Макрон поема курс към сблъсък с Германия заради „Купувай европейско“
Европа се бори с неспособността да задълбочи единния си пазар и да приеме икономически реформи.
Обновен: 13 February 2026 | 05:32
Редактор: Емил Соколов
Френският президент Еманюел Макрон се върна към кампанията си „Произведено в Европа“ в навечерието на ключова среща на Европейския съюз, с което влезе в противоречие с германския канцлер Фридрих Мерц за това как най-добре да се справи Европа с икономическите си проблеми.
Говорейки пред събиране на бизнес лидери в белгийския пристанищен град Антверпен, Макрон призова европейските държави да поставят приоритет върху местните ресурси в стратегически сектори като химията, чиповете и технологиите.
„Ако искате да запазите работните места на този континент, ако искате да запазите нашите социални модели, ако искате да говорите за полупроводници, химическа индустрия и т.н., и т.н., трябва да запазим и да определим, по замисъл, европейско съдържание“, каза той в речта си.
Но малко след това Мерц предупреди, че подходът „Произведено в Европа“ може да е прекалено тесен.
„Трябва да използваме правилата за европейска преференция, но по умен начин — само за критични стратегически сектори и само като последна мярка“, каза Мерц пред същото събиране.
Докато лидерите на ЕС се събират за еднодневен оттеглен формат, посветен на европейската конкурентоспособност, разликата между ръководителите на двете най-големи икономики в Европа отразява мащаба на предизвикателството, пред което е изправен ЕС.
Европа се бори с неспособността да задълбочи единния си пазар и да приеме икономически реформи в момент, когато САЩ стават все по-протекционистки настроени, а Китай продължава да разширява индустриалната си мощ.
Макар европейските държави да са единни в признаването на нуждата блокът да повиши конкурентоспособността си и да укрепи единния си пазар, разногласията са дълбоки по въпроса как да се случи това.
Франция настоява на равнище ЕС за дневен ред „Купувай европейско“ - от отбранителното производство до правилата за обществени поръчки. Това идва в момент, когато Европейската комисия - изпълнителният орган на ЕС - се готви да представи следващия месец своя Закон за индустриален ускорител (Industrial Accelerator Act), който ще определя какъв процент европейски компоненти трябва да се включват в продуктите. Институцията ще публикува и правила, които ще подлагат ключови чуждестранни инвестиции на строги условия относно споделяне на технологии, наемане на местни работници и създаване на съвместни предприятия с европейски компании.
В речта си Мерц предупреди срещу „тесен“ подход, докато ЕС обмисля преразглеждане на правилата си за съдържание и обществени поръчки, като вместо това аргументира, че „Произведено в Европа“ трябва да означава намаляване на бюрокрацията, укрепване на единния пазар и диверсификация на търговията.
Общият дълг е друг въпрос, който разделя Париж и Берлин. Макрон използва трибуната си в Антверпен, за да повтори подкрепата си за разширяване на капацитета на ЕС в тази посока, за да финансира стратегически инвестиции.
„Ако искаме да имаме правилното ниво на инвестиции в космоса, отбраната и сигурността, чистите технологии, AI и квантовите технологии, и да трансформираме производителността и конкурентоспособността, единственият начин е да имаме общо емитиране на дълг“, каза Макрон. Берлин е против тази идея и вместо това твърди, че в дългосрочния бюджет на ЕС трябва да се насочат повече средства към инвестиции и по-малко към сектори като земеделието, например.
В навечерието на срещата в четвъртък председателят на Европейския съвет Антонио Коща каза пред Bloomberg, че сред лидерите на ЕС има „ясно усещане за неотложност“ да вземат решения с реален ефект.
Въпреки това не се очакват големи пробиви на срещата, която Коща ще председателства и на която ще присъстват бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги и бившият италиански премиер Енрико Лета. Драги и Лета са автори на доклади за проблема с конкурентоспособността на ЕС.
Лидерите на ЕС ще обсъдят начини за интеграция на пазарите, приоритизиране на компании от ЕС в обществените поръчки и облекчаване на правилата за създаване на по-големи компании в ЕС, според хора, запознати с подготовката. След това участниците ще се срещнат отново през март, за да конкретизират плановете си.
Обръщайки се по-рано през деня към форума на бизнес лидерите в Антверпен, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че в Европа има „твърде много свръхрегулация“ („gold-plating“), и обеща следващия месец да предложи общеевропейска корпоративна структура, известна като „28-ми режим“.
В речта си Макрон също призова ЕС да продължи напред със създаването на пълноценен „енергиен съюз“, при който нисковъглеродните електрони да могат да се движат свободно в рамките на блока.
„Декарбонизацията трябва да стане двигател на конкурентоспособността, а не фактор за индустриален упадък“, каза Макрон под стъкления таван на борсата в Антверпен. „Това е ясно структурна повратна точка.“
Той каза, че изоставянето на Зелената сделка - водещият климатичен план на ЕС - би било „глупаво“, но добави, че компаниите се нуждаят от по-голяма защита от свръхпредлагане на продукти от държави, където правилата за декарбонизация са по-меки. Механизмът на блока за въглеродна корекция на границата, който налага такси върху такива продукти, е помогнал на ArcelorMittal да вземе инвестиционно решение за електродъгова пещ за 1,3 млрд. долара в Дюнкерк тази седмица, каза Макрон.