Турция навлиза все по-силно в Африка с космодруми и петролни полета

Когато турският дълбоководен сондажен кораб Cagri Bey отплава за Сомалия на 15 февруари, това отбеляза поредната проява на амбициите на президента Реджеп Тайип Ердоган в Африка.

Съвместното проучване на нефт и газ край сомалийските брегове е ключово развитие в целите на Турция за диверсификация на енергийните източници. То също така представлява нова област на турски инвестиции на целия континент, където Анкара непрекъснато разширява своето присъствие през последните две десетилетия чрез изграждане на гражданска инфраструктура и разширяване на продажбите на оръжие и военната помощ.

За разлика от подхода на Китай към континента, който години наред се фокусираше върху мащабни инфраструктурни проекти, или този на Русия, която търгува военна помощ за достъп до ресурси, Турция следва един вид среден курс – комбинирайки военна помощ с бизнес споразумения и дипломатически ангажименти, за да превърне връзките за сигурност в трайно влияние. В Сомалия това влияние ѝ дава предимство в Червено море, което регионалните сили, включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, също желаят.

„Турция вижда Източна Африка като централна за своите дългосрочни амбиции – от енергетика до космос – и използва военна подкрепа, за да си осигури опора“, каза Серхат Еркмен, директор на базирания в Анкара Център за анализ на сигурността и риска Pros&Cons. Еркмен добави, че Турция също така се позиционира, за да проектира „влияние върху един от най-стратегическите търговски коридори в света“.

^{Разширяващ се военен обхват на Турция | Къде въоръжените сили на страната имат присъствие}

Участието на страната на континента е многостранно. В Нигер тя инвестира в обществено здравеопазване и системи за чиста вода. В Судан тя построи педиатрично интензивно отделение и се стреми да развие пристанище. В Либия тя разположи военни инструктори, въоръжени дронове и съюзнически сирийски бойци, за да помогне на признато от ООН правителство.

Но никъде постиженията на Турция не са по-видими, отколкото в Сомалия. Анкара управлява най-голямата си задгранична военна база в Могадишу, където е обучила повече от една трета от сомалийската армия от 2017 г. насам и ѝ е продала въоръжени дронове, за да ги използва срещу Ал Шабааб, местния клон на Ал Кайда. През последния месец Турция разположи изтребители F-16, танкове и хеликоптери, за да укрепи допълнително правителствените позиции – доставка, която според държавния министър на отбраната на Сомалия Омар Абди Али ще помогне за стабилизирането на страната, която е разтърсвана от конфликт от почти четири десетилетия.

В Сомалия се разработват и турска военноморска база и полигон за изпитания на балистични ракети, както и първият космодрум на Турция, чийто строеж започна по-рано тази година.

В същото време Анкара помогна за развитието на гражданската инфраструктура на страната, като построи училища, болници и летище. През 2024 г. тя посредничи за споразумение за облекчаване на напрежението между Сомалия и Етиопия.

Годишната търговия на Турция с Африка се е увеличила с 10% миналата година до 35 милиарда долара - почти равно на търговията ѝ със САЩ - до голяма степен концентрирани в химикали, селско стопанство, стомана и желязо. Към днешна дата турски строителни фирми са участвали в повече от 2000 проекта на целия континент на стойност 100 милиарда долара, заяви Ердоган миналата седмица.

^{Търговията на Турция с Африка непрекъснато се увеличава | Обща търговия със стоки, откакто Ердоган дойде на власт}

Анкара е увеличила почти четири пъти дипломатическите си мисии в Африка от началото на 2000-те години. Turkish Airlines добави десетки нови полетни маршрути, докато турските университети са посрещнали десетки хиляди африкански студенти.

Това влияние се материализира и по друг начин. След неуспешен опит за преврат през 2016 г., за който Анкара обвини последователите на Фетхуллах Гюлен, Ердоган натисна правителствата на Гана, Кения и Судан да затворят училища в техните страни, свързани с движението на покойния духовник. През 2024 г. Кения отвлече и репатрира по искане на Анкара група турци, търсещи убежище, за които се смята, че са последователи на Гюлен. Дойдоха и договори за добив, а по-рано този месец и лиценз от Либия за проучване на офшорни нефтени находища.

Широк обхват

В основата си ангажираността на Турция е начин да се позиционира, за да оформи баланса на силите – често в съответствие със Саудитска Арабия, Египет и Катар – по коридора на Червено море, един от най-стратегическите морски търговски пътища в света.

Това понякога означава противодействие на влиянието на други държави. По време на посещение в Етиопия миналата седмица Ердоган осъди признаването от Израел на отцепилата се държава Сомалиленд, заявявайки, че това „не е от полза нито за Сомалиленд, нито за Африканския рог“ – регион, който „не трябва да се превръща в бойно поле за чуждестранни сили“.

Последното военно разполагане на Турция в Сомалия последва решението на сомалийското правителство – под натиск от Саудитска Арабия – да прекрати споразуменията за сигурност и пристанища с ОАЕ, които укрепват връзките си със Сомалиленд.

Подобна динамика се наблюдаваше миналата година, когато Анкара предостави на суданската армия произведени в Турция дронове, които да използват срещу паравоенните сили RSF, за които Судан, Европейският съюз и експертите на ООН обвиняват ОАЕ, че ги въоръжават. Държавата от Персийския залив многократно отрече твърдението. Ердоган поддържа връзки с двете страни и е предложил да посредничи.

Междувременно Турция вижда още възможности. На връщане от Етиопия Ердоган заяви, че е обсъдил търговски и инвестиционни възможности със своя колега, премиера Абий Ахмед. Той каза, че иска турски компании да се включат в изграждането на голям летищен проект близо до Адис Абеба.

„Етиопия е най-голямата страна в стратегически важен регион“, каза той. „За да се използва потенциалът в Африка, без съмнение един от ключовите маршрути минава през Етиопия.“

Още по темата

Иран тества границите на НАТО с ракети, изстреляни към Турция

Израел планира нова база на Червено море за борба с хутите

САЩ и Израел може да създадат вечна война, ако кюрдите нахлуят в Иран

Турция иска да е незаобиколим фактор в Европа, но без разговори за демокрация