Издигането на сина на Хаменей показва решимостта на Иран да продължи войната

Иран избра Моджтаба Хаменей, твърдолинейния син на убития аятолах Али Хаменей, за свой нов върховен лидер, сигнализирайки, че Техеран няма да отстъпи във война, която обхвана целия Близък изток и причинява сътресения на енергийните пазари.

Изборът бързо беше критикуван от президента на САЩ Доналд Тръмп, който е под нарастващ натиск, тъй като цените на петрола скочиха до най-високото си ниво от почти четири години. Ефективното затваряне на Ормузкия проток принуди производителите от Персийския залив от Ирак до Кувейт и Обединените арабски емирства да намалят производството. Основната енергийна компания на Бахрейн, Bapco Energies, стана последната, която обяви форс-мажорни обстоятелства.

Цената на суровия петрол сорт Brent се покачи с около 9% до 101 долара към обяд в понеделник. По-рано през деня тя се повиши до почти 120 долара, но намали печалбите си, след като запознати с въпроса съобщиха, че финансовите министри на Г-7 се готвят да обсъдят евентуално съвместно освобождаване на петрол от резервите.

Франция, която в момента председателства Г-7, заяви в изявление, че се обмисля използването на стратегическите резерви. Financial Times първи съобщи за разговорите и заяви, че САЩ подкрепят идеята.

Акциите се сринаха и глобалният срив на облигациите се ускори, докато доларът достигна най-високото си ниво от седем седмици.

Тръмп, чиято администрация вече е изправена пред критики, след като цените по бензиностанциите в САЩ скочиха миналата седмица, нарече петрола от 100 долара „малка цена за плащане“ и каза, че цената „ще падне бързо, когато унищожаването на иранската ядрена заплаха приключи“.

^{Цената на петрола скочи над 100 долара, тъй като войната срещу Иран налага намаляване на производството в Персийския залив}

САЩ и Израел продължиха да атакуват Иран, който все още редовно атакува Израел и арабските държави от Персийския залив с дронове и ракети. Техеран заяви, че може да поддържа войната на това ниво поне шест месеца.

Хаменей, чийто баща управлява Иран почти 37 години и беше убит при началото на американско-израелските удари на 28 февруари, спечели „решаващ вот“ в Асамблеята на експертите на Иран, за да стане върховен лидер, съобщиха иранските медии късно в неделя. 56-годишният има дълбоки връзки с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, която е една от най-мощните военни и икономически организации в Иран и която обеща пълно подчинение на новия лидер.

Тръмп заяви пред Fox News, че „не е доволен“ от избора на Иран. Хаменей беше фаворит, въпреки че имаше няколко други кандидати, някои от които може би са били по-добронамерение към САЩ.

Моджтаба „споделя много от същите идеологически убеждения като баща си и ще се стреми да поддържа приемственост – включително във войната“, каза Дина Есфандиари, анализатор на Bloomberg Geoeconomics. Избирането му „предполага, че Иран няма да промени курса си във войната в Близкия изток“, каза тя.

В събота иранският президент Масуд Пезешкиан обеща да не отстъпва, казвайки: „Идеята, че ще се предадем безусловно – те трябва да отнесат тази мечта в гроба“.

^{Структура на режима в Иран}

Опити за дипломация

Саудитска Арабия затегна тона си срещу Иран, докато продължи да отблъсква входящи снаряди в понеделник, включително такива, насочени към находището Шайба на петролния гигант Aramco и райони във и около Рияд.

Саудитското външно министерство предупреди, че действията на Техеран рискуват по-нататъшна ескалация, в която Иран „ще бъде най-големият губещ“. Кралството също така заяви, че иранските атаки ще имат „дълбоко“ въздействие върху бъдещите отношения.

Ударите и коментарите показват, че усилията на кралството миналата седмица да засили дипломатическите си контакти с Иран – опит за овладяване на войната – не дават резултат.

В понеделник САЩ наредиха на американски дипломати, които не са от съществено значение, в Саудитска Арабия да напуснат страната, позовавайки се на рискове за безопасността. Ходът бележи първото „наредено напускане“ на Вашингтон от началото на войната. Това следва смъртта на американски военнослужещ през нощта, след като беше ранен при атака срещу американски войски в Саудитска Арабия на 1 март. Това доведе броя на загиналите американски войници във войната до седем.

Рияд съобщи за първите си смъртни случаи от началото на войната, като два са настъпили, когато снаряд падна в жилищен район близо до военновъздушната база „Принц Султан“ извън Рияд, където се намират американски войски.

Удари по енергийната инфраструктура

Ирански официални лица съобщават, че досега над 1300 души са загинали в резултат на атаките на САЩ и Израел. В събота Израел удари много складове за гориво в Техеран, което предизвика предупреждение от Червения полумесец за токсични киселинни дъждове в града с 9,5 милиона души.

Axios съобщи, че американските власти са недоволни от ударите, смятайки, че те биха могли да имат обратен ефект стратегически, като разгневят иранските цивилни. Американският сенатор Линдзи Греъм, твърд поддръжник на войната, помоли Израел „да бъде внимателен какви цели избира“. Нефтената инфраструктура, каза той, ще бъде от съществено значение за възстановяването на Иран, „когато този режим се срине“.

^{САЩ и Израел засилват ударите срещу Иран, докато Техеран отвръща в региона}

Израел заяви, че местата за съхранение на гориво са легитимни военни цели, защото помагат на военните усилия на Иран, и добави, че следващата цел може да бъде електроцентрали.

Тръмп обмисля възможността за разполагане на специални сили на място, за да конфискува иранския обогатен уран, тъй като нараства безпокойство, че запасите може да са били преместени, според трима дипломатически служители, запознати с въпроса.

„Те не успяха да стигнат до него и в някакъв момент може би ще го направим“, каза Тръмп късно в събота по време на брифинг на борда на Air Force One. „Не сме се заели с него, но това е нещо, което можем да направим по-късно. Не бихме го направили сега.“

Завод за обезсоляване на морска вода в Бахрейн беше повреден след атака с ирански дрон, съобщи правителството на арабската страна, добавяйки, че няма въздействие върху водоснабдяването.

Иранският удар срещу Бахрейн дойде, след като Техеран обвини САЩ, че са ударили един от неговите заводи за обезсоляване. Страните от Персийския залив разчитат на съоръженията за по-голямата част от прясната си питейна вода и продължителните атаки биха могли да утежнят последиците от война.

Още по темата

Атака срещу ирански кораб разклати доверието на Азия в САЩ

Над 600 кораба "изчезнаха" заради войната и това се усеща от Черно море до Панама

Няма край на войната в Иран, който да не рискува хаос