Европа се готви за многогодишен енергиен шок след удара в Катар

Европейският съюз се готви за продължителен шок в цените на енергията, след като Иран парализира жизненоважен газов завод в Катар, което повиши вероятността от дългогодишен срив в доставките.

По време на среща на върха в Брюксел в четвъртък лидерите на ЕС изразиха безпокойство от влошаващата се икономическа ситуация и призоваха за „мораториум“ върху ударите срещу енергийни съоръжения във войната на САЩ и Израел с Иран. В залата италианският премиер Джорджия Мелони беше особено разпалена, предупреждавайки, че енергийната ситуация е сериозна, според запознати с въпроса.

Ако тези енергийни атаки не спрат, „световното въздействие би могло или би било тежко“, каза холандският премиер Роб Йетен. Представител на италианското правителство не коментира забележките на Мелони.

Опасенията са основателни. Цените на газа в четвъртък скочиха до нива, невиждани от три години, а Европейската централна банка заяви, че продължително прекъсване ще тласне инфлацията в еврозоната до 6,3% и ще предизвика кратка рецесия. Покачванията на цените вече добавиха 7 милиарда евро към сметките за енергия на Европа през последните две седмици, според Европейската комисия.

Мрачните перспективи са неподходящо навременни, като се има предвид, че континентът едва започва да се справя с ниския растеж и проблемните си връзки със САЩ и Китай. Всички тези планове зависят от намаляване на цените на енергията в Европа, които са няколко пъти по-високи от тези, които плащат конкурентите - без да се включва ценовият шок от войната с Иран.

Събитията в четвъртък само напомниха колко изложен остава континентът на световните пазари и колко малко инструменти има ЕС, за да направи нещо по въпроса в краткосрочен план.

„Това е абсолютно тревожна ситуация“, каза пред репортери президентът на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис, преди да се присъедини към лидерите на ЕС. „Абсолютно обсъждаме всички сценарии, по-добрите или най-лошите.“

^{Цените на газа в Европа скачат, създавайки риск от инфлация}

Последното покачване на цените на енергията произтича от ирански ракетен удар по комплекса Рас Лафан в Катар, който причини големи щети на най-големия завод за втечнен природен газ в света. Две съоръжения, които произвеждат 17% от износа на втечнен природен газ на страната, или около 13 милиона тона годишно, бяха засегнати и ще отнеме от три до пет години, за да бъдат поправени, каза главният изпълнителен директор на QatarEnergy Саад ал-Кааби пред "Ройтерс".

„Ако самите производствени мощности бъдат унищожени, ще има много по-трайно въздействие от тази война“, каза френският президент Еманюел Макрон в четвъртък.

Координационната група по петролните въпроси на ЕС, която включва представители на страните от блока, разкри задълбочаваща се загриженост на собствената си среща.

От началото на американско-израелските атаки срещу Иран, официални лица заявяваха, че кризата в Близкия изток ще повлияе на цените, но няма да застраши доставките. В четвъртък групата за първи път призна, че може скоро да се наложи да преразгледа това мнение.

„В случай на продължително прекъсване на енергийните потоци през Ормузкия проток, сигурността на доставките на петрол за ЕС ще бъде преоценена“, се казва в протокол от срещата. Специално внимание се обръща на доставките на дизел и реактивно гориво – където зависимостта на ЕС е по-голяма – добави групата.

^{Цените на петрола се покачват и се разминават}

На срещата на върха лидерите на ЕС призоваха изпълнителната власт на блока спешно да представи целенасочени, временни мерки за справяне със скоковете в цените на вноса на изкопаеми горива. Очакваните варианти обаче идват с недостатъци. Държавите членки биха могли да изберат например да намалят данъците върху електроенергията, но това рискува значителен фискален удар за страните, които вече се борят с високи дефицити.

Група от 10 държави от ЕС, включително Италия и Полша, също предложиха разводняване на системата за търговия с емисии на блока, която оказва влияние върху замърсяването с въглерод, за да се облекчи тежестта върху индустрията. Това обаче би пожертвало важни приходи, както и би възпрепятствало стимула за инвестиране във възобновяеми енергийни източници, за които служители твърдят, че предлагат дългосрочно решение за по-ниски цени на енергията.

„Европа трябва да се ангажира с местна енергия“, каза испанският премиер Педро Санчес. „Това не е петрол или газ; това е слънцето и вятърът.“

В окончателните си заключения лидерите настояха комисията да предложи до юли по-широк преглед на системата за търговия с емисии, която налага ограничения за замърсяване на около 10 000 съоръжения, собственост на производители на електроенергия.

„Не поставяме под въпрос схемата за търговия с емисии (ETS)“, каза германският канцлер Фридрих Мерц. „Това са просто корекции и в основата си не са фундаментални промени.“

Междувременно икономическите предупреждения стават все по-силни, тъй като ключовият Ормузки проток е почти затворен поради ирански заплахи, което преобръща глобалните вериги за доставки. Ключовият въпрос е колко дълго ще продължи войната и колко бързо ще се отвори ключовият проход, след като тя приключи.

^{Суров сценарий на ЕЦБ предвижда рецесия тази година | Брутен вътрешен продукт (QoQ)}

Световната търговска организация издаде предупреждение в четвъртък, че глобалните стокови потоци са изправени пред по-дълбоко забавяне, ако войната поддържа цените на енергията високи за продължителен период. Този сценарий също би намалил с 0,5 процентни пункта прогнозата за стоките за 2026 г. и би намалил с 0,7 процентни пункта перспективите за търговията с услуги, се казва в съобщението.

Това се случи няколко дни след като председателят на Комисията по икономика на ЕС Валдис Домбровскис заяви пред финансовите министри на блока, че продължителен скок на цените на енергията ще намали икономическия растеж през 2026 г. с цели 0,4 процентни пункта, което е значителен спад от прогнозирания темп от 1,4%.

В реч във Франкфурт в четвъртък председателят на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди правителствата да не прекаляват с икономическите интервенции засега.

„Всички фискални отговори на шока от цените на енергията трябва да бъдат временни, целенасочени и съобразени с конкретния случай“, каза тя.

Още по темата

Европа втвърди тона срещу "безсмислената" война на Тръмп

САЩ обмислят отмяна на санкциите върху част от иранския петрол

Войната рязко оскъпява торовете, които се внасят в България