Правителства в Латинска Америка - от Панама до Чили - които политически се обвързаха с Доналд Тръмп, сега поемат удара от глобалния скок на цените на петрола, предизвикан от войната на техния американски съюзник срещу Иран.
Засега много от регионалните лидери призовават населението да понесе увеличенията на цените, вместо да се връщат към субсидиите за горива, които някога бяха широко разпространени, но вече излизат от употреба, тъй като държавите не могат да си ги позволят.
Но избирателите имат добра памет и по-възрастните поколения си спомнят времена, когато правителствата оказваха повече подкрепа в кризи. С нарастването на инфлационния натиск - и натрупването на обществено недоволство - за десните лидери става все по-трудно да запазят курса.
В Чили новото правителство на консервативния президент Хосе Антонио Каст обвинява разточителните разходи на предшественика му, че са го поставили в тази ситуация.
„Изпитвам цялото съчувствие на света към тях,“ заяви чилийският министър на финансите Хорхе Кирос, запитан за трудностите, причинени от увеличенията на цените на горивата с до 54% тази седмица. „Моето съчувствие идва от истината.“
Надвисващите сътресения показват как кризата в Ормузкия проток се разпространява отвъд Азия, която беше засегната първа заради пряката си зависимост от доставките от Близкия изток. Макар Латинска Америка да е далеч от този ключов енергиен коридор, който на практика е блокиран от Иран, регионът остава силно изложен на колебанията в цените на петрола.
Въпреки че държави като Бразилия и Мексико са износители на суров петрол, регионът като цяло внася повече изкопаеми горива, отколкото произвежда.
Повечето доставки идват от крайбрежието на Мексиканския залив в САЩ, а не от Близкия изток. Ценообразуването е обвързано с международните бенчмаркове, включително Brent, който е поскъпнал с над 50% от началото на войната преди почти месец.
Регионалният пионер в премахването на значителните енергийни субсидии е Аржентина, където либертарианският президент Хавиер Милей предприе крути мерки срещу мащабните субсидии след встъпването си в длъжност през 2023 г. Цените на вътрешния природен газ бяха толкова ниски, че аржентинците отваряха прозорците през зимата, вместо да намалят отоплението.
Цените на горивата са се увеличили шест пъти по време на управлението на Милей досега. Но вече се появяват предупредителни сигнали. Бензинът е поскъпнал с още 15% от началото на март, според данни на Университета в Буенос Айрес.
В опит да ограничи ръста, правителството облекчи правилата за смесване с етанол, за да намали зависимостта от нестабилния петролен компонент, и отложи увеличение на данъка върху горивата. Въпреки това тенденцията поставя под въпрос ключовото му обещание да овладее инфлацията, която остава около 33% годишно.
В Панама, която внася всички свои петрол и газ, президентът Хосе Раул Мулино първоначално изключи субсидии в отговор на скока на цените. Замразяването на цените през 2022 г. било „бедствие“, каза той тогава. „Панама ще плати цената, която трябва да бъде платена. Съжалявам.“
Не отне много време, преди Мулино да отстъпи. На 25 март правителството му обяви тавани на цените за обществения транспорт, електроенергията за домакинствата и газа за готвене, като обеща допълнителни мерки за контрол върху цените на храните и торовете. „Работим по план за подкрепа в условията на глобалната енергийна криза,“ заяви финансовият министър Фелипе Чапман.
В Еквадор, който изнася петрол президентът Даниел Нобоа засега запазва постепенни увеличения на цените на горивата, за да ги изравни с международните нива. Въпреки че страната печели повече от износ на суров петрол, тя плаща повече за внос на рафинирани продукти като дизел. Правителството обмисля дали да удължи скъпите субсидии за автобусите, без да задълбочава бюджетния дефицит.
И Панама, и Еквадор използват щатския долар, което ги прави по-малко уязвими от съседни държави с отслабващи валути.
В Бразилия, най-голямата икономика в Латинска Америка, левият президент Луис Инасио Лула да Силва предприе по-агресивен подход, като премахна данъци, за да задържи цените на горивата. Но потребителските цени надминаха прогнозите още в началото на март, подчертавайки по-широките икономически ефекти от войната.
Инфлацията се ускорява и в Мексико. Държавната петролна компания Petroleos Mexicanos изпитва затруднения да поддържа скъпите субсидии за горива, голяма част от които са вносни. Ако войната продължи, властите на президента Клаудия Шейнбаум се опасяват за фискалната стабилност.
Клиенти чакат на опашка пред бензиностанция в столицата на Чили, Сантиаго.
Изненадващо, левият президент на Колумбия Густаво Петро заема позиция, сходна с тази на съседите си, които изповядват десни политики. „Изплащането на субсидиите за бензин вече е невъзможно,“ каза той. „С повишаването на международните цени ще се повишават и цените в Колумбия.“
В Чили транспортните синдикати засега подкрепят Каст, въпреки че бяха изключени от пакета помощни мерки. Протестите обаче набират скорост. За да напълнят 50-литров резервоар, чилийците вече плащат около 15% от минималната месечна заплата.
Изправен пред нарастващ натиск, Каст „смяташе, че може да използва момента, за да приложи подхода на Милей - че няма пари. Но чилийците не възприемат ситуацията като бюджетна криза,“ каза Патрисио Навия от Нюйоркския университет.
„Това ще бъде трудно за приемане,“ добави той. „Други правителства познават историята и знаят, че увеличенията на цените на горивата често свалят правителства.“