Южна Корея преминава в кризисен режим заради петролния шок от Иран

Правителството създава извънреден икономически щаб и готви бюджетен стимул

26 March 2026 | 08:00
Автор: Хису Ли
Редактор: Ивета Червенякова
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP
  • Вонът губи близо 4%, а индексът Kospi спада с около 10%
  • Допълнителен бюджет от 25 трилиона вона се подготвя без нов дълг
  • Южна Корея създава кризисен икономически щаб под ръководството на премиера
  • Въведен е таван на цените на горивата за първи път от близо 30 години

Южна Корея засилва подготовката си за действие при извънредни ситуации, предвиждащи най-лошия възможен сценарий в Близкия изток, като премиерът Ким Мин-сок предупреди, че правителството трябва да укрепи системите си за превантивна реакция на фона на признаци, че конфликтът ще се проточи.

„С оглед на вероятността ситуацията да се проточи, е необходимо да се засили още повече превантивната система за реагиране на цялото правителство, включително подготовката за най-лошите сценарии“, заяви Ким пред репортери в сряда.

„Правителството ще реагира с максимална бързина, съобразено със сериозността на ситуацията.“

Правителството създава извънреден икономически щаб

Правителството ще създаде извънредна икономическа работна група, ръководена от премиера, която ще функционира като междуведомствен „единен екип“. Засега групата ще заседава два пъти седмично, за да координира действията, а в президентската администрация ще бъде открит отделен кризисен щаб за икономическата ситуация.

Ким също така призова за бързо приемане на допълнителен бюджет, наричайки го „не избор, а необходимост“ за защита на икономиката от рискове.

Този ход подчертава как Сеул, силно зависим от вноса на енергийни ресурси, преминава в кризисен режим на фона на рязко поскъпване на петрола и нарастващи рискове за доставките, при положение че Ормузкият проток на практика е затворен за по-голямата част от трафика.

Допълнителен бюджет

Правителството и управляващата партия се споразумяха в неделя да изготвят допълнителен бюджет в размер на около 25 трилиона вона (16,7 млрд. долара), който ще бъде финансиран чрез по-високи от очакваното данъчни приходи, а не чрез нов дълг, с цел подкрепа за икономиката без натиск върху доходността на облигациите.

Корейският вон се срина с почти 4% този месец, което го нарежда сред най-слабо представящите се валути в Азия. Индексът Kospi загуби около 10%.

Очаква се фискалната подкрепа да бъде насочена към ограничаване на ефекта от по-високите енергийни разходи, подпомагане на уязвимите домакинства и стабилизиране на веригите за доставки.

Правителството се очаква скоро да обяви детайлите по допълнителния бюджет, след като по-рано този месец президентът Ли Дже-мьон призова екипа си бързо да изготви проект на пакета.

Откакто започнаха сътресенията в Иран, Сеул вече въведе извънредни мерки, включително таван на цените на горивата за първи път от близо три десетилетия, като част от усилията за ограничаване на инфлационния натиск вследствие на ръста в цените на петрола и газа.

Икономисти посочват, че стимулите могат да дадат умерен тласък на растежа, но също така да засилят инфлационните рискове в и без това нестабилна среда.

Икономистът на Citigroup Джин-Уук Ким изчислява, че предложеният пакет от 25 трилиона вона възлиза на около 0,88% от брутния вътрешен продукт и има потенциал да повиши растежа с между 0,18 и 0,35 процентни пункта в рамките на четири тримесечия.

Преди новината за допълнителния бюджет Citigroup понижи прогнозата си за растежа през 2026 г. с 0,1 процентен пункт до 2,2%.

Без политическа намеса цените на бензина на едро могат да се повишат рязко, достигайки около 2050 вона за литър до края на март спрямо около 1723 вона по-рано този месец, посочват от Citi, като допълват, че правителството вероятно ще намали данъците върху горивата, за да смекчи удара.

Риск за индустрията и веригите на доставки

Южна Корея внася около 70% от суровия си петрол от Близкия изток, което прави икономиката особено уязвима към продължителни сътресения.

Продължителен шок в доставките може да се пренесе върху индустриални суровини като нафта и карбамид, да повиши производствените разходи, да отслаби износа и да натисне вътрешното търсене.