Напускането на ОАЕ поставя под въпрос влиянието на ОПЕК върху петрола
ОАЕ напускат ОПЕК след десетилетия членство
Редактор: Ивета Червенякова
Решението на Обединените арабски емирства да напуснат ОПЕК изненада партньорите им от шест десетилетия. Сега картелът ще трябва да се бори, за да запази влиянието си в бързо променящия се глобален пазар на петрол.
Официални представители от други страни членки бяха шокирани във вторник, когато дългогодишното напрежение между Абу Даби и фактическия лидер на групата Саудитска Арабия кулминира с внезапно съобщение, че третият по големина производител в ОПЕК ще напусне организацията в рамките на дни.
За ОПЕК и нейните партньори напускането ще отслаби способността им да управляват цените на петрола чрез корекции в предлагането, като същевременно позиционира ОАЕ като непредсказуем играч - такъв, който отдавна се противопоставя на ограниченията на квотите на ОПЕК - в момент на безпрецедентни сътресения на глобалния пазар.
В краткосрочен план добивът от ОАЕ и съседите им в Персийския залив е ограничен заради затварянето на Ормузкия проток, което оставя останалия свят в остър недостиг на доставки и прави квотите на ОПЕК практически безсмислени.
Но след като потокът от петрол бъде възстановен, напускането на ОАЕ създава риск от нова надпревара за пазарен дял и бъдещи ценови войни. Вече има сигнали от официални лица за намерения за увеличаване на производството.
Няколко представители на други държави членки на ОПЕК+ заявиха, че не очакват незабавна верижна реакция и напускане на още държави след ОАЕ.
Въпреки това оттеглянето на един от най-влиятелните членове повдига по-широки въпроси. Влиянието на ОПЕК отслабва през последните години, тъй като нови обеми заливат пазара, особено от шистовия сектор в САЩ.
Саудитска Арабия, която се позиционира като основен регулатор на глобалния пазар, среща трудности да ограничи свръхпроизводството при някои членове, които произвеждат в излишък, а групата вече загуби и няколко по-малки държави през последното десетилетие.
„Пазарната мощ на ОПЕК ще намалее“, коментира Грег Брю, анализатор в Eurasia Group. „Напускането на ОАЕ ще подкопае доверието в групата, тъй като емирствата представляват значителна част от общия производствен капацитет на ОПЕК.“
Производството на ОАЕ е повече от 10% от общото на ОПЕК
Този материал се базира на разговори с около дузина източници, запознати с въпроса, повечето от които пожелаха анонимност, тъй като обсъждат поверителна информация.
Решението на ОАЕ да напуснат ОПЕК се подготвя от години, според част от източниците, още от началото на десетилетието, когато сътресенията около Covid пандемията задълбочиха разногласията в петролната политика между дългогодишните съюзници Абу Даби и Рияд.
Тези напрежения отразяват сблъсък на стратегии: стремежът на ОАЕ да се възползват максимално от въглеводородните си ресурси преди енергийният преход да достигне критична точка, срещу предпочитанието на Саудитска Арабия внимателно да управлява производството и цените.
Паралелно с това двете държави се конкурират за ролята на бизнес център в Близкия изток и за политическо влияние в региона.
Позицията на ОАЕ е силно повлияна от ключова фигура в емирствата - Султан ал Джабер, главен изпълнителен директор на Abu Dhabi National Oil Co., който често се противопоставя на ограниченията на квотите в рамките на ОПЕК+.
След като инвестира милиарди в нов производствен капацитет, страната се стремеше да възстанови вложенията си и увеличаваше добива над определените лимити - което доведе до рядко срещана публична критика от страна на Саудитска Арабия. Абу Даби нееднократно намекваше за напускане на съюза, но досега не предприемаше тази стъпка.
Подготовката на ОАЕ за изтегляне набра скорост към края на миналата година. Окончателният катализатор се оказва войната с Иран, посочва енергийният министър Сухайл ал Мазруей в интервю.
Фактическото затваряне на Ормузкия проток - ключов морски маршрут между Персийския залив и световните пазари - принуждава производителите в региона, включително Саудитска Арабия, ОАЕ, Ирак и Кувейт, да спрат поне 10 млн. барела дневно, или около 10% от глобалните доставки, според Международната агенция по енергетика.
ОАЕ бяха третият по големина производител в ОПЕК
При ограничено производство напускането на ОПЕК+ ще има по-малко непосредствено въздействие, посочва Мазруей. Същевременно с напускането си страната ще може да отговори на възстановяването на търсенето на гориво след войната, без да бъде ограничавана от производствените квоти на ОПЕК+.
„Ако производственият капацитет излиза извън влиянието на картела, това е негативен фактор за цените в хоризонт от три до пет години“, казва Клейтън Сайгъл от Центъра за стратегически и международни изследвания.
„Това не означава, че ОПЕК+ няма да успее да управлява пазара, но основният риск, който всички ние трябва да си представим, е ефектът на доминото, при който други държави членки последват примера на Абу Даби и напуснат картела. Това е въпрос номер едно в съзнанието ми.“
Значението на ОПЕК се крие в способността ѝ да балансира петролните пазари, особено чрез намаляване на добива при спад в търсенето, както по време на финансовата криза през 2008 г. и пандемията през 2020 г.
В бъдеще тежестта за балансиране на търсенето и предлагането ще пада върху все по-ограничен кръг държави в рамките на ОПЕК+, водени от Саудитска Арабия и Русия. Докато Рияд поема основната тежест на корекциите, други ключови страни като Ирак, Казахстан и Русия показват далеч по-малко надеждна ангажираност.
Саудитска Арабия вече сигнализира недоволство от загубата на пазарен дял, докато други партньори от алианса се присъединиха към други доставчици по света, увеличавайки все повече добива на петрол.
Миналата година кралството поведе ОПЕК+ към рязка промяна в стратегията за увеличаване на предлагането, изоставяйки дългогодишната си политика за поддържане на цените.
Въпреки бързото разширяване на капацитета на ОАЕ и амбициите за увеличаване на предлагането, не е ясно доколко страната може допълнително да увеличи добива. Оценките за производството на ОАЕ варират значително, но много анализатори и търговци смятат, че още преди войната страната е добивала близо до максималните нива.
Според Международната агенция по енергетика производството на страната е достигнало около 3,64 млн. барела дневно през февруари което е далеч над официалните данни. Някои търговци смятат, че реалният добив е още по-висок.
„Производството в ОАЕ дълго време работеше на максимален капацитет - те игнорираха квотите на ОПЕК+“, казва Гари Рос, опитен петролен консултант, превърнал се в мениджър на хедж фонд в Black Gold Investors LLC. „На практика именно Саудитска Арабия е тази, която балансира пазара. В крайна сметка това е ОПЕК - Саудитска Арабия.“
Засега напускането не изглежда да води до разпад на коалицията. Няколко делегати в алианса - който обхваща както членове на ОПЕК+, така и други страни като Русия и Казахстан - заявяват, че не планират да последват ОАЕ и не очакват масово изтегляне.
Истинският тест за оставащото влияние на ОПЕК ще дойде следващия път, когато тя бъде принудена да се намеси. Последиците от войната с Иран означават, че пазарът ще има нужда от максимално количество петрол още известно време, дори след възстановяване на трафика през Ормузкия проток.
„Не е ясно кога отново ще се появи свръхпредлагане и нужда от контрол върху добива“, казва Боб Макнали, президент на Rapidan Energy Group и бивш служител в Белия дом. „Това може да отнеме много години.“