Трейдърите очакват по-високи лихви от от ЕЦБ и BoE тази година

Пазарите виждат около 70% вероятност ЕЦБ да повиши лихвите два пъти тази година

9 March 2026 | 15:22
Обновен: 9 March 2026 | 15:25
Автор: Грег Ричи,Джеймс Хираи
Редактор: Ивета Червенякова
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP
  • Първото повишение на лихвата от ЕЦБ вече е напълно оценено от инвеститорите за юли
  • Вероятността Банката на Англия да повиши лихвите до края на годината е около 50%
  • Доходността по двугодишните германски облигации достигна 2,47%, преди да се върне към 2,39%

Трейдърите увеличиха залозите си за повишения на лихвените проценти от Европейската централна банка и Банката на Англия, след като рязкото поскъпване на енергийните суровини засили опасенията от нов инфлационен скок.

Пазарът на суапове показва около 70% вероятност ЕЦБ да извърши две повишения на лихвите с по 25 базисни пункта тази година, спрямо едно увеличение, което беше калкулирано в цените в петък.

Първото повишение вече е напълно оценено от пазарите за юли месец. Междувременно паричните пазари сега виждат около 50% вероятност Банката на Англия да повиши лихвите до края на годината, което представлява обрат спрямо залозите за понижения на лихвите, които доминираха само преди седмица.

Traders fully
Трейдърите вече калкулират изцяло две повишения на лихвите от ЕЦБ тази година 

„ЕЦБ и Банката на Англия на практика са парализирани: ако смекчат политиката в условията на петролен шок, рискуват да подкопаят доверието си, а ако затегнат – това поставя под риск икономическия растеж“, заяви Евелин Гомес-Лихти, стратег в Mizuho International Plc.

„Нашето мнение остава, че лихвите на еврото ще останат под натиск, като рисковете, свързани с енергийните цени, преобладава над всякакви прогнози за дефлация в краткосрочен план.“

Европейски облигации

Германските дължавни облигации се сринаха, водени от краткосрочните книжа, които са най-чувствителни към промени в паричната политика. Доходността по двугодишните облигации скочи с до 16 базисни пункта до 2,47%, преди да се понижи до 2,39%.

Италианските облигации също бяха засегнати от по-широкото изтегляне на инвеститорите от по-рискови активи. Спредът между 10-годишните италиански книжа и по-сигурните германски облигации се разшири с пет базисни пункта до около 80 базисни пункта.

Междувременно доходността на двугодишните облигации във Великобритания се повиши с до 30 базисни пункта до 4,17%, преди да намали покачването до 4,10%. В САЩ, които са по-слабо зависими от вноса на енергия, доходността по двугодишните облигации се повиши с четири базисни пункта до 3,60%.

Движенията на пазарите следват новите скокове в цените енергийните суровини, след като все повече производители в Близкия изток ограничиха производството, а ключовият морски маршрут за превоз на петрол - Ормузкият проток - на практика остана затворен.

Цените на природния газ в Европа се повишиха с до 30% в понеделник, а фючърсите на петрола достигнаха над 100 долара за барел.

Енергийният шок връща риска от инфлация

Сега фокусът е върху това доколко шокът от цените на енергията ще се отрази на дългосрочните инфлационни очаквания.

Индексът на инфлационния риск в Европа е на път да отбележи най-високото си затваряне от юли 2024 г., след като се повиши със седем базисни пункта до 2,23%. Еквивалентният показател за Великобритания също се насочва към най-високото си ниво от март насам.

Това подхранва сравненията с 2022 г., когато руската инвазия в Украйна доведе до рязък скок на инфлацията и принуди Европейската централна банка да затегне драстично паричната си политика.

Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел заяви в петък, че не е необходима реакция, докато ръстът на цените остава сравнително близо до целта на централната банка, освен ако потребителите не започнат да повишават инфлационните си очаквания.

„Пазарите все повече се притесняват, че динамиката на цените на енергията може да извади ЕЦБ от зоната ѝ на комфорт“, каза Райнер Гюнтерман, стратег по лихвените проценти в Commerzbank AG.

„Ако инфлационните очаквания излязат извън контрол, това може да принуди ЕЦБ да предприеме действия, особено предвид опита от 2022 г. с вторични инфлационни ефекти и критиките, че е повишила лихвените проценти твърде късно.“