Такаичи: Визитата на Тръмп ще бъде изключително трудна заради военните кораби

Премиерът Санае Такаичи предупреди, че я очаква „изключително трудна“ среща с Доналд Тръмп, след като американският президент разкритикува Япония за отказа ѝ да изпрати военни кораби, които да подпомогнат охраната на Ормузкия проток. 

Първото посещение на Такаичи във Вашингтон в четвъртък след убедителната ѝ победа на изборите, беше разглеждано от Токио като възможност да демонстрира силата на съюза между САЩ и Япония, въпреки търговските напрежения.

Може би по-важното е, че визитата се възприемаше като шанс тя да спечели вниманието на президента преди срещата му с китайския лидер Си Дзинпин.

Иран измества дневния ред

Вместо това, напрежението около Иран доминира дневния ред. Призивът на Тръмп към Япония и други съюзници да изпратят военноморски сили в Близкия изток постави Такаичи пред почти невъзможна задача - а във вторник Тръмп гневно оттегли това искане, след като не получи подкрепа.

Макар основната му критика да беше насочена към съюзниците от НАТО, той посочи и Япония в публикация в социалните мрежи, заявявайки, че „САЩ НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПОМОЩТА НА НИКОГО!“.

Допълнително усложнение за визитата на Такаичи е решението на Тръмп да отложи посещението си в Пекин заради войната с Иран.

„Такаичи е в безизходна ситуация, отивайки във Вашингтон“, казва Тобиас Харис, основател на Japan Foresight LLC. „Тръмп иска съюзниците да поемат повече ангажименти - а тя има лошия късмет да е сред първите, които се срещат с него след началото на войната.“

Световните лидери – от Обединеното кралство до Южна Корея, които реагираха с предпазливост на искането му за военни кораби, ще следят как Такаичи ще овладее ситуацията. Това ще бъде ключов тест за лидерството ѝ на международната сцена.

В сряда Такаичи заяви в парламента, че очаква „изключително трудна“ визита, но ще направи всичко възможно да защити националните интереси на Япония. По-рано същия ден тя обеща да обясни какво Япония може и какво не може да направи от правна гледна точка.

„Възнамерявам ясно да изложа тези позиции и съм сигурна, че американската страна разбира тези ограничения предвид нашата история“, каза тя.

Какво казва Bloomberg Economics …

Такаичи е изградила силни отношения с Тръмп. Въпросът е дали може да формулира подход, който защитава интересите на Япония, като същевременно успокоява склонността на президента да реагира остро, когато смята, че партньорите му не полагат достатъчно усилия.

Още по темата

Китай заплаши Япония със санкции и прекъсване на дипломатическите отношения

Тръмп и Такаичи подписаха документи за търговията и критичните суровини

Правни ограничения и политически натиск

Допълнително напрежение създава и митническата политика на Тръмп. Тя включва нови глобални разследвания, целящи налагане на мита върху внос от държави, обвинявани в нелоялни търговски практики - мерки, които се очаква да заменят таксите, отменени от Върховния съд на САЩ.

Тръмп нееднократно е демонстрирал готовност да влиза в публични конфликти с лидери, които му се противопоставят, като най-известният пример за това е конфронтацията в Овалния кабинет с украинския президент Володимир Зеленски.

Макар Такаичи да пристига в много по-благоприятна позиция спрямо републиканския лидер - който подкрепи нейната предизборна кампания и я похвали - той от десетилетия критикува Япония за зависимостта ѝ от американската военна защита.

Досега Такаичи избягваше да изразява за войната на САЩ и Израел срещу Иран. Причините включват потенциални икономически последици заради зависимостта на Япония от петрол от Близкия изток, както и историческите ѝ връзки с Техеран.

Строгите конституционни ограничения на Япония за разполагане на военни сили зад граница също затрудняват Такаичи да даде съгласие за изпращането на военноморски сили в зона на конфликт.

„Такаичи е притисната между правните ограничения на японската система за сигурност и политическите очаквания на президента Тръмп“, казва Кеничи Дои, старши научен сътрудник в Института по геоикономика в Токио. 

„Малко повече твърдост“

Недоволството на Тръмп от зависимостта на Япония от американските въоръжени сили, датира от десетилетия.

Още през 1987 г. той публикува платена страница във водещ вестник, в която критикуваше Токио за това, че разчита на САЩ за защита на доставките на петрол от Близкия изток, и призова американската отбранителна политика да прояви „малко повече твърдост“.

Оттогава Япония е разполагала военни сили в региона, но никога по време на активен конфликт. Първата подобна мисия след Втората световна война е изпращането на минни кораби в Персийския залив през април 1991 г., след края на операция „Пустинна буря“, с която приключи войната в Залива.

Такаичи изключи възможността за подобен ход в настоящата ситуация.

Една от основните разлики с настоящата война е, че този път САЩ не са информирали предварително съюзниците си и не са изградили консенсус, казва Кунихико Мияке, бивш японски дипломат, служил в Ирак и Китай.

„Япония трябва да направи каквото може, но все още е твърде рано да се обсъжда участие в коалиция, защото дори не е ясно дали такава коалиция ще бъде сформирана“, каза той.

Тръмп обаче наскоро похвали намеренията на Такаичи да засили военния капацитет на Япония като противовес на Китай, а някои политически анализатори виждат промяната в стратегията на президента относно Ормузкия проток като възможност за по-продуктивна среща на върха.

„Това отнема част от напрежението от срещата на върха и позволява на двамата лидери да обсъдят по-широк кръг теми и да проведат дискусия за Иран, без да се фокусират върху конкретно искане от страна на Тръмп“, каза Джейкъб Стоукс, старши научен сътрудник и заместник-директор на Програмата за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион в Центъра за нова американска сигурност. 

Въпреки това Тръмп заяви, че очаква „голям ентусиазъм“ от страна на партньорите по отношение на участието - което означава, че Такаичи все още може да бъде подложена на натиск да предложи нещо.

Една от възможностите би могла да бъде предлагането на логистична подкрепа за презареждане и снабдяване на кораби, като в същото време се остане извън зоната на конфликта. Като алтернатива тя би могла да обещае принос за момента, когато ситуацията се успокои.

В коментарите си в сряда Такаичи засегна тази възможност.

„Не бих казала, че няма с какво да допринесем, след като бъде сключено споразумение за пълно прекратяване на огъня“, заяви тя. „Ще помисля върху тези въпроси, когато дойде времето.“

Риск от ескалация

Всяка стъпка на Япония обаче носи риск от изостряне на отношенията с Китай - дългогодишен партньор на Иран, който многократно е предупреждавал срещу завръщането на Япония към „милитаризъм“.

Пекин засилва икономическия и дипломатически натиск върху Токио, в опит да принуди Такаичи да оттегли изказванията си относно Тайван, който Китайската комунистическа партия счита за свой, въпреки че никога не го е управлявала.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран навлиза в третата си седмица

„С влошаването на отношенията между Токио и Пекин, Такаичи би искала Тръмп да се застъпи за Токио“, заяви Ема Чанлет-Ейвъри, заместник-директор на Института за политика към Азиатското общество.

Ако това не се случи, тя би могла да апелира към Тръмп да не прави компромиси относно Тайван, които допълнително биха засилили напрежението в региона.

За Такаичи придържането към по-безопасни теми като инвестиционната програма на Япония в САЩ на стойност 550 млрд. долара, ще бъде ключово за осигуряването на гладко протичане на визитата.

Япония е обещала до 36 млрд. долара за проекти в САЩ в областта на петрола, газа и критичните суровини като част от тази програма, като се очаква по-нататъшно сътрудничество в областта на редкоземните елементи.

Според Джон Нилсън-Райт, професор по японска политика в Кеймбридж, стратегията на Такаичи вероятно ще бъде да отклонява и отлага конкретни ангажименти по темата Иран.

„Японското обществено мнение няма да толерира нищо по-амбициозно“, допълва той. „Няма реален прецедент Япония да оказва бойна подкрепа.“

Още по темата

Историческата победа на Такичи поставя Си в дилема в отношенията с Япония

Спорът с Япония разкрива как Китай ще действа спрямо Тайван отсега нататък