Връщането на военната служба в Хърватия предизвиква силен интерес сред младежите

Хърватия възобновява задължителното военно обучение след почти две десетилетия, като към първите новобранци се присъединиха много повече доброволци, отколкото властите са очаквали.

От тази седмица 800 хървати ще се разпределят в три лагера, където ще усвоят редица бойни умения - от стрелба с автомат до самозащита по системата „Крав Мага“ и управление на дронове. Около половината от тях са доброволци, а другата половина са извикане по наборната система. 

Властите планират до края на тази година поетапно да обучат по-голямата част от мъжете, родени през 2007 г. - приблизително 20 000 души. След това ще бъдат извикани и следващите поколения.

Европа засилва отбраната си

Докато войната между Русия и Украйна навлиза в пета година, с държави в цяла Европа засилват отбраната си, увеличават военните разходи и въвеждат програми за военно обучение, а Германия се ангажира да изгради най-силната конвенционална армия в Европа.

Хърватия - страна с 3,9 милиона души население – е първата в нестабилния регион на Западните Балкани, която въвежда задължително основно военно обучение, а по-късно през годината към нея ще се присъедини и съседна Сърбия. 

„Ние сме приятно изненадани от отличните резултати на проекта и големия брой доброволци“, заяви министърът на отбраната Иван Анушич. „Нашата цел не е да изпратим младите хора на фронта или във война, а да ги снабдим с полезни умения и да ги научим как да реагират в кризисна ситуация.“ 

През октомври премиерът Андрей Пленкович представи двумесечната програма за обучение в парламента, като заяви пред депутатите, че Европа „се опитва да отговори на променените условия за сигурност и това е част от нашия отговор“.

Още по темата

Еврозоната и Шенген преобразиха за добро имотния пазар в Хърватия

Хърватски лидер, който критикува помощта за Украйна, печели първия тур на изборите

Скептицизъм заради спомените от войните в миналото

Въпреки че Хърватия разполага с професионална доброволческа армия и е член на НАТО, идеята първоначално беше посрещната със сериозен скептицизъм.

Причината е, че макар Русия да изглежда далеч за тази част на Европа, спомените от войните през 90-те години, които доведоха до разпадането на бивша Югославия, остават дълбоки: хиляди мъже, мобилизирани да защитят Хърватия след обявяването на нейната независимост, загинаха в боевете, заедно с цивилни.

настояваха програмата да бъде предимно доброволна. Според лидера на партията Синиша Хайдаш Дончич обучението трябва да бъде „по-лека форма на военна служба или подготовка за тези, които са най-мотивирани и най-подготвени“.

Компромисният модел на програмата

Окончателната форма на програмата е резултат от компромис. 

Освен настаняване и издръжка, новобранците ще получават по 1100 евро (около 1270 долара) месечно. Призованите по наборната система ще имат и приоритет при кандидатстване за работа в публичния сектор.

Повечето жени, които могат да се запишат доброволно, но не могат да бъдат мобилизирани, няма да се възползват от това предимство. Същото важи и за отказващите военна служба по съвест, които ще могат да изберат гражданска служба.

Студентите могат да отложат службата до завършване на образованието си, но трябва да се запишат преди да навършат 29 години. В настоящата група доброволци участват и 82 жени.

Сърбия също обмисля връщане на задължителното военно обучение

В Сърбия плановете за повторно въвеждане на задължително военно обучение предизвикват 
сходни обществени реакции.

По времето на Югославия всички мъже над 18-годишна възраст бяха длъжни да преминат едногодишна военна служба. Наборната система се превърна в хаотичен процес по време на разпадането на страната, когато стотици хиляди участваха във войните или се опитваха да избегнат мобилизацията.

В Сърбия наборната служба беше отменена през 2011 г., дълго след разпадането на федерацията.

Още по темата

Унгария търси руски петрол през Хърватия след атаките по "Дружба" в Украйна

Вл. Владимиров: Преходът завърши, а балканските политици се правят, че не виждат