Изкуството на сделката на Тръмп се сблъсква с търпеливата дипломация на Иран

В горещ юлски ден през 2015 г. разговорите между водещите дипломати на САЩ и Иран прераснаха в крясъци - толкова силни, че ехтяха по коридорите на виенския дворец от XIX век, където те бяха заключени в маратонски преговори.

Джон Кери и Мохамад Джавад Зариф спореха за това, което се превърна в историческо ядрено споразумение между САЩ и Иран, изисквало 20 месеца преговори. Разпадането на тази сделка по време на първия президентски мандат на Доналд Тръмп подготви почвата за сегашната война между двете държави.

Сега страните се готвят за нови тежки преговори, този път за официално прекратяване на двумесечен конфликт, който нанесе тежки щети в Близкия изток и изстреля цените на петрола нагоре. Допълнително усложнение е сблъсъкът на стилове между държава, водена от магнат в недвижимите имоти, който се гордее с бързото сключване на сделки, и революционната идеология на Ислямската република - заклет враг на САЩ от почти половин век.

Преговорите с Техеран изискват време, търпение и уважение

„Преговорите с Иран изискват висока доза търпение, време и упорита дипломация“, каза Ели Геранмайе, старши сътрудник по политиките и заместник-директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка към Европейския съвет за външна политика. „Те също така изискват разбиране, че когато Техеран влезе в дипломатически процес, за успеха са от решаващо значение външните белези на уважение и достойнство.“

Последното предложение на Иран - по същество междинна сделка за повторно отваряне на Ормузкия проток в замяна на това Вашингтон да прекрати блокадата на иранските пристанища - е още един знак, че всяко споразумение, което напълно да отговори на американските опасения, ще изисква много време. По-сложните преговори за ядрената програма на страната ще бъдат отложени.

Германският канцлер Фридрих Мерц подчерта разочарованието на американските съюзници, които са все по-притеснени от ефекта на затварянето на протока върху световната икономика, когато каза, че Вашингтон е „унижаван“ от иранските лидери. Преговарящите от Техеран, каза Мерц в понеделник, действат „много умело - или по-скоро много умело не преговарят“.

Американският представител от Държавния департамент Уенди Шърман, един от водещите преговарящи по ядреното споразумение, каза пред Bloomberg, че лидерите на Иран са по-твърдолинейни, отколкото бяха, когато тя е седяла на масата с тях. „Това означава, че отстъпките, които президентът смята, че ще дойдат лесно, няма да дойдат“, каза Шърман. „Тръмп иска те просто да капитулират. Това никога няма да се случи.“

Иранците не се страхуват от военните заплахи на Тръмп, но неговата ненадеждна и непредсказуема природа означава, че не могат да приемат думата му за чиста монета, каза европейски дипломат, който е в контакт с ирански представители. Той поиска да не бъде назоваван в съответствие с правилата на своето министерство.

Ормуз и ядрената програма правят новата сделка още по-трудна

Този път на масата не е само ядрената програма на Иран, но и контролът върху Ормуз - критично важният воден път за енергийни доставки, който Техеран държи практически затворен от началото на конфликта в края на февруари. Провалът да се постигне сделка крие риск от подновяване на война, която вече е отнела хиляди животи, главно в Иран и Ливан, и заплашва да ускори инфлацията по света.

„Иранският преговарящ обикновено се характеризира с изключително търпение, самообладание и силна концентрация върху приоритетите“, каза Ясер Осман, бивш ръководител на дипломатическата мисия на Египет в Техеран.

„Отстъпки не се правят лесно“, каза той. Този подход „отразява смесица от търпението и майсторството на персийски тъкач на килими с прагматизма на традиционен търговец на базар“.

Културни стереотипи, особено препратки към пазарлъци и договаряне, често се използват от чуждестранни дипломати, когато говорят за иранците - а понякога и от самите ирански представители - за да опишат стратегията на Техеран.

„Опитни хора, свързани с пазара, говорят и изтъкват аргументи, дават примери и разказват истории дотолкова, че отсрещната страна по сделката, както се казва, ‘онемява’ и дава съгласието си“, пише външният министър Абас Арагчи в своя дипломатически наръчник, озаглавен „Силата на преговорите“.

Понякога Иран довеждаше този подход до крайност. Кери „издържаше лекции“ за „5000 години иранска цивилизация“ от Зариф по време на разговорите за сделката от 2015 г., известна като Съвместен всеобхватен план за действие, припомни бившият заместник-съветник по националната сигурност на САЩ Джон Файнър пред американското радио NPR.

Твърдият стил на Тръмп може да се окаже слабост, а не предимство

Тези продължителни учтивости на базара рязко контрастират с Тръмп, чиято собствена книга „Изкуството на сделката“ препоръчва човек да бъде агресивен и „малко скандален“, за да постави опонентите под натиск и да контролира разказа.

Американският лидер се опита да внесе усещане за спешност в разговорите чрез публикации в социалните мрежи, в които многократно поставя крайни срокове и отправя заплахи — като едновременно настоява, че няма да бъде притиснат към лош компромис.

Това включваше публикация в социалните мрежи, че „цяла една цивилизация ще умре тази нощ и никога повече няма да бъде върната“. Публикувани часове преди САЩ и Иран да се съгласят на примирие на 7 април, подобни думи според част от съюзниците на Тръмп карат Иран да прави отстъпки.

Друга група съветници на президента твърди, че този тип хаотичен и недипломатичен език е направил иранските лидери по-малко склонни да сключат сделка или дори да се съгласят на нов кръг преговори, съобщи Bloomberg миналата седмица. Първият кръг в Пакистан в средата на април продължи около 15 часа и приключи без никакви признаци на напредък.

Предишните преговори между Техеран и Вашингтон и без това бяха достатъчно трудни. Но войната допълнително втвърди дипломатическата позиция на Иран. Той вижда конфликта като екзистенциален - опит на САЩ и Израел да дестабилизират страната и да свалят управляващия режим - и сега осъзнава собствените си асиметрични предимства, не на последно място способността си да възпрепятства преминаването на кораби през Ормузкия проток.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция, може би най-могъщата организация в страната, както военно, така и икономически, сега хвърля голяма сянка върху масата за преговори. Неговите лидери заплашват да провалят всякакви отстъпки, които биха засегнали новооткрития му контрол над водния път. САЩ и Израел убиха дългогодишни ирански посредници със Запада като шефа на националната сигурност Али Лариджани и бившия външен министър Камал Харази, премахвайки по-прагматични гласове от сцената.

Това оставя политически твърдолинейни фигури като бившия командир на КГИР Мохамад-Багер Галибаф - председател на парламента и водещ преговарящ на Иран в Пакистан - и Али Багери-Кани да излизат на преден план в разговорите. Вторият е свързан с ултраконсервативната фракция „пайдари“, която яростно се противопоставя на възстановяване на отношенията със САЩ.

Провалът на дипломацията вероятно би означавал връщане към война. И двете страни твърдят, че са готови за такъв изход, въпреки допълнителното разрушение и пазарните сътресения, които почти сигурно биха последвали.

Един ирански дипломат, запознат с предишни американско-ирански преговори, цитира Саади Ширази, персийски поет от XIII век, който поставя достойнството над лукса, за да обясни позицията на страната си. Важно е, каза той, преговарящите да държат главите си изправени, дори това да означава да ядат хляб, а не месо. Той отказа да бъде назован, тъй като обсъжда чувствителни теми.