Климатичното бездействие застрашава 34% от печалбите в модата
Климатичният риск все по-често влиза в корпоративното финансово планиране
Редактор: Ивета Червенякова
Според доклад на Apparel Impact Institute (AII) модната индустрия се насочва към 34% спад в печалбите до 2030 г., освен ако компаниите не предприемат бързи действия за ограничаване на въглеродния си отпечатък.
На фона на все по-силно политизиране на темата за глобалното затопляне, финансовите аргументи за действие стават все по-трудни за пренебрегване от корпоративните ръководства, заяви Луис Пъркинс, президент и главен изпълнителен директор на Apparel Impact Institute.
Докладът подробно описва нарастващите разходи от бездействието, от прекъсвания вcl веригата на доставки до по-високи оперативни разходи, подчертавайки рисковете, които климатичните промени представляват за корпоративните печалби.
„Вие вече поемате част от тези разходи, независимо дали го осъзнавате или не“, каза Пъркинс в телефонно интервю. „Става дума за тримесечия, а не за десетилетия.“
Докладът на AII открои три основни фактора на натиск, които могат да окажат най-силно влияние върху корпоративните печалби през следващите четири години: по-високи цени на въглерода, нарастващи разходи за суровини и по-скъпа енергия.
Заедно тези фактори застрашават маржовете и дългосрочната конкурентоспособност, освен ако марките не вземат предвид климатичните рискове при планирането на разходите и инвестиционните решения, се посочва в доклада.
„Волатилните пазари на въглерод, енергия и суровини вече не са теоретичен риск“, се казва още в доклада. „Те определят цените на доставчиците и оперативните разходи по цялата верига на стойността в облеклото.“
Бездействието в областта на климата може да намали оперативния марж на компаниите с три процентни пункта до края на десетилетието, което се равнява на 34% спад в печалбите, сочи докладът. Ако тези тенденции продължат, до 2040 г. Може да бъде заличена до 70% от стойността на модната индустрия, оценявана на 1,8 трилиона долара.
Ценообразуването на въглеродните емисии се превръща във все по-голямо препятствие, тъй като компаниите са изправени пред разширяващи се регулаторни и фискални мерки, се посочва в доклада, като се цитира Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границата на ЕС (CBAM), който ефективно действа като данък върху вноса на въглерод за определени стоки и материали в съюза.
Повечето емисии от текстилната индустрия попадат в обхвата на Scope 3, което означава, че най-големите възможности за намаляване са свързани с декарбонизацията на веригите за доставки, каза Кристина Елиндер Лиляс, старши директор „Устойчиво финансиране“ в AII.
Съществуват обаче сериозни пречки, тъй като брандовете не притежават свои доставчици, а ги споделят с други компании,което затруднява налагането на промени, обясни Лиляс. Усилията за за ограничаване на емисиите по Scope 3 често се зсе блокират от нежеланието на компаниите да поемат разходите за необходимите модернизации, каза тя.
Авторите на доклада посочват, че много модни компании не разполагат с достатъчно капитал, за да декарбонизират веригите си за доставки сами, и препоръчват на брандовете да инвестират съвместно с доставчиците, за да споделят финансовата тежест, да използват инструменти като заеми, обвързани с устойчивостта, за да финансират прехода. Според тях финансовите директори трябва да интегрират коригираните спрямо риска климатични разходи в бюджетите и инвестиционните си планове.
„Ние напълно подкрепяме идеята, че значимите промени изискват сътрудничество между всички ключови участници по цялата верига на доставки“, заяви Улрика Леверенц, ръководител на зелените инвестиции в H&M Group, като добави, че компанията подкрепя идеята за ускоряване на „декарбонизацията на нашата верига на доставки“.
Отделно проучване, публикувано миналия месец от World Benchmarking Alliance, установи, че пренасочването на по-голям дял от съществуващите капиталови разходи към нисковъглеродни инвестиции би могло да отключи до 1,3 трилиона долара за прехода към чиста енергия.
Анализът на около 1600 компании в световен мащаб показва, че средният дял на капиталовите разходи, насочени към подобни проекти в момента, е едва 7%.
Дори когато капиталът е наличен, убеждаването на финансовите директори да действат остава сериозно предизвикателство, каза Лиляс. „Трябва да говорим на техния език“, допълни тя. „Те отговарят пред борда на директорите и акционерите, което означава, че все още трябва да представят бизнес аргументите си“.