Иран тества границите на НАТО с ракети, изстреляни към Турция
Границата между Турция и Иран е закрепена в договор от 1639 г., което я прави една от най-старите международни граници в света, останали в голяма степен непроменени
Редактор: Емил Соколов
На около 750 мили (1200 километра) от Техеран, високо в турските планини, се намира фронтовата линия на отбраната на НАТО срещу Близкия изток във война.
Американският радар AN/TPY-2 в Кюреджик, в Източна Анатолия, е една от най-близките до Иран системи за ранно предупреждение и се използва за проследяване на ракети в целия регион. Кюреджик вероятно е бил основната цел поне на един от трите ирански снаряда, прехванати от НАТО през последните две седмици, според хора, запознати с мисленето на турското правителство.
Докато новият върховен лидер Моджтаба Хаменеи заплаши да разшири ответните действия срещу американските и израелските удари с нови цели, Турция не вярва, че Иран се опитва да я въвлече във войната. Но периодичното изстрелване на единични ракети изглежда е замислено да тества способността на НАТО да реагира, казаха източниците, които говориха при условие за анонимност.
Турските власти не идентифицираха публично какви според тях са били предвидените цели. И все пак инцидентите бяха достатъчни, за да изпрати НАТО бързо батарея от ракети за противовъздушна отбрана Patriot, за да защити радара.
Иран се стреми да деградира американските системи за ранно предупреждение още от началото на войната, включително чрез удар, който унищожи подобен радар AN/TPY-2 в Йордания — ключов датчик, използван за насочване на американските батареи за противоракетна отбрана в Залива. Американският радар в Кюреджик подпомага оръжейните системи на флота и армията, които защитават по-широки зони, включително Европа.
„Кюреджик е сред най-критичните от тези инсталации, разположена на първа линия в архитектурата на противоракетната отбрана на Европа“, каза Арда Мевлютоглу, независим турски експерт по военни и авиационни въпроси в Анкара. Ако радарът там бъде изведен от строя, „ранното засичане на ракети, насочени към Европа, ще стане значително по-трудно“, добави той.
Ислямският революционен гвардейски корпус в миналото е заплашвал да удари инсталации на НАТО в Турция, ако Иран бъде атакуван от САЩ или Израел.
Иран отрече да е давал инструкции или да има роля в атаките, но турският външен министър Хакан Фидан каза в събота, че страната му разглежда технически данни, които подсказват обратното. Анкара обсъжда „противоречието“ с Техеран, каза той.
Радарът на Турция е жизненоважна система за ранно предупреждение за НАТО.
Каквото е вероятно, според анализатори като Мевлютоглу, е че заради доктрината на Иран за „мозаечна отбрана“, която разпределя правомощията, ракетите са били изстреляни от местни командири.
Траекториите на първите две ракети подсказват, че са били насочени към Кюреджик, каза той. Удар по системата би отслабил регионалната отбрана на САЩ, би оказал натиск върху Турция и би добавил към политическите разногласия в НАТО относно това какво е необходимо, за да се реагира на военни заплахи, каза той.
„Иран изглежда създава пространство за множество наративи“, написа по имейл Бурджу Йозчелик, старши научен сътрудник по сигурността в Близкия изток в Royal United Services Institute. „Това изглежда като усилие да се посее съмнение вътре в НАТО, да се оголи предпазливостта на алианса, да се подтикне фрагментация и Анкара да изглежда уязвима въпреки регионалните си амбиции.“
Границата между Турция и Иран е закрепена в договор от 1639 г., което я прави една от най-старите международни граници в света, останали в голяма степен непроменени. Двете държави оттогава насам избягват пряка война. Турция е дом и на значителна иранска диаспора, а стотици преминават в Турция всеки ден за работа, търговия или сигурност без нужда от виза.
Като мост между Европа и Азия, местоположението на Турция я превърна и в бастион срещу Съветския съюз по време на Студената война. Тя се присъединява към НАТО през 1952 г., след като воюва редом със САЩ и Великобритания в Корея.
И все пак алиансът и правителството в Анкара са в конфликт по въпроса за гаранциите за противоракетна отбрана, след като Турция закупи произведени в Русия батареи S-400. Системата е несъвместима с НАТО, а Вашингтон иска Турция да се откаже от нея и да се върне в ръководената от САЩ програма F-35.
Прехващането на иранските ракети от НАТО и разполагането на Patriot близо до Кюреджик може да помогне за успокояване на турските опасения, казаха източниците.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган предупреди Техеран да не прицелва страната му, но се стреми да стои извън ескалиращата война и не е позволил турски бази или въздушно пространство да бъдат използвани за удари по Иран.
„Действаме с голяма предпазливост срещу заговори, капани и провокации, насочени към въвличането на страната ни във войната“, каза Ердоган в петък. „Нашият най-голям приоритет е да държим страната си далеч от тази огнена яма.“
Всъщност Кюреджик не е единствената потенциална цел. Една от ракетите е била прехваната над авиобазата Инджирлик — ключово съоръжение, което приема сили на НАТО и САЩ в Южна Турция и в миналото е използвано за операции срещу „Ислямска държава“ и за налагане на забранена за полети зона над Северен Ирак срещу Саддам Хюсеин. В Инджирлик е разположена и отделна батарея Patriot.
Анализатори сочат и близкия петролен терминал Джейхан, докато Иран се стреми допълнително да разстрои енергийния пазар. Отломки от прехващач паднаха близо до Джейхан, когато Ислямската република изстреля първата ракета на 4 март.
Нарушаването на регионалната търговия и енергийни потоци изглежда е в центъра на стратегията на Иран, каза Гонюл Тол, директор на Турската програма в Middle East Institute във Вашингтон, в публикация в X. Турция се намира на кръстопътя на ключови енергийни маршрути, а Джейхан осигурява около една трета от вноса на петрол на Израел, написа тя.
Иран може просто да иска да принуди Турция да играе активна роля в намирането на край на войната, каза Йозчелик от RUSI.
„Техеран иска да повиши политическата цена на турския неутралитет и да ограничи свободата на действие на Анкара“, каза тя. „Но може и да иска да принуди Анкара да окаже по-силен дипломатически натиск върху Белия дом да търси изходи и деескалация.“