Заплахата на Тръмп за удари срещу Иран рискува обратен ефект

Тръмп и други служители на администрацията дадоха противоречиви публични обяснения за това какво всъщност искат от нова сделка с Техеран

21 February 2026 | 11:02
Обновен: 21 February 2026 | 12:05
Автор: Наталия Дроздяк и Тони Капачо
Редактор: Даниел Николов
USS Gerald R. Ford. Снимка: US Navy
USS Gerald R. Ford. Снимка: US Navy
  • Президентът Доналд Тръмп обмисля ограничени военни удари, за да окаже натиск върху Иран да подпише нова ядрена сделка, но бомбардирането на страната може да има обратен ефект.
  • Пентагонът е разположил огромно количество военни активи в региона, включително два самолетоносача, изтребители и самолети за зареждане с гориво, което дава на Тръмп възможността да започне операции срещу Иран.
  • Експерти по Иран твърдят, че бомбардирането на страната по време на преговорите може да провали сделката и да предизвика смъртоносен цикъл на отмъщение, като Техеран вероятно ще преустанови участието си в преговорите, ако САЩ започнат удар.

Президентът Доналд Тръмп заяви, че обмисля ограничени военни удари, за да окаже натиск върху Иран да подпише нова ядрена сделка, но бомбардирането на страната може да има обратен ефект, рискувайки нов дестабилизиращ конфликт в Близкия изток.

Пентагонът е организирал мащабно разполагане на войски в региона, което включва два самолетоносача, изтребители и самолети за зареждане с гориво, което дава на Тръмп възможността да започне ограничени или разширени операции срещу Иран.

И все пак Тръмп и други служители на администрацията дадоха противоречиви публични обяснения за това какво всъщност искат от нова сделка с Техеран. А експерти по Иран твърдят, че бомбардирането на страната по средата на преговорите може да провали сделката и да предизвика смъртоносен цикъл на отмъщение.

Техеран вероятно ще преустанови участието си в преговорите, ако САЩ предприемат удар, според висш държавен служител в региона, който поиска да остане анонимен, обсъждайки частни разговори.

„Той няма да получи дипломатическо споразумение от иранците, ако ги атакува отново“, каза Барбара Славин, сътрудник в Центъра „Стимсън“ във Вашингтон. Дори само заплахите – дори ако САЩ в крайна сметка не предприемат действия по тях – „ще ги направят по-малко склонни да сключат сделка“.

The US
САЩ изграждат военното си присъствие в Близкия изток

Въпреки че Тръмп е дал краен срок между 10 и 15 дни, остава неясно какво всъщност би постигнал нов кръг от въздушни удари – ограничени или не.

Израел и САЩ бомбардираха мащабно ядрените обекти и противовъздушната отбрана на страната през юни, като президентът заяви по това време, че „ключови съоръжения за обогатяване на уран са напълно и тотално унищожени“.

САЩ и Израел биха могли да атакуват балистичните ракети на Иран, но опасността, която съществува, е Техеран да бъде подтикнат да ги изстреля по американски или съюзнически цели, преди да ги загуби, според Славин.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху, чиято администрация наскоро води войни в Газа и Ливан и бомбардира цели в Сирия и Иран, многократно е настоявал за американски въздушни удари срещу Иран през годините. Наскоро той пътува до Вашингтон, за да пледира за по-всеобхватни искания в текущите дипломатически преговори между Белия дом и Техеран.

Запитан по време на пресконференция в петък какво би било посланието му към иранския народ, Тръмп каза: „По-добре да договорят справедлива сделка. По-добре да преговарят.“

Какво иска Тръмп

Въпреки че Тръмп показва предпочитание към бързи военни операции, включително кратки бомбардировки в Йемен, Сирия и Нигерия, както и акцията на специалните операции, при която беше заловен венецуелският президент Николас Мадуро през януари, атака срещу Иран може да предизвика ответни мерки, които да въвлекат САЩ в по-продължителен конфликт.

В исторически план Техеран не е действал в съответствие с предположенията на САЩ и ограничените ударни кампании не винаги се развиват по план, каза Бека Васер, ръководител на отдела по отбрана в Bloomberg Economics.

„Въздушните и ракетните удари са невероятно привлекателни за висшите ръководители, защото могат да се извършват отдалеч и уж могат да постигнат бързи победи“, каза тя, добавяйки, че ограничените кампании често се превръщат в „дълги, скъпи начинания“.

Променящата се обосновка на САЩ за преговори – и удари – прави разшифроването на намеренията на САЩ още по-трудно. Първоначалната заплаха на Тръмп за въздушни удари дойде в подкрепа на протестите в Иран през декември и януари, които режимът оттогава насилствено потуши, убивайки хиляди.

И докато държавният секретар Марко Рубио призоваваше за отстъпки по иранската програма за балистични ракети, подкрепа за войнствени групировки като йеменските хути и отношение към протестиращите, за да бъде сделката „смислена“, иранските власти се противопоставиха на по-широка сделка.

Сега Тръмп изглежда настоява за ограничена ядрена сделка, въпреки че през първия си мандат отхвърли сделката с Иран от 2015 г., договорена по време на администрацията на Обама – оттегляне, което може да направи големи, предварителни отстъпки от Техеран още по-малко вероятни.

Разбира се, не е ясно дали Тръмп ще нареди удари или просто оказва натиск върху Техеран. Публичното струпване на американски сили в региона – с активирани транспондери на военни самолети – вероятно е умишлен сигнал, каза бивш американски служител, запознат с планирането на Централното командване на САЩ.

Превантивен удар от страна на САЩ може да бъде насочен към противокорабните ракетни батареи на Иран, каза източникът, което би премахнало ключова способност и би минимизирало риска от нараняване на цивилни поради местоположението им далеч от населени места.

Иран беше отслабен от предишни въздушни удари и наскоро се сблъска с най-сериозните си вълнения от десетилетия. Но страната остава способна да отвърне на удара на САЩ. Отмъщението на Иран вероятно може да включва използването на балистични ракети с малък до среден обсег, които биха могли да бъдат насочени към американски бази в региона, както и активирането на регионалните му посредници, според бившия американски служител.

„В момента те се опитват да печелят време и се опитват да направят отстъпки, които са символични, а не реални“, каза Денис Рос, пратеник на президента Бил Клинтън в Близкия изток, сега сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

„Иранците сигнализират, че ще има дълга война, знаейки, че Тръмп не иска дълга война. Тръмп казва на режима, че ще плати цена, която не е плащал преди“, добави той. „Нито една от страните не иска война.“