ЕЦБ ще повиши лихвите през юни, а през 2027 г. ще обърне курса, сочи проучване
Банката ще използва повишението на лихвите като „застраховка“ срещу потенциална спирала на заплатите в условия на икономическа несигурност
Редактор: Волен Чилов
Европейската централна банка (ЕЦБ) ще реагира на войната в Иран с еднократно повишение на лихвените проценти – през юни – преди да отмени тази мярка през следващата година, за да защити икономическия растеж, според анализатори.
Всички участници в проучването на Bloomberg, с изключение на един, очакват ЕЦБ да остави депозитния лихвен процент без промяна на ниво 2% на 30 април, но да го повиши с четвърт процентен пункт на следващото заседание, тъй като новите прогнози дават по-ясна представа за икономическите последици от конфликта.
Половината от тези, които прогнозират повишение през юни, очакват и поне едно понижение до края на 2027 г. Средната прогноза показва, че лихвеният процент по депозитите ще се върне на 2% през септември същата година.
Икономистите прогнозират еднократно повишение през юни | ...което се очаква да бъде отменено през септември следващата година
Главният икономист Филип Лейн и други казват, че е малко вероятно да получат достатъчно информация този месец, за да определят дали скокът в цените на петрола и природния газ е променил значително инфлационните очаквания на домакинствата и фирмите. В същото време те подчертават, че следят отблизо такива сигнали и ще действат, ако е необходимо.
„Трудно е да се предвиди как ще се развие самият конфликт и как ще се променят цените на енергията“, заяви икономистът от Dekabank Кристиан Тьодтман. „Но също така е трудно да си представим, че косвените ефекти и вторичните последици върху инфлацията ще бъдат толкова слаби, че ЕЦБ да може да пренебрегне тези колебания.“
Потребителските цени скочиха с 2,6% на годишна база през март – най-високото ниво от средата на 2024 г. Очакванията за цените и страховете от инфлация също нарастват.
Рисковете от инфлация нарастват, тъй като войната в Иран повишава цените на енергията
Макар пазарите да са почти напълно убедени, че ЕЦБ ще запази лихвите без промяна следващата седмица, те все още очакват две увеличения с по 0,25 процентни пункта през тази година. Малко над една трета от анкетираните са съгласни с това.
Денис Шен, преподавател в Международното училище по мениджмънт на Техническия университет в Берлин, който предвижда само едно увеличение, казва, че след резкия ръст на заплатите по време на последния инфлационен шок прагът на ЕЦБ може да е по-нисък, отколкото изглежда.
„Не е необходимо доказателство за спирала на заплатите – нужен е само един достоверен риск от такава“, каза той. „Повишение от 25 базисни пункта като „застраховка“ се вписва в този сценарий: предпазливо по размер, но решително като сигнал.“
Това би съответствало на аргумента, изказан от председателя Кристин Лагард миналия месец, че ЕЦБ не може да остави превишаването на инфлацията напълно без реакция. „Обществото може да има затруднения да разбере реакционна функция, която не реагира“, каза тя.
Какво казват от Bloomberg Economics:
„ЕЦБ вероятно все още счита, че надхвърлянето на инфлацията оправдава известно затягане на паричната политика през тази година. Поддържаме прогнозата си за повишение на лихвите през юни, макар то да остава обвързано със сценарий на трайно високи цени на суровините, както е в нашия базов сценарий.“
—Дейвид Пауъл и Симона Деле Киаи.
ЕЦБ се чувства „принудена да затегне политиката“, защото инфлацията е вече нанесла щети, каза Арне Петимезас, анализатор в AFS Interest.
„Икономическите последици, включително от затягането на паричната политика, ще се проявят по-постепенно, което ще наложи понижение на лихвите през следващата година.“
Прогнозите за ценовия натиск и икономическия растеж се влошиха, откакто властите определиха за последно лихвените нива през март.
Рисковете за базовия сценарий на ЕЦБ за инфлация от 2,6% през тази година и 2% през 2027 г. се оценяват като възходящи, като почти 90% от анкетираните изразяват загриженост, че тя ще остане над целта в средносрочен план.
Макар всички анкетирани икономисти да казват, че следващата стъпка в политиката по-вероятно ще бъде повишение – в сравнение с 80% преди срещата от миналия месец – девет от всеки десет не са видели никакви доказателства, че очакванията се разколебават.
Рисковете за инфлацията в еврозоната са за повишение до 2027 г.
„Рисковете за инфлацията вече са се изместили към превишаване на целта с потенциални вторични ефекти, ако конфликтът продължи“, заяви Мария Мартинес, трейдър в Banco Bilbao Vizcaya Argentaria. „ЕЦБ остава предпазлива, с нисък до среден праг за действие.“
Тя е сред двете трети от анкетираните, които споделят мнението на политиците, че състоянието на еврозоната се намира някъде между базовия и неблагоприятния сценарий на ЕЦБ.
Много зависи от това колко бързо ще бъде възстановен свободният проход през Ормузкия проток. Блокадата на иранските пристанища от страна на американския флот е една от причините за зациклянето на преговорите, след като във вторник президентът Доналд Тръмп удължи примирието.
Около 73% от икономистите, участвали в проучването, очакват примирието да доведе до траен мир. От тях половината казват, че последиците ще се усещат в продължение на шест месеца или повече.
„ЕЦБ ще се надява, че войната ще приключи навреме преди срещата през юни и че цените на петрола ще се върнат до нивата от преди войната“, каза Анджей Шчепаняк от Nomura. Това би ограничило косвените и вторични ефекти върху инфлацията и „би позволило на ЕЦБ просто да пренебрегне този шок“.
Лагард подсказа, че настоящата ситуация намалява вероятността тя да се оттегли преждевременно, както предполагат слуховете. Тя заяви пред телевизия Bloomberg, че ще остане на поста си поне докато „на хоризонта висят големи облаци“.
Близо 80% от икономистите й вярват и казват, че тя ще изкара мандата си, който приключва през 2027 г.