Войната в Иран отслабва САЩ в очите на противниците им
Дългосрочни последици от примирието в Иран върху стратегическото влияние на САЩ, позициите на Иран и отношенията с Русия и Китай
Редактор: Антоанет Василева
Прекратяването на огъня в Иран засилва възгледите както сред противниците, така и сред съюзниците от НАТО, че кампанията на президента Доналд Тръмп срещу режима в Техеран представлява стратегически неуспех, като укрепва Китай и Русия и разхищава американските сили, според хора, запознати с мисленето в столиците в Европа и Близкия изток.
Макар Москва и Пекин се опасяват от превъзходството на САЩ във военните действия и разузнаването, те са видели, че САЩ не могат да принудят Иран да капитулира, казват източниците. Напреженията в Северноатлантическия пакт, които кулминираха с заплахата на Тръмп да напусне алианса, оставят трайни съмнения относно ангажимента му към отбраната му.
Двуседмичното примирие, посредничено от Пакистан, също ще удари доверието в Тръмп като преговарящ и вероятно ще възпре руския президент Владимир Путин от правене на отстъпки в Украйна, според източниците, които говорят анонимно за оценките на войната, проведена от техния съюзник.
„Въпреки че Иран е понесъл огромни материални щети и загуба на човешки животи, той излиза стратегически по-силен“, каза бившият британски съветник по националната сигурност Питър Рикетс. „Режимът оцеля, демонстрирайки огромното влияние, което контролът върху Ормузкия проток предоставя.“
Официални лица в Европа предупреждават, че условията на трайното примирие все още не са договорени, но изразяват опасения, че Иран може да бъде възприет като стратегически победител, въпреки убийството на върховния лидер аятолах Али Хаменей и повече от пет седмици интензивни бомбардировки от САЩ и Израел.
„Определено не е победа, тъй като САЩ не са постигнали никоя от военните си цели“, каза Далия Фахми, директор по международни отношения в Университета Лонг Айлънд, пред Bloomberg TV. „Всъщност войната е струвала на САЩ много повече от очакваното.“
Корпусът на гвардейците на ислямската революция остава на място и вероятно ще стане по-твърдолинеен и бързо ще възстанови ракетната си програма, казват източниците. Техеран е заключил, че дроновите му способности са достатъчни, за да причинят значителни проблеми на страните от Залива и че контролът му над Ормузкия проток може да предизвика глобална енергийна криза, която да възпре бъдещи атаки.
Остава неясно до каква степен войната е намалила ядрената програма на Иран, а лидерите му могат да бъдат стимулирани да възобновят амбициите си за ядрено оръжие, според европейски дипломати.
Един ключов въпрос е доколко Техеран ще може да упражнява влияние върху пролива в дългосрочен план. В изявлението за примирието се посочва, че преминаването ще се извършва в координация с иранската армия. Ако Иран може да диктува условията за движение през водния път или дори да налага такси, той в известна степен излиза от конфликта по-силен, според официалните лица.
Иран иска постоянен контрол над водния път след войната, според човек, запознат с преговорите, който поиска анонимност поради чувствителност на информацията. Иран ще се стреми да гарантира безопасно преминаване по време на примирието под координацията на въоръжените сили, за да положи основите за бъдещето.
Съюзниците на САЩ се притесняват от влиянието на конфликта върху възгледите на страните в Близкия изток, Африка, Азия и Южна Америка. В Залива има засилена тревога, че първоначалните им призиви към администрацията на Тръмп да не предприема конфликта не са били взети под внимание.
Официални лица в региона могат да възприемат оставянето на режима в Техеран като още по-негативно, като непредсказуемостта на Тръмп ги подтиква да засилят съюзите си другаде.
Тръмп вероятно е гледал на операцията срещу президента на Венецуела Николас Мадуро като доказателство, че може да премахне врагове и бързо да спечели войни, но тази представа е опровергана от конфликта в Близкия изток.
В по-широк план, заплахата на Тръмп да унищожи цивилизацията на Иран ще направи по-трудно за САЩ да се представят като благосклонен хегемон, в контраст с Русия и Китай, които Западът редовно обвинява във военни престъпления и нарушения на човешките права. Това може да тласне т.нар. „страни по средата“ към Москва и Пекин, което предполага, че ще са нужни години дипломация, за да се коригират ефектите.
Русия, Иран и Китай вероятно ще засилят връзките помежду си след конфликта, което намалява възможността САЩ да постигнат целта си да разрушат тези отношения.
Кампанията в Иран е „сериозен неуспех“ за Тръмп, казва У Синбо, директор на Центъра за американски изследвания към Университета Фудан в Шанхай, който преди е съветвал китайското външно министерство.
Официални лица отбелязват, че подигравките с Тръмп в руските и китайските държавни медии доказват как режимите ще възприемат управлението му на войната. Мемето TACO - „Trump Always Chickens Out“ („Тръмп винаги се отказва“) - не е само политическа шега, но и геополитическо заключение на враговете на Америка.
„Има огромни щети и човешки загуби, които все още не сме изчислили“, казва Санам Вакъл, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House, пред Bloomberg TV. „Връзките в региона са изостанали с десетилетие, ако не и две.“