Си Дзинпин призова за отваряне на Ормуз и край на конфликта в Близкия изток

Китайският президент Си Дзинпин наруши мълчанието си относно противопоставянето около Ормузкия проток, като в рядък телефонен разговор със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман призова за възстановяване на транзита през жизненоважния воден път и за прекратяване на военните действия в Близкия изток.

„Китай призовава за незабавно и всеобхватно прекратяване на огъня, подкрепя всички усилия за възстановяване на мира и настоява споровете да бъдат решавани чрез политически и дипломатически средства“, е заявил Си пред фактическия владетел на кралството по телефона в понеделник, според изявление на китайското външно министерство.

„Ормузкият проток трябва да остане отворен за нормален транзит, което е в общ интерес на страните от региона и на международната общност.“

Най-прякото послание на Пекин досега

Китайският лидер направи най-директните си до момента изявления относно конфликта около протока след бурен уикенд в Близкия изток, който помрачи перспективите за мирни преговори между САЩ и Иран.

Контролът върху Ормузкият проток, който свързва Персийския залив с глобалните пазари, остава спорен, като американска морска блокада все още е в сила, а Иран държи протока на практика затворен за всички, с изключение на собствените си петролни доставки, от началото на войната на 28 февруари.

Последните изявления, направени по време на първия разговор на Си със саудитския престолонаследник от повече от три години, надграждат и първите публични коментари на китайския президент за войната с Иран, направени миналата седмица по време на среща с испанския министър-председател Педро Санчес.

Тогава Си предупреди, че международният ред „се разпада“ и обеща да играе конструктивна роля в Близкия изток.

Енергийната зависимост на Китай под натиск

Възстановяването на свободното преминаване през протока е особено важен приоритет за Китай, който е най-големият вносител в света на втечнен природен газ, преминаващ през Ормуз. И въпреки напредъка през последните години за засилване на енергийната сигурност и изолиране на икономиката от глобални сътресения, Пекин все още разчиташе на Близкия изток за около 40% от вноса си на петрол.

Зависимостта на Китай от петрол от Близкия изток го прави уязвим. Преди войната Пекин купуваше около 11% от суровия си петрол от Иран.

Разблокирането на потока от стоки през Залива става все по-спешно за най-голямата износителска държава в света, като Близкият изток и Северна Африка формират около 7% от общите ѝ външни продажби. Отразявайки нарушенията в търговията през март, китайските доставки за региона се сринаха с 43%.

Ескалация въпреки сигнал за деескалация

Иран обяви, че ще отвори отново протока в петък в светлината на примирието между Израел и „Хизбула“ в Ливан, което доведе до рязък спад на цените на петрола. Но бързо отмени решението, след като САЩ отказаха да вдигнат собствената си блокада, а американският флот откри огън и се качи на борда на товарен кораб под ирански флаг в Оманския залив.

Свободното преминаване на кораби през тесни морски точки като Ормузкия проток и Малакския проток е защитено от принципите, заложени в Конвенцията на ООН по морско право.

Геополитически сигнал към региона

Си също така заяви пред принц Мохамед, че Китай подкрепя страните от Близкия изток „да поемат бъдещето и съдбата си в свои ръце“, послание, което на практика представлява призив държавите в региона да преосмислят зависимостта си от САЩ за сигурността си.

Изявленията използват език, сходен с този, използван неотдавна от президента на САЩ Доналд Тръмп. В началото на войната той заяви пред иранския народ, че „сега е моментът да поемете контрол над съдбата си“.