ЕЦБ няма да позволи повторение на последния инфлационен шок, заяви Лагард

Европейската централна банка ще гарантира, че войната в Иран няма да причини същата инфлационна болка на еврозоната, каквато причини руската инвазия в Украйна, според президента Кристин Лагард.

„Намираме се в различна икономическа ситуация, в по-добра ситуация сме и имаме по-голям капацитет да абсорбираме шокове“, каза тя пред France 2 във вторник. „Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че инфлацията е под контрол и французите и европейците няма да понесат същото увеличение на инфлацията, каквото видяхме през 2022 и 2023 г.“

Ситуацията на енергийните пазари предизвика опасения, че инфлацията – която се установи на целевата граница от 2% на ЕЦБ – може да се засили отново. Това от своя страна може да доведе до повишаване на лихвените проценти.

^{Инфлацията в еврозоната се връща на целевата граница от 2%}

Търговците увеличиха залозите си за затягане на паричната политика, откакто войната започна в края на февруари. Но след като в един момент бяха предвидени две увеличения с четвърт пункт на депозитния лихвен процент на ЕЦБ тази година, залозите бяха намалени до по-малко от един, след като президентът Доналд Тръмп сигнализира тази седмица, че конфликтът може скоро да приключи.

Политиците показаха готовност да останат гъвкави, но посочиха, че в момента няма спешна нужда от промяна на лихвите по заемите.

„Днес има толкова много несигурност, че не бих могла да кажа точно какво ще решим“ на срещата по паричната политика на 18-19 март, каза Лагард. „Няма да бързаме с решение, защото има твърде много несигурност, твърде много волатилност.“

Подобни пазарни колебания бяха видими тази седмица: петролните договори скочиха с големи обеми до пик от почти 120 долара за барел през първите няколко часа на търговията в понеделник, до върхове, наблюдавани за последно в средата на 2022 г. След това настроението рязко се промени, принуждавайки търговците да направят драматичен обрат.

„Имаме известна степен на несигурност и степен на волатилност, която е абсолютно изненадваща и няма еквивалент през 2022 г.“, каза Лагард, добавяйки, че това „затруднява управлението на ситуацията“.

На срещата на ЕЦБ следващата седмица ще бъдат представени нови тримесечни прогнози, чиито базови допускания може да са остарели от кризата в Близкия изток. В подобни случаи в миналото ЕЦБ придружаваше оценките си с допълнителни сценарии – и Лагард посочи, че този път ще използват тази опция отново.

„Моделираме, казваме: „Какво правим в този случай? Как реагираме? Трябва ли да увеличим лихвените проценти?““, каза тя. „Това е работата, която ще свършим, която вече вършим и която ще продължим да вършим, докато имаме тази несигурност и волатилност.“

Лагард също така отхвърли предположението, че Европа се е насочила към стагфлация.