Германия готви план срещу американски компании при следващ сблъсък с Тръмп