Партията на датския премиер Мете Фредериксен спечели парламентарните избори

Партията на датския премиер Мете Фредериксен спечели оспорваните избори, обещавайки стабилност в условията на глобална несигурност, което поставя началото на трудни коалиционни преговори за осигуряване на трети мандат във властта.

Социалдемократите на премиера излязоха първа политическа сила с 21,9% от гласовете на парламентарния вот във вторник, засенчен от заплахите на Доналд Тръмп по отношение на Гренландия, след предварителното преброяване на всички бюлетини. Въпреки това резултатът е най-слабият за партията от повече от век. 

Мете Фредериксен на 24 март. Фотограф: Никлас Полиер/Bloomberg

Липса на ясно мнозинство

При липса на ясно мнозинство в традиционните политически блокове, външният министър Ларс Льоке Расмусен от центристката партия „Модератите“ се оказва в ролята на балансьор.

Призивът му в изборната нощ за продължаване на широка коалиция между блоковете беше отхвърлен от лидера на либералите Троелс Лунд Поулсен, който изключи сътрудничество с Фредериксен, стеснявайки възможностите за преговорите, които трябва да започнат в сряда. 

Тези избори са част от серия европейски вотове, повлияни от завръщането на Тръмп в Белия дом. Докато датските партии демонстрират единство в позицията си спрямо САЩ, предстоящи избори - започвайки с вота в Унгария през април - ще определят как Европа ще се позиционира спрямо Вашингтон.

Ролята на Тръмп и Гренландия във вота

Датските избори - традиционно фокусирани върху вътрешната политика - този път бяха доминирани от външната и отбранителната политика заради амбициите на Тръмп към Гренландия. Кризата подчерта пред датското общество колко пряко е засегнато от промените в глобалния ред.

48-годишната Фредериксен изоставаше в социологическите проучвания преди американският президент да поднови претенциите си към арктическата територия през януари, но увеличи подкрепата си след начина, по който управлява кризата.

Това я подтикна да насрочи предсрочни избори, като датчаните се мобилизираха около лидера си под натиска на Тръмп – динамика, наподобяваща изборите в Канада и Австралия миналата година.

„Светът е турбулентен, духа силен вятър,“ заяви Фредериксен пред свои привърженици след предварителните резултати. „Дания има нужда от стабилно правителство. Компетентно правителство. Готови сме да поемем лидерството.“

Съюзникът ѝ от левицата - Зелената левица - се нареди на второ място с 11,6%, докато десноцентристките либерали получиха 10,1% - също най-слабият им резултат в историята. Избирателната активност достигна 84%.

Като цяло левият блок спечели 84 места в парламента, опонентът му - 77, а „Модератите“ имат 14 депутати.

Няма ясно мнозинство на изборите в Дания

Още по темата

Карла Сандс: Дания няма капацитета, за да развие или опази Гренландия

Кризата между Дания и САЩ продължава, страни от НАТО разполагат сили в Гренландия

Тъй като либералите не желаят да се присъединят към поредната коалиция на Фредериксен, възможностите ѝ за трети мандат се стесняват.

Неуспехът да спечели достатъчна подкрепа може да отвори пътя за преговори за алтернативна коалиция, които в крайна сметка да доведат до друг министър-председател. Все пак, тъй като десният блок в Дания няма ясен, обединяващ лидер, Фредериксен има тактическо предимство.

Като следваща стъпка партийните лидери ще се срещнат за дебат в сряда, организиран от най-големия пресклуб в Дания.

Лидерът на либералите Поулсен – основен опонент на премиера - не успява да набере сериозна подкрепа в проучванията. Той заяви, че е отворен за сътрудничество с 61-годишния Расмусен от “Модератите“, често наричан „краля на политическите завръщания“ в Дания.

Ключовата роля на „Модератите“

Расмусен изигра водеща роля в дипломатическите преговори със САЩ по време на напрежението около Гренландия по-рано тази година, утвърждавайки се като опитен преговарящ в напрегнат момент за датското кралство.

Според Сьорен Липерт, бивш политически съветник на социалдемократите и ръководител на анализаторската компания GeoPolitik, Расмусен дължи „целия си успех на това, че е влязъл в политическо надлъгване с Доналд Тръмп“.

„Ларс Локе Расмусен ще реши кой ще стане министър-председател на Дания. И той прави това, следвайки линия, която е силно конфронтационна спрямо американската администрация“, заяви Липперт. „Всичко сочи, че Дания ще поеме по конфронтационен път спрямо Доналд Тръмп през следващите години.“

Като част от политическия център, „Модератите“ водят кампания за прагматично сътрудничество между традиционното ляво и дясно в Дания.

Четиримата представители от Гренландия и Фарьорските острови също могат да наклонят везните при евентуални коалиции, макар местни медии да съобщават за равномерно разпределение между двата блока.

Управлението на Федериксен

Фредериксен дойде на власт в Дания през 2019 г., като насочи партията си към по-строга политика по отношение на имиграцията, привличайки обратно избирателите от работническата класа, насочили се към десницата. На 41 години тя стана най-младият премиер в историята на страната.

Днес тя е сред най-влиятелните европейски лидери, подкрепена оттвърдата си линия по отношение на миграцията, силната подкрепа за Украйна и противопоставянето си на Тръмп.

Въпреки това партията ѝ губи почти 6 процентни пункта спрямо изборите през 2022 г. Слабият резултат напомня местните избори през ноември, когато социалдемократите загубиха кметския пост в Копенхаген за първи път от 1903 г.

„Удържането на властта си има цена - да си на власт в правителство като това, което имахме, си има цена“, заяви Йепе Брус, министър по въпросите на зеления преход от Социалдемократите, в интервю, преди да бъдат преброени всички гласове. „Бихме искали по-добър резултат от изборите.“

Още по темата

Данък за богатите и ядрена енергия: инвеститорски наръчник за вота в Дания

Безценна ли е Гренландия, част 1

САЩ и Дания започват преговори за Гренландия, за да успокоят Тръмп