Мерц: Европа трябва да е отворена за ревизия на въглеродния пазар

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Европейският съюз трябва да е отворен към ревизиране или отлагане на въглеродния си пазар, ако той не позволява на индустрията да премине към чисто производство.

Натискът върху ETS расте заради индустрията и конкурентоспособността

Въглеродният пазар се изкачва в политическия дневен ред на блока, докато Европейската комисия търси начини да реформира водещия си инструмент за намаляване на замърсяването. На среща на върха на тежката индустрия в Антверпен в сряда пазарът беше подложен на критики заради високите цени на въглерода, които подкопават конкурентоспособността на компании в сектори от химията до хартията и цимента.

Германия, най-голямата икономика в ЕС, още миналата година даде сигнал, че ще се стреми да смекчи правилата за емисии за най-замърсяващите си отрасли. На форума Мерц каза, че Системата за търговия с емисии на ЕС (EU Emissions Trading System, ETS) е създадена, за да намалява въглеродните емисии и едновременно с това да подпомага компаниите, които попадат в обхвата ѝ, да преминат към производство без замърсяване.

„Така че, ако това не е постижимо и ако това не е правилният инструмент, трябва да сме много отворени да го ревизираме или поне да го отложим“, както беше направено с новия въглероден пазар за сградите и транспорта, каза той.

Още по темата

Полската икономика за $1 трилион разгръща мощта си с M&A сделки в Германия

Мерц пуска в ход плана си за Германия — истинският тест тепърва предстои

Предстоящата реформа и спорът за безплатните квоти и „отрицателните“ емисии

Миналата година ЕС се съгласи да отложи програмата за горива за автомобилния транспорт и отоплението, известна като ETS2, опасявайки се от реакция на избирателите заради по-високите енергийни разходи. Очаква се бъдещето на въглеродния пазар да е сред ключовите теми на неформална среща на лидерите на ЕС в Белгия в четвъртък, като някои държави призовават за мерки за понижаване цената на емисиите или за замразяване на програмата.

ETS е ключов инструмент за ЕС да постигне амбицията си за климатична неутралност до средата на века. Но по-малко от три години след затягането на пазара в рамките на „зеления“ тласък, правителствата са готови да забавят темпа на намаляване на замърсяването и да обмислят мерки, които да облекчат разходите на индустрията, казаха пред Bloomberg миналата седмица европейски политици и дипломати, запознати с въпроса.

Докато ЕС преоценява дългогодишното си партньорство със САЩ, опитва да се предпази от нарастващата конкуренция от Китай и търси начини да увеличи разходите за отбрана след руската инвазия в Украйна, широкият консенсус за климатични действия отпреди пет години се е пропукал и е отстъпил място на политики, които приоритизират по-ниските енергийни разходи.

„Напълно съм на една линия с всички, които казват, че трябва да правим повече по отношение на климатичните промени; напълно съм на една линия и с всички, които казват, че търсим правилните инструменти, но за сметка на нашата индустрия, за сметка на работните места в нашата индустрия - това е неприемливо“, каза Мерц в Антверпен.

„И затова съм на една линия с всеки, който казва: ако това не е правилният инструмент, трябва да говорим за това и трябва да го променим“, добави той.

Комисията, регулаторният орган на ЕС, трябва да представи предложението си за реформа на въглеродния пазар през третото тримесечие на тази година. Съгласно актуализирания климатичен закон на блока, реформата трябва да даде на компаниите в системата повече време за декарбонизация и да забави премахването на безплатните разрешителни за замърсяване - искане, подкрепяно от Германия.

Докато по-голямата част от квотите в ETS се продават от правителствата чрез търгове, някои компании все още получават част от разрешителните си безплатно като защита срещу т.нар. „въглеродно изтичане“ - преместване на производството към региони с по-меки климатични правила.

Като част от реформата, политиците ще обсъдят и включването на „отрицателни емисии“, допускането на международни кредити и промени в автоматичния контрол на предлагането на пазара - фактори, които ще влияят върху цената на въглерода.

Темата за цената на емисиите беше повдигната и от френския президент Еманюел Макрон, който каза на форума в Антверпен, че Европа не може да си поставя амбициозни климатични цели, докато позволява индустриалната ѝ база да изчезва.

„Системата за търговия с емисии трябва да подкрепя декарбонизацията в дългосрочен план, но без да подкопава конкурентоспособността - с предвидимост“, каза той. „Въглеродното изтичане трябва да се избягва на всяка цена и за енергоемките индустрии като химията несигурността е също толкова вредна, колкото и високите цени. Затова осигуряването на видимост и предвидимост е ключово.“

Още по темата

Нова компания номер едно в Германия

Защо Германия държи злато за 599 млрд. долара