Американците вече не работят колкото преди
Те все още са заети повече от европейците, но разликата устойчиво намалява
Обновен: 19 April 2026 | 19:38
Редактор: Петър Нейков
Тия дни попаднах на статистика, която противоречи на усещането на почти всеки работещ в САЩ: американците работят по-малко, отколкото през 50-те и 60-те години на миналия век. Как е възможно това, когато всички се чувстваме приковани към бюрата или телефоните си?
Да, ние все още работим повече от почти всички останали - особено европейците, с техните дълги ваканции и 35-часови работни седмици - но разликата намалява. Не само американците работят по-малко часове седмично, но и хората в други богати страни работят повече. С тези темпове скоро ще работим толкова усилено, колкото французите.
Както се оказва, това явление може би се обяснява най-вече с намаляването на мъжете в работната сила, а не с общото нарастване на американската леност. И все пак последиците за икономиката на САЩ и федералния бюджет са дълбоки.
Веднага след Втората световна война европейците работеха по-усилено от всички останали. Но докато възстановяваха икономиките си и изграждаха огромни социални държави работното им време намаляваше. Сега те работят много по-малко от останалия свят. Работното време на американците също е намалявало през 50-те години на миналия век, но е започнало да се увеличава през 60-те години и да се ускорява през 80-те и 90-те, преди да се стабилизира и след това да спадне през 2010-те. Междувременно европейците са започнали да работят повече през 2010-те. Разликата между САЩ и други богати страни е намалена наполовина.
Нов доклад изследва причините за това. Той сочи, че една от причините може да е разширяването на Medicaid в САЩ: През 1970 г. програмата е обхващала около 20 милиона души или приблизително 10% от населението, но към 2020 г. тези цифри достигат съответно 100 милиона и 30%. Medicaid може да бъде демотивиращ фактор за работа, защото ако някой, който я ползва, започне работа или просто работи повече часове, може да загуби здравните си осигуровки или да се наложи да плаща повече за тях. Някои изследвания показват, че таванът на доходите за класиране в Medicaid може да действа като 100% данък върху труда.
Във всеки случай, този спад в работните часове се превръща в проблем. Някои по-възрастни американци са изключени от пазара на труда поради възрастова дискриминация или липса на подходяща работа. Междувременно някои работещи на непълен работен ден не могат да намерят надеждна работа на пълен такъв. Не е ясно дали тези тенденции се влошават или ще се подобрят през следващите десетилетия, тъй като технологиите предлагат на хората повече начини да работят за себе си.
По-конкретно безпокойство е, че тази тенденция за по-малко работа е концентрирана сред мъжете и американците с по-ниски доходи. Преди тези с по-високи доходи работеха много малко, но през 20-ти век това се промени: сега хората с по-високи доходи работят повече часове от хората, които печелят по-малко. Що се отнася до разликата между половете, според Американското проучване за използване на времето, работните часове за мъжете и жените, които имат работа, са сравнително стабилни от 2003 г. насам. Спадът в общите работни часове идва най-вече от хора, които не работят, особено мъже. Ясно е, че голяма част от тази тенденция се дължи на напускането на работната сила от страна на мъжете.
По-малко мъже са на пазара на труда и в Европа. Но това се дължи на по-ранното пенсиониране и по-дългата продължителност на живота. През 2020 г. само 8% от европейските мъже на възраст между 25 и 54 години са били извън работната сила, в сравнение с 11% в САЩ. Младежката безработица е по-висока в Европа, но поне има тенденция да се работи повече, докато САЩ вървят в грешната посока.
Заслужава да се отбележи, че американците все още работят повече от европейците. Средно другите богати страни работят 92 часа на всеки 100 такива за американците. И ако американската социална държава е станала по-щедра, в по-голямата част от Европа тя е още по-щедра. Разбира се, възможно е помощите да се структурират по начин, който насърчава работата. Но по-важното е, че нищо от това не е устойчиво.
Както Америка, така и Европа имат застаряващо население, чиито грижи ще стават все по-скъпи. И ако хората работят по-малко, това означава, че ще има по-малко данъчни приходи, за да се плащат тези помощи. Европа е направила крачка в правилната посока, но все още има много да направи. Междувременно, с разрастването на социалната си държава и свиването на работното си време, САЩ може би ускоряват момента за плащане на сметката.