Загубеното доверие в САЩ е кутията на Пандора за световната икономика

През 2025 г. инвеститорите възприеха така наречената TACO (Trump Always Chickens Out – бел. ред.) търговия – тоест залог, че „Тръмп винаги отстъпва“ от всеки ход, който би разтърсил пазарите твърде дълго. Тази идея сега изглежда твърде оптимистична.

Войната на президента Доналд Тръмп в Иран е твърде голяма, за да бъде даден заден ход, дори ако спорадичните му сигнали за по-мека линия могат да стимулират бързи пазарни възходи. А дълбоките промени относно мястото на Америка в света и в глобалната икономика кристализираха още преди началото на войната. Върнете се само няколко месеца назад към Световния икономически форум, когато Тръмп и други световни лидери и бизнесмени се събраха в заснежения алпийски град Давос в Швейцария. Имаше моменти, в които стаята сякаш се накланяше.

Не ставаше въпрос за отделна реч, нито дори за странната, непровокирана кавга относно Гренландия. Беше нарастващото признание, в частни разговори и в публични изяви, като например станалото известно обръщение на канадския премиер Марк Карни, че САЩ вече не се третират като предвидим играч. Те не се възприемат като ненадеждни във всеки отделен случай и със сигурност не са маловажни, но Америка вече е държава, чиито действия вече не могат да бъдат лесно предвидими. Тази разлика променя всичко.

Световният ред

В продължение на десетилетия световният ред се основаваше на това, което Карни наричаше „лъжата за взаимната полза“ или полезната фикция, че страните играят според правила. Америка беше първа сред равни. Съюзниците разбираха йерархията, но споразумението помагаше и на тях. Страната с най-мощната армия и най-голямата икономика, и притежател на световния резервен актив, щеше да управлява при условие, че защитава определени държави и форсира своята икономика, ориентирана към потребителите. Други страни можеха да продават евтини стоки на САЩ и да пестят от разходи за отбрана, като същевременно укрепват своите системи за социално подпомагане. Патината на споделената отговорност за резултатите означаваше, че световните лидери можеха да се завърнат у дома от глобални срещи с високо вдигнати глави, говорейки езика на партньорството.

Още по темата

Тръмп се превръща в пасив за крайната десница в Европа след разгрома на Орбан

МВФ допуска световният растеж да спадне под 2% през 2026 г.

Дори противниците калибрираха ходовете си спрямо Вашингтон, който намираха за разбираем. Всички признаваха, че редът, основан на правила, не е безупречен: той не успя да предотврати войните в Афганистан, Ирак и Сирия, нито да се справи с по-широкия конфликт в Близкия изток, а и държавите можеха да променят търговските правила, но имаше споделено очакване за това как ще се държат САЩ и следователно останалата част от света. „Сега се озоваваме в свят, където стратегическото доверие е спаднало“, изтъкна Вивиан Балакришнан, министър на външните работи на Сингапур, в интервю за Ройтерс през март. „Всеки трябва да приема най-лошото.“

Самите американци не са сигурни какво да очакват. Тръмп се опита да подкопае независимостта на Федералния резерв на САЩ и осмя Върховния съд (където консервативните съдии имат мнозинство) като „некомпетентен“. Войната в Иран започна без съгласието на Конгреса и без обществен дебат. Междинните избори през ноември ще бъдат тест за реакцията на избирателите към войната и нарастващите цени на петрола. Те биха могли да бъдат и още един тест за самата избирателна система, като се има предвид склонността на Тръмп да се движи по ръба ѝ и реакцията му след неговата загуба през 2020 г.

Капиталът все още гледа към САЩ

Но ето го парадокса: В свят, където Америка е по-слабо разбирана, капиталът все още иска да бъде в САЩ. Въпреки американско-израелските въздушни удари, които предизвикаха 20%-но прекъсване на световните доставки на петрол през първите 10 дни от конфликта в Иран, доларът не е нито изместен, нито обезценен. През 2025 г. наративът „продавай Америка, купувай Азия“ завладя трейдърите, като понижи доларовия индекс с около 8% за нея година. В първите дни след удара срещу Иран той се покачи.

Продължителното покачване на цените на петрола може фундаментално да промени перспективите за акциите в цяла Азия, която е зависима от петрол и природен газ от Близкия изток. Но САЩ са донякъде изолирани поради статута си на износител на енергия – и схващането, че все още са вид икономическо сигурно убежище.

В глобалните финанси доверието не е само добродетел; то касае още мащаб, ликвидност и възможности. Инвеститорите, които може да поставят под въпрос политиката на Америка, не могат да игнорират нейните пазари. Въпреки че неотдавнашен търг на двугодишни облигации на Министерството на финансите неочаквано предизвика слабо търсене (признак на безпокойство относно потенциално продължителна война), държавните ценни книжа на САЩ остават най-дълбокият и сигурен актив в света. Революцията в областта на изкуствения интелект – реална, капиталоемка и концентрирана в Америка и нейните технологични компании – засилва централната икономическа роля на САЩ, докато дестабилизира всичко останало.

Кратък период от време (години, а не десетилетия) може да определи не само мястото на Америка в света, но и посоката на развитие на изкуствения интелект. Европа е създала стотици страници с регулации за неги, че те са на практика твърде много, за да бъдат от реална полза. Във Вашингтон политиката е непостоянна, включително сделки с чипове, използване на изкуствен интелект във военни операции и публична битка между Пентагона и водещата лаборатория за изкуствен интелект Anthropic за това как технологията може и трябва да се използва във война. Нова рамка на Белия дом за регулиране на изкуствения интелект се фокусира върху разходите за енергия, защитата на децата и предотвратяването на това държавите да създават свои собствени правила.

Междувременно ръководители и работници усещат еднакво екзистенциална заплаха от изкуствения интелект, но нивото на тревога в заседателните зали и холовете на хората изобщо не може да се сравни с това, което е на масата във Вашингтон.

Изкуственият интелект

Някои управници виждат възхода на изкуствения интелект като по-малък унищожител на работни места, отколкото беше глобализацията. „Изкуственият интелект е инструмент. Той няма да ни замени като човешки същества“, посочва Кристофър Уолър, член на борда на Федералния резерв, в реч през февруари. Това, което индустриите се опитват да разберат за изкуствения интелект, е дали той причинява съкращаване или пренасочване на работната сила, каза той. Други наблюдатели се подготвят за различен вид болка. „Ще имаме много обществен стрес“ през следващите години, смята Рийд Хейстингс, съосновател на Netflix, на събитие през декември в Ню Йорк. „Темпото на промяна в общество, движено от изкуствения интелект, ще бъде голямо.“ Той сравни промяната с индустриалната революция, с изключение на това, че тази ще се случи само за няколко десетилетия.

Още по темата

Тръмп срещу Папата: за сърцата, умовете и гласовете на католиците

Сега е най-лошият момент да бъдеш съюзник на САЩ

Финансовите пазари вече се реорганизират около изкуствения интелект, като увеличават стойността на технологичните гиганти в основата му и на ключовите производители на чипове, същевременно наказвайки акциите на всяка компания, заподозряна в уязвимост от AI. Периодите на интензивни финансови иновации без адекватен надзор рядко са приключвали спокойно, а социалните катаклизми са склонни да следват икономическите кризи. По този начин същите сили, които привличат капитал към американските пазари – центрове за данни, търсене на полупроводници – биха могли също така да засилят геополитическото напрежение и конкуренцията.

Все още сме далеч от това еврото, йената или юана да изместят долара, но властите по целия свят се пренастройват. Например, Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да обновява своите механизми за ликвидност в евро, като изрично се стреми да направи единната валута по-привлекателна за глобалните мениджъри на резерви. Този ход може да помогне на ЕЦБ да се превърне в друг глобален кредитор от последна инстанция. Суаповите линиите на Федералния резерв за долари бяха разгърнати в голям мащаб по време на финансовата криза през 2008 г. и се възродиха през 2020 г., укрепвайки долара заедно с икономическата мощ на САЩ.

Многополярност

Амбицията е ясна: Ако САЩ са по-малко предсказуеми, Европа трябва да се превърне в стожер на стабилността. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард говори открито за „умишленото превръщане на зависимостите“ от Америка в оръжие. „Доверените партньори не винаги остават такива“, каза тя в реч на Конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари.

Китай също може да види възможност в американската нестабилност. Нарастващият апетит на САЩ да се намесват директно на пазарите – например чрез придобиване на дялове от Intel и други компании – и атаките на Тръмп срещу Федералния резерв показват на Китай, че икономическата система на САЩ е по-малко различна от неговата собствена, казва Есвар Прасад, професор по икономика в университета Корнел. „Контрастът между пазарно ориентирана либерална демокрация и плановата система вече не е толкова рязък на практика, колкото е на теория“, изтъква той. „Ако Америка размие тази граница, Китай не е нужно да печели геополитическото състезание директно. Може да го направи поради отстъплението на САЩ.“

Намаляваща доминация

Какво се случва, когато доверието се разпадне? Това, което виждаме сега, е съюзници да се хеджират, да изграждат паралелни институции, да проучват алтернативни платежни системи и да диверсифицират резервните си наличности. По същество те ограничават експозицията към Америка. Дори САЩ да останат доминираща финансова сила, мащабът на това господство може да се свие. Многополярността не изисква Америка да се срине. Тя изисква от другите да разработят надеждни алтернативи.

Въпросът за инвеститорите и управниците не е дали доларът ще падне от пиедестала си. А дали доверието ерозира достатъчно, за да повиши цената на капитала за САЩ. Трябва ли портфейлите да се диверсифицират по-агресивно далеч от активи, базирани на долара? Разумна ли е сега защитата от крайни финансови рискове? Тези въпроси вече не са незначителни.

Инвеститорите знаят, че смирението е оправдано. Изминалата година беше каскада от ключови моменти (митата на Тръмп от април 2025 г., опитът му да уволни действащ управител на Федералния резерв), които изглеждаха епохални, но след това отшумяха, когато пазарите се стабилизираха. Търговията TACO сработи.

Силата на натрупването

Но натрупването е важно и институционалните норми, веднъж разклатени, може да не се стабилизират отново. Централна банка, подложена на натиск веднъж, може пак да бъде подложена на такъв. Поколение работници, изместени от автоматизацията, не усвоява просто ей така нови умения.

Администрацията на Тръмп все още разчита на предимствата на познатия международен ред. Позицията на САЩ в световната икономика е „ключов фактор за осигуряване на икономическа сигурност“, заяви министърът на финансите Скот Бесент в реч през февруари в Далас. „Този ​​статут се основава на доверието в нашите институции и, което е от решаващо значение, на здравето на пазара на държавни ценни книжа на САЩ“, каза той, като посочи важността на продължаващите инвестиции в Америка. Инвеститорите имат ненаситен апетит за американски федерален дълг, защото той е подкрепен от институции, на които те все още се доверяват повече, отколкото на алтернативите.

Струва си да се помни, че не всичко е в ръцете на Белия дом. Както Федералният резерв, така и съдилищата все още отстояват себе си. В решение на Върховния съд от февруари съдията Нийл Горсъч, когото Тръмп назначи по време на първия си мандат, бе част от мнозинството, което постанови, че използването от администрацията на специфичен закон за налагането на митата е незаконно. В решението Горсъч изтъкна правомощията на Конгреса по подобни въпроси, обяснявайки, че бавното вземане на решения там допринася за предвидимостта. Това е вярно и за мястото на Америка в геополитиката: „Възвръщането на загубена сила не е лесна работа.“

Още по темата

Иран преподаде урок на Тръмп. Но той никога няма да се научи

Войната е причинила трайни щети на доларовата система