Двама души, участвали в опита на президента Доналд Тръмп да отмени резултатите от изборите през 2020 г., разработват мащабен инфраструктурен проект в Босна.
Джеси Бинол, бивш адвокат на Тръмп, и Джоузеф Флин, брат на бившия съветник по националната сигурност на Тръмп Майкъл Флин - и двамата подкрепили неуспешния опит на Тръмп да обърне изборните резултати - управляват компанията AAFS Infrastructure and Energy, която планира да инвестира 1,5 млрд. евро в летища, газови електроцентрали и газопровод в балканската държава.
AAFS възнамерява да развие и управлява основното международно летище в столицата Сараево, както и още едно в град Мостар, заяви в телефонно интервю в четвъртък Амер Бекан, изпълнителен директор в компанията.
Правителството на мюсюлманско-хърватската федерация - едната от двете съставни части на Босна - оценява предложението им за летищата. Отговор се очаква „в рамките на седмици“, посочи Бекан.
Официалните лица вече са приели предложението на AAFS за газова електроцентрала, като отделен договор предстои да бъде подписан скоро, допълни той.
Компанията разширява интересите си в региона, който вече е във фокуса и на други инвеститори от обкръжението на Тръмп. Този месец базираната в Уайоминг AAFS осигури договор за изграждането на ключов газопровод в Босна на стойност 300 млн. евро.
Дипломати от посолството на САЩ в Сараево са подкрепили офертата на компанията за проекта. В сряда посолството приветства решението на парламента като важна стъпка за енергийната сигурност на страната.
„Фактът, че проектът за газопровода беше приет в парламента почти с пълно единодушие, показва силата на американската дипломация“, заяви Бекан от Виена.
„Предишните местни политически разногласия относно изграждането на газопровода бяха преодолени. За Босна тази инвестиция носи и допълнителна стабилност, като отваря път за други инвеститори.“
Компания свързана с Тръмп се интересува от проекти за 1,8 млрд. долара в Босна
Газопроводът, който ще свърже Босна с европейската газова мрежа през Хърватия, е ключов за прекратяване на пълната зависимост на страната от руския природен газ. Очаква се да започне работа още през 2028 г., когато вече ще е в сила забраната на ЕС за руски газ.
Газопроводът се планира от години, но беше блокиран от спорове между две от основните фракции в страната - босненските хървати и мюсюлмани - относно контрола върху него.
Администрацията на Джо Байдън критикува ръководството на босненските хървати през 2024 г. за забавянето на проекта.
AAFS очаква да управлява газопровода за период от 30 години, с възможност за удължаване с още 20, като ще плаща концесионна такса на държавата, посочи Бекан.
Компанията планира да инвестира около 250 млн. евро в летището в Сараево, включително изграждането на втори терминал за нискотарифни полети, както и допълнителни 50 млн. евро за развитие на летището в Мостар.
Проектите ще бъдат финансирани със средства на AAFS и стратегически партньори, като американски банки и финансови институции, допълни Бекан.
„Ние бяхме единствените, които направиха директна оферта за проект със стратегическо и икономическо значение за Босна и Херцеговина“, каза той.
„Беше постигнат политически компромис, тъй като предложението включва американски капитал с политическа подкрепа от САЩ, което придава и елемент на сигурност.“
На други места в региона The Trump Organization също планира проекти, включително изграждането на Trump Tower Bucharest в столицата на Румъния и голф комплекс за над 500 млн. долара.
Джаред Къшнър обяви планове за превръщането на остров в Албания в курорт за 1,65 млрд. долара.
Босна и Херцеговина остава разделена между босненските сърби от едната страна и мюсюлмани и етнически хървати от другата, съгласно мирното споразумение с посредничеството на САЩ, което сложи край на кървавата война през 1995 г.
Етническите и политическите разделения продължават да са парализиращи за страната с население от 3,2 млн. души, чиито противопоставени части са свързани от слабо централно управление.
Босна се стреми към членство в Европейския съюз, но няма конкретна целева дата за присъединяване, тъй като страната бавно прилага реформите, необходими за присъединяването.
