Eвропейската икономика е паднала под базовата прогноза на ЕЦБ, каза Лагард

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че по-високите разходи за енергия са отдалечили еврозоната от базовата перспектива на Европейската централна банка, макар и все още не достатъчно, за да се оправдае наклон към повишаване на лихвените проценти.

„Намираме се между базовия и неблагоприятния“ сценарий за войната с Иран, каза Лагард пред Bloomberg Television във вторник във Вашингтон, където участва в пролетните срещи на МВФ.

На въпрос дали това означава, че ЕЦБ сега има пристрастие към затягане на паричната политика, тя отговори, че не. „Имаме компас, който показва, че ценовата стабилност се основава на финансова стабилност“, каза Лагард.

ЕЦБ преценява какви действия са необходими след 6 седмици и половина боеве в Близкия изток, които доведоха до рязко покачване на цените на петрола и нараняване на икономическите настроения. Общата инфлация в Европа вече скочи доста над целта от 2%. Ключовият въпрос е колко устойчив ще се окаже скокът.

Пазарите смятат, че повишаването на лихвените проценти е само въпрос на време. Но тъй като съдбата на мирните преговори между САЩ и Иран е несигурна, те не предвиждат такова увеличение на следващата среща на 29-30 април.

Търговците залагат на две пълни повишения с четвърт пункт тази година, с около 30% шанс за трето, в сравнение със залозите за цели четири такива повишения преди седмица. Доходността по двугодишните германски облигации, която е чувствителна към промени в политиката, падна с 11 базисни пункта до 2,54%.

„Трябва да бъдем напълно гъвкави и готови да се движим в необходимата посока“, каза Лагард. „Трябва да бъдем зависими от данните, както многократно сме казвали, но това не предпоставя, докато говорим днес, че ще вървим в едната или другата посока. И със сигурност не определя път на лихвените проценти, който мога да потвърдя днес.“

Нови прогнози на МВФ, публикувани по-рано във вторник, може да добавят известна яснота, предполагайки по-бърза глобална инфлация, наред с по-слаб растеж. В 21-членната еврозона се очаква потребителските цени да се повишат с 2,6% тази година - което съответства на собствената прогноза на ЕЦБ.

Няколко служители от централната банка във Франкфурт смятат, че този базов резултат е по-малко вероятен, тъй като конфликтът се проточва и затварянето на Ормузкия проток се влошава.

Това би доближило неблагоприятния сценарий, предвиждащ инфлация, достигаща пик от 4,2%. Ако ситуацията се влоши още повече, тежкият сценарий включва кратка рецесия и ръст на цените, надхвърлящ 6%.

^{Тежкият сценарий на ЕЦБ предвижда инфлацията да достигне пик над 6%}

Засега служителите наблюдават как много по-високите разходи за енергия се отразяват на други части на икономиката, като следят особено неща като исканията за увеличаване на заплати, които се увеличиха драстично, след като инфлацията надхвърли 10% след нападението на Русия срещу Украйна през 2022 г.

„Казахме много ясно, че ще ни трябват данни, за да действаме, но че няма да се поколебаем да действаме“, каза Лагард. „Това наистина добре отразява позицията, която имаме. Нуждаем се от данните, за да анализираме дали е временно, дали ще бъде краткотрайно, ще се върнем към миналото, ако щете. Въпреки че не мисля, че това е възможно.“

Говорейки по-късно през деня пред Комитета от Бретън Уудс във Вашингтон, Лагард възприе подобен тон.

„Това, което трябва да направим въз основа на настоящите обстоятелства, е да оценим данните, да определим действителния характер на шока, евентуалните вариации на този характер, мащаба, потенциалната продължителност и след това трябва да бъдем отворени и не можем, мисля, че би било сериозна грешка днес да кажем, че това е случай на временен ефект“, каза тя. „Просто не знаем, твърде рано е да се каже. Така че къде ще се движим и ще демонстрираме нашата гъвкавост е, след като имаме достатъчно данни, достатъчно информация и щом това е така, тогава няма да се колебаем.“

Тя отново подчерта решимостта на институцията си да действа, ако е необходимо.

„Ключовата сигурност, която имам, е, че номер едно, няма да позволим на инфлационните очаквания да бъдат откотвени и ще изпълним и ще продължим да изпълняваме мисията си да поддържаме цените стабилни, което означава 2% в средносрочен план.“

Без ранно излизане от ЕЦБ

Лагард заяви, че ранното излизане от Европейската централна банка в момента не е опция за нея предвид икономическата криза, предизвикана от войната с Иран.

„Когато на хоризонта има големи облаци, капитанът не напуска кораба - и този капитан няма да напусне кораба, защото виждам облаци“, каза Лагард във вторник в интервю за Bloomberg TV във Вашингтон.

Икономиката на 21 държави от еврозоната е изправена пред несигурно бъдеще, като мирът в Близкия изток е неуловим, а примирието между САЩ и Иран изтича следващата седмица. 

Международният валутен фонд рязко понижи перспективите си за еврозоната по-рано във вторник и предупреди за глобален спад, ако конфликтът продължи.

„Когато видите големи смущения, намаляване на енергийните доставки, когато видите заплахи за растежа, риск от инфлация - това са сериозни въпроси, на които трябва да обърнем внимание“, каза Лагард.

Войната в Иран и нейният ангажимент да оглави реакцията на ЕЦБ слагат край на спекулациите за преждевременно напускане, поне засега. Слуховете за напускане на Лагард преди края на мандата ѝ през октомври следващата година започнаха в началото на тази година, след като ръководителят на френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало обяви оставката си - ход, който ще позволи на Еманюел Макрон да го замени преди президентските избори през пролетта на 2027 г.

Предишните опити на Лагард не са потушили напълно слуховете за нейното напускане на ЕЦБ. В интервю за Bloomberg TV, излъчено в началото на 2026 г., тя каза, че „не се предава“, и през февруари заяви, че нейната „базова линия“ е да остане.

Унгария в еврозоната?

Лагард приветства сигналите от новото ръководство на Унгария, че ще предприемат стъпки за присъединяване към еврозоната, което тя нарече естествен път за членовете на Европейския съюз.

„Ако Унгария премине през процеса на интеграция, конвергенция и всичко останало, това би било голямо постижение и би съвпаднало с очакванията на основателите“, каза Лагард пред Bloomberg TV във вторник, след като новоизбраният унгарски премиер Петер Мадяр заяви, че правителството му ще работи за приемане на еврото.

„Радвам се, че той гледа на това с много позитивен подход и се развива на тази основа, което не е било така от дълго време“, каза Лагард.

Позицията на новоизбраното унгарско правителство бележи рязък обрат от 16-годишното управление на Виктор Орбан. Тя отваря вратата към много по-дълбока интеграция на страната във финансовата архитектура на Европейския съюз и би отбелязала най-голямото разширяване на еврозоната, откакто Гърция се присъедини през 2001 г.

                                                                                       ^{Евроаспирации}

Мадяр каза пред репортери в понеделник, че графикът за присъединяване ще бъде публикуван едва след преглед на икономиката. Ако бъде спазен, Унгария ще стане 22-ият член на еврозоната, като валутната зона ще се разшири допълнително в бившия комунистически изток на континента, след като България прие валутата тази година.

Потенциалните планове за присъединяване към еврото допринесоха за покачването на форинта тази година в навечерието на изборната победа на Унгария и след вота.

Ходът би могъл да даде тласък и на поддръжниците в други страни извън еврозоната. Публичните дискусии продължават в Швеция, където геополитическите промени през последните години повдигнаха въпроси относно жизнеспособността на свободно плаващата крона. В Румъния също така наскоро се чуха призиви за възраждане на целта за приемане на еврото.

„Процесът на конвергенция отнема малко време“, каза Лагард. „Трябва да се съгласуват много параметри.“

Още по темата

Песимизмът за ръста на германската икономика е лоша новина за българския бизнес

Еврозоната отива към рецесия, ако войната не спре до края на май

Димитър Радев: Енергийната криза заплашва да обхване цялата икономика