Тръмп обсъжда овладяване на иранския петрол като натиск срещу Китай

Доналд Тръмп обмисля контрол върху иранския петрол като геополитически инструмент срещу Китай, на фона на война, санкции и скок на енергийните цени

7 April 2026 | 09:00
Обновен: 7 April 2026 | 09:39
Автор: Джош Уингроув,Дженифър А. Длухи
Редактор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Тръмп разглежда иранския петрол като стратегически инструмент за натиск върху Китай
  • Войната и Ормузкият проток вече разтърсват глобалните енергийни пазари
  • Китай показва по-висока устойчивост на икономически натиск, отколкото Вашингтон очаква

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля да поеме контрол върху петролния сектор на Иран, той вижда и потенциална полза. Разширяване на глобалното енергийно влияние на САЩ, което да се превърне в търговски лост срещу Китай, казват запознати източници.

Тръмп нееднократно повдигна темата в понеделник, представяйки я като стратегическо предимство за САЩ, въпреки че призна политическите рискове от по-дълбоко въвличане на страната в Близкия изток.

„Ако зависеше от мен, какво бих искал да направя? Да взема петрола, защото той е там и може да бъде взет. Те не могат да направят нищо по въпроса“, заяви Тръмп пред репортери в Белия дом. „За съжаление, американският народ иска да се приберем у дома. Ако зависеше от мен, бих взел петрола, бих го задържал. Бих изкарал много пари.“

Тръмп вече е показвал, че според него контролът върху петролните потоци носи глобално влияние. САЩ свалиха Николас Мадуро във Венецуела и сключиха споразумение с останалото правителство за достъп до петролните резерви на страната. Но интересът към иранския суров петрол се дължи и на други фактори, включително убеждението на Тръмп, че поставянето на енергийните потоци на Техеран под американско влияние може да укрепи позициите му в преговорите с китайския лидер Си Дзинпин, според източниците.

Геополитическият натиск и ролята на Ормузкия проток

Представители на администрацията на Тръмп са обсъждали това, което възприемат като отслабване на влиянието на Пекин вследствие на американските операции във Венецуела и Близкия изток.

Китай е основен вносител на суров петрол, а войната с Иран и фактическото затваряне на Ормузкия проток ограничиха доставките и повишиха цените на петрола и газа.

Установяването на дългосрочен контрол върху енергетиката на Иран би било изключително мащабна операция, която вероятно ще изисква много по-големи ресурси от САЩ, както финансови, така и военни.

Това ще повдигне и допълнителни въпроси относно международното право. Проучванията показват, че мнозинството американци искат бърз край на войната, докато същевременно се сблъскват с по-високи цени на горивата.

Представител на Белия дом заяви, че Тръмп харесва идеята за овладяване на иранския петрол, но подчерта, че няма официални планове и това не е част от текущата програма. Тръмп не включи контрол върху енергийните съоръжения на Техеран сред условията за потенциално споразумение за прекратяване на военните действия преди крайния срок във вторник.

Пекин вероятно ще тълкува последиците от войната по различен начин, докато Тръмп трудно печели подкрепа от съюзниците на САЩ и пренасочва военни ресурси от Азия към Близкия изток.

За разлика от други азиатски лидери, Си все още не е коментирал пряко конфликта, но Китай от години се подготвя за подобен сценарий чрез натрупване на резерви, увеличаване на вътрешното производство на въглеводороди и развитие на мащабен сектор за възобновяема енергия.

Енергийни шокове и устойчивостта на Китай

Китай и неговият рафиниращ сектор ще бъдат сериозно засегнати, ако цените на петрола останат на текущите нива. Въпреки това страната има значителен капацитет да понася икономически натиск, факт, който администрацията на Тръмп вече подцени при налагането на наказателни мита през 2025 г.

Министерството на външните работи на Китай не отговори незабавно на запитване за коментар.

Коментарите на Тръмп в понеделник идват преди посещението му в Пекин на 14 и 15 май за среща със Си. Това ще бъде ключов тест за двете най-големи икономики в света. САЩ и Китай обмениха мита и се опитаха да окажат натиск върху веригите си за доставки, включително при критични минерали и магнити, които са съществени компоненти на съвременното производство. Най-големият енергиен шок за глобалната икономика от десетилетия само допълнително усложнява ситуацията.

„Победителят взима всичко“ като стратегия

Тръмп често е изразявал съжаление, че САЩ не са завзели петрола на Ирак след инвазията през 2003 г., определяйки това като стратегическа грешка, тъй като тези ресурси е можело да компенсират разходите за военните операции.

„Плячката принадлежи на победителя“, заяви Тръмп на пресконференция в понеделник. „Казвал съм: ‘Защо не я използваме?’ Победителят взима всичко, а ние не го правим.“

Засега вниманието на Тръмп е насочено към почти пълната парализа на доставките на петрол, природен газ и торове през Ормузкия проток. Той редува искания Иран да го отвори с настоявания други държави, включително Китай, да поемат контрола върху сигурността на водния път.

Тръмп заяви, че ако Иран не отвори протока за свободно преминаване, САЩ ще атакуват мостове и електроцентрали в страната още във вторник вечер.

На въпрос дали би допуснал Иран да налага такса на танкерите, Тръмп намекна, че вместо това САЩ могат да събират такси за преминаване. Отделно той предложи САЩ да поемат контрол над остров Харг, ключов петролен хъб на Иран.

„Вземането на петрола, както го формулира Тръмп, може да е по-скоро за самите барели, отколкото за сделки с Пекин“, казва Кевин Бук от ClearView Energy Partners. „Но лостът си остава лост, независимо дали идва от случайност или стратегия.“

Натискът върху Китай и глобалните пазари

Преди задържането на Мадуро независимите китайски рафинерии бяха основни купувачи на венецуелски петрол, възползвайки се от отстъпките за санкционирани доставки и на практика финансирайки правителството в Каракас. Макар Китай все още да може да купува венецуелски суров петрол, анализатори посочват, че това става на по-висока цена, а влиянието на Пекин в региона е намаляло.

По сходен начин Китай беше водещ клиент на евтиния санкциониран ирански петрол преди войната между САЩ и Израел. Но конфликтът превърна отстъпката при иранския петрол в малка премия.

Дори американско изключение, позволяващо покупки на преди това санкциониран руски петрол, оказа натиск върху Пекин. След решението на САЩ танкери, насочени към Китай, бързо смениха курса си към Индия. Появиха се и други купувачи от Азия, което доведе до ръст на цените.

Американските санкции преди това отвориха възможност за Китай да купува проблемни барели с отстъпка, но сега военните действия на САЩ я ограничават.

Кризата поставя под натиск огромния независим рафиниращ сектор в Китай. Това ще причини сериозни затруднения, но може и да помогне за намаляване на значителното свръхпредлагане.

Администрацията на Тръмп насърчи западни петролни компании да се върнат във Венецуела, одобри износа от страната и отчете ръст на добива, достигнал петмесечен връх от 788 000 барела през февруари. Макар това да е далеч от пика от около 3 милиона барела, то означава повече доставки от американския континент и повече глобално влияние за САЩ в рамките на т.нар. доктрина „Донро“.

Клейтън Сийгъл от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон вижда възможност САЩ да приложат венецуелския модел към Иран чрез агресивно прилагане на санкции върху иранския петрол в Арабско море, извън обсега на повечето оръжейни системи на страната. Конфискуваните товари могат да бъдат продавани на световните пазари, така че Техеран да не извлича полза.

„Унищожаването на остров Харг не е решение, нито окупацията му“, казва Сийгъл. „По-добре е да се повтори моделът от Венецуела и да се конфискуват петролните товари извън обсега на иранските оръжия.“