Не можеше да е в по-лош момент: Войната предизвиква глобална треска за торове

Чет Едингер вече беше закупил по-голямата част от торoвете за своята царевична и соева ферма миналата година, но в понеделник сутринта, с избухването на война в Близкия изток, той се втурна да осигури последните няколко камиона урея за десетките хиляди акра, които обработва близо до Мичъл, Южна Дакота.

„Грабнахме това, от което се нуждаехме“, каза той по телефона. Струваше ни с 22% повече от края на миналата година - „най-високата цена, която някога съм трябвало да плащам.“

Атаките на САЩ и Израел срещу Иран и ответните мерки на Техеран в Близкия изток нарушиха доставките на торове и фермерите по целия свят бързат да си осигурят критични хранителни вещества. Около една трета от световните доставки на торове преминават през Ормузкия проток, морски проход между Персийския залив и Арабско море, който Иран обеща да затвори за корабоплаване. Цените на природния газ - ключов елемент в производството на торове - се покачват рязко в световен мащаб.

^{Икономиките на Персийския залив са изнесли азотни торове на стойност 50 милиарда долара от 2020 г. насам | Внос от Оман, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Иран между 2020–2025 г.}

Конфликтът настъпи в чувствителен момент за световното селско стопанство. Цената на торовете вече е висока. Земеделските производители в северното полукълбо са напът да започнат да торят нивите си, докато засаждането на зимни култури наближава в южното полукълбо.

Прекъсването е особено разочароващо за фермерите в САЩ, които от години страдат от ниски цени на културите и високи разходи за ресурси, както и от нестабилност на търговията, откакто президентът Доналд Тръмп встъпи в длъжност.

„Не искам да казвам, че е катастрофално, но не може да дойде в по-лош момент“, каза анализаторът на Bloomberg Intelligence Алексис Максуел. „Ескалиращите атаки в Близкия изток създават глобална криза за фермерите.“

Ако смущенията продължат, това може да увеличи инфлационния натиск, точно когато светът бавно се възстановява от период на продължително покачване на цените на храните, причинен от пандемията от Covid-19, войната в Украйна и екстремните метеорологични сътресения.

„Без тор добивите ви намаляват. Ако добивите ви намалеят, тогава на пазара има по-малко зърно, ориз или каквато и да е храна“, каза Филип Съндърланд, търговец на торове в Aquifert. „Може да има забавяне от шест до девет месеца между изваждането на растенията от земята и слагането на храната на масата ви. Но можете да очаквате инфлацията да се покачи до небесата около Коледа.“

^{Цените на уреята скачат, тъй като конфликтът в Близкия изток ескалира | Цените в региона на Персийския залив в САЩ достигнаха най-високото си ниво от октомври 2022 г.}

Пазарната реакция на войната беше бърза и драматична. Цените на карбамида в САЩ, който се използва широко при царевични култури, към петък са се повишили със 100 долара спрямо предходната седмица до 570 долара за къс тон, най-високото ниво от октомври 2022 г., според Bloomberg Green Markets. Някои американски доставчици са оттеглили оферти, съобщи Green Markets във вторник. Цените на гранулирания карбамид в Египет са се повишили с около 20% до 585 долара за метричен тон. Оценките за цените също се увеличиха рязко в Русия, един от водещите производители на торове в света.

В много случаи офертите за продукти са били оттеглени и купувачите по подобен начин изчакват, преди да се ангажират, каза Питър Харисон, анализатор в изследователската компания CRU Group. „Голяма част от пазара на торове чака да оцени въздействието на конфликта върху наличността“, каза той.

Индийските производители на карбамид са започнали да ограничават производството, след като Катар е спрял доставките на втечнен природен газ поради нападение, според запознати с въпроса, които са поискали да не бъдат идентифицирани. В Пакистан компанията за торове Agritech заяви в сряда, че доставките ѝ на газ са спрени.

В Европа, която е зависима от газ за голяма част от енергията си, индустрията за торове страда през последните години от нарастващите разходи, съкращенията в производството и евтиния внос от Русия. Покачващите се цени на газа поради новия конфликт в Близкия изток вероятно ще увеличат натиска. Полският държавен производител на торове, Grupa Azoty SA - един от най-големите в Европейския съюз - временно спря да приема поръчки за своите торове, позовавайки се на по-високите цени на газа, които са увеличили производствените им разходи.

Ефекти по цял свят

Заплахата от недостиг е поставила фермерите по целия свят в състояние на безпокойство.

Рафал Дерлукевич, собственик на биологична ферма в Източна Полша, каза пред Bloomberg, че е получил телефонно обаждане от съседа си за какъвто и да е излишък от конски и овчи тор, който той обикновено прилага вместо синтетични продукти. „Има известна паника тук в Любенка“, каза той. „Хората не могат да купуват торове.“

В Куинсланд, Североизточна Австралия, фермерът, отглеждащ пшеница и ечемик, Ричард Голдън, е получил обаждане от доставчика си по-рано тази седмица, като го е призовал да вземе предварително резервирани доставки на вносен азотен тор - или рискува да бъдат разграбени от други все по-нервни фермери. Около две трети от вноса на урея в страната идва от Близкия изток.

„Трябваше да признаем, че ако не смятаме, че е достатъчно важно да приемем доставката, тогава трябваше да рискуваме, че те може да искат да я прехвърлят на някой друг“, каза Голдън в интервю.

Изправени пред перспективата за продължителен конфликт, някои преосмислят перспективите си за засаждане. Американският фермер, отглеждащ соя и царевица, Брад Фекърс, заяви, че планира да засее две трети от фермата си в Шел Рок, Айова, с царевица, но конфликтът го тревожи заради нарастващите разходи за азот и може да го накара да се откаже от царевицата, която изисква повече торове. „Ако азотът не се внесе, може да преминем към засаждане на повече декари с боб“, каза той.

Но по-малките фермери и тези в страни, където секторът – и потребителите – са по-чувствителни към промените в цените, може да са по-малко способни да складират торове или да инвестират в промяна на сместа си от култури.

Това може да повлияе на производството на критични култури като палмово масло, около 40% от което се произвежда от дребни производители. Дърветата, които покриват Югоизточна Азия, са с висока хранителна стойност и всяко съкращение може да натежи върху добивите в рамките на няколко месеца. Ръстът на цените може да принуди дребните производители да прилагат недостатъчно или да пропускат циклите на торене, според Ахмад Парвез Гулам Кадир, генерален директор на Малайзийския съвет за палмово масло, правителствена агенция, която насърчава индустрията. Малайзия е вторият по големина производител на палмово масло в света.

Засега световните запаси от зърно са достатъчни, което ограничава всеки незабавен шок до щандовете за хранителни стоки, поне що се отнася до цените на хляба и месото. Но ако конфликтът продължи и сезоните на отглеждане бъдат нарушени, потребителите по целия свят вероятно ще усетят въздействието.

Тези ефекти биха могли да се усетят особено силно в страните от глобалния юг, където е по-малко вероятно фермерите да могат да понесат допълнителните разходи за вложения и където скоковете в цените на храните могат бързо да се превърнат в кризи.

„Когато цените се повишат, те биват изтласкани от пазара“, каза Тим Бентън, професор в университета в Лийдс във Великобритания и експерт по продоволствена сигурност. „Имаме достатъчно проблеми в света и без тази ескалираща и създаваща хуманитарна криза.“

Още по темата

Европа не си научи урока от кризата с руския газ, а новата идва

Войната заплашва критичен глобален център за доставки на торове

Руски производители на експлозиви избягват санкциите, като ползват фирми за торове

Български фермери имат рекордни добиви без дълбока оран и без торене с фосфор и калий