САЩ местят оръжия от Азия към Иран и това тревожи съюзниците около Китай

Когато САЩ изтеглиха единствения си самолетоносач, базиран в Азия, за да подкрепи военното струпване в Афганистан през 2010 г., съюзниците в региона нямаха особени притеснения, че Китай или Северна Корея може да се опитат да се възползват. Днес нещата са различни.

Докато САЩ продължават да изливат оръжия в Близкия изток за военни операции срещу Иран, настоящи и бивши служители на отбраната в Азия са все по-загрижени, че с течение на времето ще бъде преместена повече американска огнева мощ, ако войната се проточи. И дори ако боевете приключат скоро, те предупредиха, че изчерпаните запаси от боеприпаси може да отнемат години, за да се възстановят, оставяйки Тайван и други места уязвими.

^{F-35C Lightning II се готви за операции на палубата на самолетоносача USS Abraham Lincoln в подкрепа на операция „Епична ярост“ на 2 март. Източник: U.S. Navy/Getty Images}

На заседание на кабинета тази седмица южнокорейският президент Лий Дже Мюнг потвърди, че САЩ може да се наложи да преместят средства за противовъздушна отбрана в Близкия изток, а последвали доклади съобщиха, че множество пускови установки на системата за ПВО отбрана THAAD са били забелязани да се изместват от южна база.

Макар че омаловажаваше риска, наричайки възможностите на Сеул „безспорно огромни“, Лий също така каза, че се противопоставя на решението на администрацията на Тръмп, но не може да „наложи позицията си“ на САЩ.

„Всеки път, когато изтегляме противовъздушната и противоракетната отбрана от театъра на военните действия, това ще създаде очевидни опасения“, каза Линдзи Форд, която преди това е била заместник-помощник-министър на отбраната за Южна и Югоизточна Азия по време на администрацията на Байдън. „Те са не само критично важни, но и мисля, че дават на страните чувство на увереност.“

^{Американско военно присъствие в Индо-Тихоокеанския регион | Където САЩ притежават или са имали достъп до военни бази в региона}

Бързите темпове на изграждане на военни сили от страна на Китай през последните две десетилетия, както и разработването на усъвършенствани ракети от Северна Корея, означават, че залозите са станали много по-високи в Източна Азия.

САЩ вече са разположили около една трета от своя военноморски надводен флот в Близкия изток, а други важни части от военната логистична верига, като самолети за зареждане с гориво във въздуха и кораби за доставки, са силно концентрирани близо до Иран.

Помолен за коментар, служител на Пентагона заяви, че отделът не обсъжда движението или разполагането на специфични оръжейни системи. Но Пентагонът управлява своите глобални отговорности, като същевременно гарантира, че американските сили остават способни да възпират всяка агресия в Индо-Тихоокеанския регион, каза служителят.

В момента Китай не дава почти никакви индикации, че се стреми да засили напрежението с Тайван, призовавайки за спешно прекратяване на огъня в Близкия изток, като същевременно намалява натиска върху противовъздушната отбрана на острова. Въпреки това войната в Иран изнервя някои в Тайпе.

Американските военни активи и ресурси „не могат да бъдат разположени на две места едновременно“, каза в интервю Чен Куан-тинг, тайвански законодател и член на Комисията по външни работи и национална отбрана на законодателния орган. „Разполагането на основните военни активи в Азия и противопоставянето на основния конкурент на САЩ тук е по-съобразено с интересите на САЩ.“

Американските представители се стремят да омаловажат всякакви притеснения относно боеприпасите или разпространението на войната в други части на света, дори когато реториката се засилва и от двете страни. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред репортери по-рано този месец, че няма послание за Китай или Русия, казвайки, че „нашият проблем не е с тях“. Въпреки войната, президентът на САЩ Доналд Тръмп все още планира да отиде в Пекин след няколко седмици за среща на върха с китайския лидер Си Дзинпин.

„Американските военни в „Тръмп 2.0“ отново са разсеяни от Близкия изток, но докато статуквото в Тайванския проток остава непроменено, Пекин е малко вероятно да действа“, каза Джеймс Чар, доцент в Технологичния университет Наньянг. „Възможно е известно проучване в периферията“ под формата на полулегални операции, добави той.

На изслушване в Сената миналата седмица Елбридж Колби, заместник-министър на отбраната на САЩ по политиката, заяви, че висши американски служители са се фокусирали върху „много тясно сътрудничество с нашите съюзници и партньори“ в Индо-Тихоокеанския регион. Той отбеляза, че първото му обаждане след атаката срещу Иран е било до министъра на отбраната на Филипините.

„Ние сме лазерно фокусирани върху Първата островна верига“, каза Колби, използвайки термин, който се отнася предимно до Япония, Филипините и Тайван.

Военен служител от Филипините, който поиска анонимност, тъй като не е упълномощен да говори публично, заяви, че нацията няма притеснения относно съюза си със САЩ поради войната в Иран. Все още се планират годишни учения с американските военни следващия месец, които обикновено включват обучение за защита на филипинските острови близо до Тайван, добави служителят.

Въпреки това, някои стратези в региона виждат малка възможност за намаляване на военното присъствие на САЩ в Източна Азия, без това да повлияе на баланса на силите. Китай продължава да изгражда и разполага военна техника с бързи темпове, включително много по-бързи темпове на производство на кораби от САЩ. Според американски военни снимки, поне два американски разрушителя, базирани в Япония, са били разположени, за да участват в удари срещу Иран.

^{Ормузкият проток остава почти затворен, като ударите в Персийския залив продължават | Удари от 28 февруари насам, най-скорошните са оградени с кръгчета}

Ромел Онг, пенсиониран контраадмирал във филипинския флот, заяви, че настоящото ниво на военноморско присъствие на САЩ е необходимо, за да „се предотврати 100% морски контрол на Китай над Южнокитайско море“.

„В момента, дори без ситуацията в Иран, китайските морски сили в Източна Азия се радват на числено предимство“, каза той.

Не е необичайно САЩ да преместват оръжия по света. Миналата година системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ бяха преместени от Южна Корея в Катар преди американско-израелската атака срещу ядрените обекти на Иран. Те бяха върнати след няколко месеца.

Досега войната в Иран беше почти изключително въздушна кампания, което я прави различна от предишни конфликти. Но ако се разшири, може да привлече други части на американската армия, като например батальони на морската пехота от Япония, които бяха изпратени в Афганистан.

По време на предишни конфликти в Близкия изток американските военни разположиха редица възможности от Източна Азия, включително самолетоносача USS George Washington от Япония за няколко месеца по време на периода на разрастване на кампанията в Афганистан.

„Ако големи американски военни активи, като самолетоносача USS George Washington в Япония, бъдат преместени в Близкия изток, това би било проблематично за готовността в Индо-Тихоокеанския регион“, каза Хирохито Оги, бивш служител на японското министерство на отбраната, добавяйки, че смята, че това е малко вероятен сценарий.

По-непосредствена грижа, каза той, е изчерпването на ракети като прехващачите „Пейтриът“. Отнема много време за производството им, което означава, че може да отнеме години, за да се възстановят напълно запасите. „Това може да окаже сериозно влияние върху готовността в Индо-Тихоокеанския регион, включително отбраната на Тайван“, каза Оги.

Институтът Пейн, публичен изследователски институт в Колорадо, изчислява, че над 300 ракети „Пейтриът“ и други прехващачи са били използвани от американските отбранителни системи през първите 36 часа от войната в Иран, а още 280 са използвани от страните от Персийския залив. Подробности за ракетните запаси не са публично достъпни, но Lockheed Martin Corp. произвежда около 620 ракети „Пейтриът“ годишно.

„Сега виждаме резултатите от подхода „точно навреме“ за оборудване и комплектоване на армията, основан на предположението, че никога повече няма да водим голяма война - камо ли две едновременно“, каза Грант Нюшам, бивш полковник от морската пехота на САЩ и офицер за връзка с японските военни.

Това е проблем за Азия, която все още разчита на САЩ като основен възпиращ фактор срещу Китай. Според Форд, бивш служител на Министерството на отбраната на САЩ, страните в региона трябва да направят повече, за да гарантират, че разполагат със собствени ресурси и „няма непременно да бъдат зависими от САЩ“, ако в региона възникне криза.

„Всички сме виждали този танц преди“, каза тя. „Но мисля, че това създава много въпроси за азиатските съюзници относно това какво трябва да направят по отношение на собствените си суверенни способности.“

Особено важно е съобщеното преразпределение на части от системата за противовъздушна отбрана THAAD от Южна Корея, каза Джон Делъри, старши сътрудник в Азиатското общество. Както Китай, така и Северна Корея категорично възразиха срещу инсталирането ѝ в Южна Корея през 2017 г.

„Трудно е да се надцени иронията на THAAD, символ на завъртането на САЩ към Азия, да бъде премахната посред нощ за нова война в Близкия изток“, каза Делъри.

Още по темата

Ценовият шок в Европа все още е далеч от енергийната криза от 2022 г.

Тръмп и Иран остават непоколебими, а пазарът на петрол не намира утеха

Доц. Стойчев: Разликата между търговска и гореща война се размива

Иран иска гаранции от САЩ и Израел за примирие във войната