Как Азия трябва да се справи с „дилемата Малака“

Ако войната в Иран ни е научила на нещо, то е, че използването на търговските морски маршрути като оръжие вече е предпочитан военен ход. Това с право насочи вниманието към Тайванския проток, но в ерата на засилено съперничество между САЩ и Китай, проливът Малака е също толкова важен.

Този морски маршрут - който пренася приблизително 40% от световната търговия и около 80% от вносния петрол на Китай - отдавна се счита за уязвим на прекъсвания. Разделенията в Югоизточна Азия ще направят всяка криза много по-трудна за овладяване.

Проливите като геополитически „тесни места“

Конфронтацията между САЩ и Иран около Ормузкия проток показа колко лесно могат да бъдат милитаризирани подобни „тесни места“ и колко бързо икономическите последици могат да се разпространят. Същата логика важи и за Малакския проток, но тук последствията биха засегнали сърцевината на азиатските икономики.

Индонезия, Малайзия и Сингапур граничат с пролива и го управляват съвместно, но нямат обща рамка за справяне с натиск в собствените си води. Съществуващото сътрудничество до голяма степен е ограничено до оперативни въпроси като пиратство и безопасност, но този подход е неподходящ за геополитически натиск.

Растящото присъствие на САЩ в региона

Последните разговори между Джакарта и Вашингтон за разширяване на отбранителното сътрудничество показват, че администрацията на Доналд Тръмп може да търси по-голяма роля в региона. По-рано този месец двете страни обявиха мащабно отбранително партньорство и обсъдиха възможността за разширени прелитания на американски военни самолети през индонезийското въздушно пространство.

Тревогата в Югоизточна Азия относно пролива Малака

Джакарта подчерта, че нищо не е финализирано, но дори ограничен достъп би увеличил способността на САЩ да наблюдават и да проектират сила през този коридор, свързващ Тихия и Индийския океан.

Още по темата

Ормуз: Две блокади и почти никакъв трафик

Си Дзинпин призова за отваряне на Ормуз и край на конфликта в Близкия изток

Търговците се готвят за ново напрежение около конфликта в Ормуз

Разнопосочни реакции в региона

Реакцията на Югоизточна Азия спрямо кризата в Ормузкия проток остава фрагментирана, макар че подходът на Сингапур заслужава внимание. Той подчертава принципа за свобода на корабоплаването и спазването на международното право, като предупреждава, че плащането на такси за безопасно преминаване през Ормузкия проток - както изисква Иран - би създало опасен прецедент за Малака.

Малайзия избра различен подход, договаряйки споразумение, което позволява на част от нейните кораби да преминават. Индонезия, от своя страна, продължава да балансира между Пекин и Вашингтон, дори докато проучва по-тесни отбранителни връзки със САЩ. Това обаче може да бъде интерпретирано от Китай като заемане на страна, което потенциално би въвлякло Джакарта по-пряко в конфронтация между САЩ и Китай - сценарий, който тя дълго се опитва да избегне.

Няма непосредствена заплаха за Малакския проток, но той е уникално изложен на напрежението между Китай и САЩ както заради географията си, така и заради ролята си в световната икономика.

„Дилемата Малака“ и стратегическите страхове на Китай

Китайските стратези отдавна се опасяват, че при конфликт силите на САЩ могат да застрашат морските маршрути, по които се доставя голяма част от вносния петрол на страната - уязвимост, която бившият президент Ху Дзинтао нарече „Дилемата Малака“. Вашингтон има значително по-голям капацитет да проектира сила в този район благодарение на своя военноморски обхват и мрежа от съюзници и партньори.

Глобалните последици при евентуална криза

Войната в Иран подчерта ахилесовата пета на Пекин. При криза - независимо дали около Тайван, Южнокитайско море или други точки на напрежение между двете сили - проливът може да се превърне в арена на съперничество между САЩ и Китай.

Въздействието няма да се ограничи до Китай: прекъсванията ще се разпространят по глобалните вериги за доставки, ще повишат цените на енергията, ще забавят търговските потоци и ще засилят икономическите шокове по света.

Ограничените алтернативи пред Китай

Пекин е инвестирал милиарди, за да намали този риск - изграждайки тръбопроводи през Мианмар, инвестирайки в Китайско-пакистанския икономически коридор и дори в арктически маршрути. Засега обаче нито една от тези алтернативи не предлага жизнеспособен заместител на Малака.

Необходимост от общ регионален подход

Време е Индонезия, Малайзия и Сингапур да възприемат единен подход към управлението на морската сигурност в пролива. Държавите започват да диверсифицират възможностите си и този процес трябва да продължи.

Тайланд например вече напредва с планове за сухопътен мост между Индийския и Тихия океан, който теоретично би позволил заобикаляне на Малака.

Но нищо от това не може да замени регионалното единство, особено сред държавите, които управляват пролива. Те трябва да обмислят засилване на съществуващите механизми чрез по-активни съвместни патрули и да разработят ясни механизми за реакция при евентуален конфликт.

Преди всичко е необходимо да представят единен фронт както пред Вашингтон, така и пред Пекин и да устоят на изкушението да сключват отделни сделки, които отслабват общата им позиция.

Заключение: риск за глобалната икономика

В противен случай проливът Малака ще се превърне в още една оспорвана артерия на международната търговия. В епоха на засилващо се геополитическо съперничество, цената на подобна фрагментация ще се усети далеч отвъд Югоизточна Азия.

Глобалната икономика не може да си позволи нов шок.

Каришма Васвани е колумнист на Bloomberg Opinion, която отразява азиатската политика със специален фокус върху Китай. Преди това тя е била водеща водеща на предавания за Азия в BBC и е работила за BBC в Азия и Южна Азия в продължение на две десетилетия.

Още по темата

Тъмният флот и рисковете около претъпкания проток Малака

Тайланд предлага на САЩ проект за обход на пролива Малака на стойност $28 млрд.

Суецкият канал и проливът Малака са тесните места за световната търговия