САЩ искат помощ за Ормузкия проток, но съюзниците се страхуват от война с Иран

Съюзниците на САЩ отклониха призивите на президента Доналд Тръмп да помогнат за повторното отваряне на Ормузкия проток, като изразиха притеснения, че могат да бъдат въвлечени във войната с Иран.

В Брюксел външните министри на Европейския съюз подчертаха, че не желаят да ескалират конфликта, като подхождат предпазливо дори към идеята съществуваща военноморска мисия в Червено море да бъде пренасочена към жизненоважния коридор за енергийни доставки. В Япония официални представители заявиха, че няма планове да бъдат изпращани кораби за ескорт на блокирани танкери. По подобен начин Великобритания също не се ангажира с пълномащабна военноморска мисия.

Още по темата

Керемедчиев: САЩ готвят десант в Иран, а Русия доволно потрива ръце

Американските F-35 летят със стар софтуер за бойни мисии над Иран

„Разбира се, всички са загрижени за ситуацията в Ормузкия проток и за по-широкия ефект от тази война върху цените на енергията“, заяви министърът на труда и пенсиите на Великобритания Пат Макфадън, говорейки от името на правителството в понеделник. „Но е важно също да помним, че не сме се стремили да бъдем действаща страна в тази война.“

Външният министър на Люксембург Ксавие Бетел беше още по-категоричен: „Изнудването не е нещо, което желая.“

Ормузкият проток – ключовият коридор за световния петрол

Тези реакции представляват опровержение на позицията на Тръмп, който в неделя настоя съюзниците му в НАТО и Азия да помогнат за възстановяване на доставките на петрол и газ през Ормузкия проток, който на практика е затворен, след като САЩ и Израел атакуваха Иран. Приблизително една пета от световния петрол преминава през този тесен морски коридор.

Блокадата доведе до рязко покачване на цените на енергията, което тревожи правителствата заради риска от инфлация, икономическо забавяне и дори смущения в снабдяването с храни. Въпреки това в понеделник официалните представители бяха предпазливи по отношение на подкрепа за операциите на Тръмп, които накараха Техеран да изстрелва ракети и дронове в региона.

Още по темата

Травмата от конфликта в Иран ще промени Персийския залив

„Не трябва да правим нищо, което да добавя още повече напрежение или ескалация“, заяви испанският външен министър Хосе Мануел Албарес в Брюксел. „Това, от което се нуждаем, е бомбардировките и ракетните удари срещу всички държави в Близкия изток да спрат и да се върнем на масата за преговори.“

НАТО под натиск

Тръмп директно отправи призив към съюзниците си от Организацията на Северноатлантическия договор в интервю за Financial Times, като предупреди, че военният съюз го очаква „много лошо бъдеще“, ако членовете му не помогнат на САЩ в Иран. Новите критики на президента към трансатлантическата организация получиха хладен отговор от европейските представители в понеделник.

„Не виждам НАТО да е взело каквото и да било решение в тази посока или да може да бъде направено отговорно за Ормузкия проток“, заяви германският външен министър Йохан Вадефул преди срещата на външните министри на ЕС в Брюксел.

Бетел предупреди, че НАТО съществува, за да реагира, когато държавите членки са атакувани, а не за всички отбранителни или военни искания.

„Искам да напомня, че никой от нас не е бил пряко нападнат“, каза той. „Засега няма основания да се задейства член 5“, добави той, визирайки клаузата за колективна отбрана на алианса.

Възможни варианти за участие

Някои държави все пак са готови поне да изслушат Тръмп, ако той представи план пред НАТО.

„Трябва да го разгледаме и да го обмислим“, заяви литовският външен министър Кястутис Будрис пред Bloomberg TV в интервю в Брюксел. „Бих търсил задълбочен дебат в рамките на НАТО.“

Полският външен министър Радослав Шикорски се съгласи: „Ако има искане в НАТО да обсъдим въпроса, разбира се, ще го разгледаме от уважение и симпатия към нашите съюзници.“

Още по темата

Иранската война слага край на свободата на корабоплаването

Тръмп отхвърли сделка при сегашните условия, Иран продължи атаките в Залива

Великобритания също проучва дали може да помогне чрез разполагане на автономни дронове за откриване на морски мини заедно с други съюзници на САЩ, според хора, запознати с въпроса. В същото време страната няма планове да се присъедини към пълномащабна военноморска мисия за охрана на протока, докато войната продължава.

Представител на НАТО заяви пред Bloomberg, че съюзниците вече са предложили повече сигурност в Средиземно море, като добави, че отделни държави водят разговори със САЩ и други партньори за това какво още могат да направят, включително по отношение на Ормузкия проток.

ЕС обсъжда разширяване на военноморската мисия

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас беше сред малкото гласове, които настояха съюзът да пренасочи регионални ресурси към Ормузкия проток. По-конкретно тя насърчи държавите членки да обмислят разширяване на военноморската мисия Aspides, която първоначално беше създадена през 2024 г., след като хутите атакуваха търговски кораби в близкото Червено море.

„Ако искаме да имаме сигурност в този регион, най-лесно би било да използваме операцията, която вече имаме в региона, и може би малко да я променим“, заяви Калас.

Въпреки че корабите от мисията Aspides в момента имат право да навигират в Ормузкия проток, мандатът им не им позволява да правят повече от това. За да се промени този мандат, държавите от ЕС трябва да постигнат единодушие, което може да се окаже трудно.

Германия вече изрази противопоставянето си.

В интервю за ARD в неделя Вадефул заяви, че е „много скептичен, че разширяването на мисията Aspides в Ормузкия проток ще доведе до по-голяма сигурност“ и че Германия „няма да участва в този спор“.

Италия също засега не подкрепя идеята мисията Aspides да бъде пренасочена към охрана на Ормузкия проток. Страната има един кораб, разположен в рамките на операцията.

„Мисията в Червено море трябва да бъде укрепена в рамките на Червено море, но промяната ѝ е сложна“, заяви италианският външен министър Антонио Таяни в понеделник. „Смятаме, че засега е правилно тя да остане в Червено море.“

Дори ако страните от ЕС не пренасочат мисията Aspides, те може да са готови да предоставят повече ресурси в региона, заяви дипломат от ЕС. Франция вече е изпратила два допълнителни кораба, за да подсили мисията.

Държавите също така проучват възможността за операция тип „коалиция на желаещите“ за региона, каза Калас.

„Трябва също да видим кой би бил най-бързият начин да осигурим отварянето на Ормузкия проток“, добави тя.

Още по темата

Иран тества границите на НАТО с ракети, изстреляни към Турция

НАТО иска разширяване на критичните тръбопроводи от времето на Студената война

НАТО измества фокуса от танкове към дронове и AI на срещата на върха през юли