Защо НАСА харчи 100 млрд. долара за завръщане на Луната?

НАСА осъществи кацането на Луната през 1969 г. с ясна цел още от самото начало – да бъде първата държава, изпратила хора на лунната повърхност. САЩ бяха въвлечени в космическа надпревара със Съветския съюз, а кацането на „Аполо 11“ помогна да се затвърди лидерството на Америка в състезанието за доминираща геополитическа суперсила в разгара на Студената война.

Сега НАСА се завръща с програмата си „Артемида“. Още на 1 април агенцията ще изпрати екипаж от четирима души около Луната като стъпка към кацане през това десетилетие.

Но защо да се харчат близо 100 милиарда долара, за да се повтори пътуване, което НАСА вече е правила? Целта на „Артемида“ е по-малко очевидна от тази на „Аполо“ - до такава степен, че обосновката за завръщането на НАСА на Луната до голяма степен зависи от това кой отговаря на въпроса. 

Космическата надпревара с Китай

Може да става дума за изпреварване на настоящия й съперник - Китай. Може да е заради устойчивостта - създаване на лунна база, за да се улесни по-нататъшното изследване. Или може да е много по-просто: НАСА се завръща на Луната, защото иска дестинации за своите астронавти, а лунната повърхност е следващото логично място, където да покаже технологичната си сила. 

„Космическите полети с хора са в основата на институцията НАСА още от времето на „Аполо“ и са част от собствената идентичност на голяма част от агенцията“, казва Кейси Драйър, шеф за космическата политика в „Планетарното общество“, група за защита на космическите изследвания.

Програмата „Аполо“ създаде прецедент за НАСА да се стреми към водеща инициатива за пилотирани космически полети, която да ускорява космическите изследвания на САЩ. След „Аполо“ усилията на НАСА за пилотирани полети се съсредоточиха около Програмата за совалки, а след това и около Международната космическа станция (МКС) – и двете в ниска околоземна орбита, а не по-далеч в космоса.

С извеждането от експлоатация на совалките и предстоящото прекратяване на МКС през това десетилетие, НАСА вижда бъдеще, в което хората могат да пътуват по-далеч в Слънчевата система. 

„Сега, когато в известен смисъл НАСА усвои полетите в ниска околоземна орбита и многократно използваемата совалка, наред е Луната“, посочва Драйър.

Трамплин към Марс

От десетилетия обаче съществува напрежение относно това коя трябва да бъде следващата космическа дестинация: обратно към Луната или напред към Марс. Програмите за едното или другото често се бореха да запазят финансирането си поради ограничените ресурси и променящите се политически амбиции. 

Но през 2017 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за връщане на хора на Луната и благодарение на комбинацията от вече разработван хардуер и устойчива политическа инерция, програмата „Артемида“ се запази. Луната също така е в обсега на астронавтите с настоящата технология, за разлика от Марс.

„Отидохме на Луната и оттогава искаме да се върнем там“, коментира Лори Гарвър, бивш заместник-администратор на НАСА при президента Барак Обама. „А комбинацията от хардуер и технологии ни позволи най-накрая да сме в ситуация, при която това се очертава.“

Марс обаче си остава в полезрението на НАСА. Агенцията се надява да използва „Артемида“ като възможност за учене относно това, което би било необходимо, за да се живее извън Земята. Мисиите „Артемида“ ще бъдат фокусирани върху събирането на научни данни за Луната и нейните ресурси, като в крайна сметка астронавтите ще построят там база, чийто проект НАСА представи във вторник. Лунната база ще предложи на астронавтите среда в дълбокия космос, в която да живеят, работят и провеждат експерименти, които биха могли да бъдат приложени към живота на Марс.

Лунна икономика

НАСА също така заяви, че иска да използва „Артемида“ за създаване на „лунна икономика“. Агенцията се надява, че ресурсите на Луната, като ледът, скрит в ледените кратери, и лунните минерали, биха могли да помогнат за поддържането на базите и евентуално да създадат бизнес възможности за компаниите. Всяка индустрия най-вероятно ще се насочи към поддържането на лунните изследвания.

„Когато мислим за космическата икономика, тя няма да бъде толкова съсредоточена около Земята“, изтъква Клейтън Суоуп, заместник-директор на Проекта за аерокосмическа сигурност към Центъра за стратегически и международни изследвания. „В дългосрочен план обаче вероятно ще стигнем до момент, в който ще извличаме стойност от нещо в космоса, което е полезно точно там. Така че когато мисля за неща като вода на Луната, това вероятно ще има стойност, когато има дейност извън Земята.“

Въпреки че „Артемида“ започна по време на първия мандат на Тръмп, някои от основните средства за програмата са в разработка от десетилетия. През това време геополитическият пейзаж се промени: Китай отбеляза значителен напредък с космическата си програма и планира да изпрати хора на Луната до края на десетилетието.

За законодателите и ястребите в отбраната това добави спешност към завръщането на Луната. Някои, включително бившият функционер на НАСА и бивш сенатор Бил Нелсън, дори заявиха, че Китай може да предяви претенции към ресурси, които биха попречили на САЩ да изследват Луната. Китай би могъл също да милитаризира Луната, предупреждават някои анализатори, излагайки на риск космическите активи на САЩ.

Това е ситуация, която не се различава много от космическата надпревара по време на Студената война. Но НАСА трябва да се фокусира върху мирното изследване. И макар реториката за международно сътрудничество да е ерозирала при настоящата администрация, програмата „Артемида“ се върти предимно около това да покаже, че САЩ и съюзниците им все още могат да постигнат велики неща заедно. 

„Програмата „Аполо“ се фокусираше върху националната сигурност, икономическата сигурност, науката и това, което бих нарекъл престиж“, казва Суоуп. „Мисля, че това реално са същите причини, поради които и днес продължаваме да искаме да отидем на Луната.“

За екипажа на „Артемида II“, който трябва да отпътува за Луната още в сряда, става въпрос за разкриване на потенциалните тайни на нашия спътник.

Сами ли сме в космоса?

„Имаме възможността да отговорим на въпроса на живота ни, а именно: Сами ли сме?“, смята Кристина Кох, астронавт от НАСА в мисията „Артемида II“, по време на пресконференция в неделя.

„Факт е, че отговорът на този въпрос започва от Луната“, казва Кох. „Лунатата е свидетел на формирането на цялата ни Слънчева система. Тя е трамплин към Марс, където имаме най-голяма вероятност да намерим доказателства за минал живот, но е и ключът към това как се формират другите слънчеви системи.“

Още по темата

Турция навлиза все по-силно в Африка с космодруми и петролни полета

„Ако няма снимка, не си бил в Космоса“: Българин прави камери за мисии до Луната

NASA планира на изстреля Artemis II на 1 април

Български ученици чертаят бъдещето на извънземните колонии