Как Китай използва "националния отбор", за да влияе върху търговията

Пекин разчита на държавно подкрепени институции, за да ограничи сривовете на борсата

8 February 2026 | 13:00
Автор: Bloomberg News
Редактор: Ивета Червенякова
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP
  • Акциите се превръщат в ключов инструмент за икономическия преход на Китай
  • Интервенциите работят краткосрочно, но политиката определя дългосрочната посока
  • Индивидуалните инвеститори доминират търговията с около 60% дял

Китайският фондов пазар отдавна е по-волативен, отколкото Пекин би желал - проблем, който става все по-належащ, тъй като правителството се опитва да пренасочи растежа от сектора на недвижимите имоти и дълговете към технологиите и иновациите. Все по-чест се очаква акциите да помогнат за финансирането на компаниите, да подкрепят балансите на домакинствата и да укрепят доверието в момент на засилващ се икономически натиск и стратегическо съперничество със САЩ.

Това до голяма степен обяснява защо на фона на силното рали през януари, което породи опасения от спекулативни излишъци властите се обърнаха към подкрепяния от държавата „национален отбор“, за да повлияят на търговията - напомняне за това колко тясно са свързани цените на акциите с по-широките икономически и политически цели на Китай.

Защо правителството иска да контролира китайския фондов пазар?

Пекин счита стабилния, плавно растящ фондов пазар за ключов за икономическия преход на Китай. Така нареченият „бавен бичи пазар”, отдавна желан от регулаторите, би допринесъл за постигането на няколко държавни цели едновременно.

Той би осигурил доходност за местните власти, които са основни акционери в листваните компании; би осигурил финансиране за технологичните компании, без да натоварва допълнително банките; би повишил доверието на потребителите; и би създал ефект на богатство, докато имотния пазар се срива и инвеститорите търсят алтернативни активи. Накратко, акциите са важна част от уравнението, ако Китай иска да пренасочи растежа към нови икономически двигатели.

За да проработи тази стратегия обаче, Китай трябва да предотврати циклите на възход и спад, които отдавна тормозят фондовия му пазар. Зрелищните сривове от 2007 и 2015 г. отблъснаха много индивидуални инвеститори от пазара.

Тяхното участие и поведение са от ключово значение; с около 240 милиона индивидуални трейдъри в Китай, те съставляват около 60% от дневната търговия. Goldman Sachs изчислява, че към средата на 2025 г. около 11% от богатството на домакинствата е било вложено в акции и взаимни фондове.

Пекин също иска да привлече институционални инвеститори – като пенсионни фондове и застрахователи – и техния дългосрочен капитал на пазара. Поради тези причини властите са готови да смекчат загубите в периоди на пазарна паника и да ограничават прекомерните ръстове по време на ралита, използвайки т.нар. национален отбор за намеса.

Какво представлява националният отбор на Китай?

Терминът се отнася до институции, свързани с държавата, които властите могат да мобилизират, за да купуват или продават акции в периоди на пазарна нестабилност. Той е широко използван от държавните медии и институционалните инвеститори, въпреки че рядко се появява в официалния език на Комунистическата партия.

Goldman Sachs оценява, че към края на септември 2025 г. националният отбор е притежавал китайски акции на стойност около 6 трилиона юана ($863 млрд.) – приблизително 6% от общата капитализация на вътрешния пазар на акции.

От 2023 г. насам повечето интервенции се ръководят от Central Huijin Investment Ltd., подразделение на китайския суверенен фонд, който в крайна сметка се подкрепя от Министерството на финансите. Huijin се превърна в един от най-големите притежатели на местни борсово търгувани фондове (ETF).

Според оценки на Bloomberg Intelligence към края на август е натрупала ETF-и на стойност около 180 млрд. долара. Активна от 2008 г., компанията се е ангажирала да действа решително, за да изглади „нетипичните колебания“ на фондовия пазар.

Други държавни структури, включително China Reform Holdings Corp. и China Chengtong Holdings Group Ltd., и двете под надзора на Комисията за контрол и управление на държавните активи - китайският държавен орган, който управлява най-големите държавни компании – също са натоварени с разпределянето на държавните ресурси, въпреки че пряката им дейност с ETF-и изглежда ограничена.

Няма официален списък на участниците в националния отбор, но сред често посочваните институции са:

- China Securities Finance: Основана през 2011 г. с цел финансиране за маржин търговията на брокерите. Тя изигра ключова роля в спасяването на пазара през 2015 г.

- Държавна администрация за валутен обмен: Валутният регулатор на Китай, който може да насочва капитал към вътрешни активи чрез контролирани от държавата сметки. Три от инвестиционните ѝ платформи участваха в стабилизирането на пазара през 2015 г., но впоследствие се оттеглиха от пазара.

- Националният фонд за социално осигуряване: Пенсионният фонд на страната, който инвестира в акции като част от дългосрочния си мандат и може да увеличи експозицията си в периоди на волатилност.

- Национален инвестиционен фонд за интегрални схеми: Държавен индустриален фонд, който може да продава участия след ранни инвестиции, за да рециклира капитал и да стабилизира пазара.

- Държавни брокерски къщи, застрахователни компании и взаимни фондове: Те могат да съгласуват времето на сделките си с регулаторните насоки. В по-широк смисъл те също се считат за част от националния отбор.

Как се намесват?

Намесата обикновено се извършва на етапи, продължаващи дни или седмици, и често съвпадащи с пазарна паника или чувствителни политически моменти. Последните примери включват срива на пазара в началото на 2024 г. в резултат на икономическата криза и турбуленциите, свързани с митата на САЩ през април 2025 г. През януари националният отбор работи за ограничаване на прекомерния оптимизъм на пазара – ясен сигнал към инвеститорите, че той активно търгува и в двете посоки.

Подходът е ясен: търговия с ETF-и на спот пазара. Целите включват фондове, които следят водещия индекс CSI 300, технологично ориентирания ChiNext, индексите за компании с по-малка капитализация като CSI 500 и CSI 1000, както и секторни продукти.

Активността личи по необичайно високия оборот и синхронизираните парични потоци в множество ETF-и. Макар точните данни да се публикуват само на тримесечна база, Bloomberg Intelligence изчислява, че през януари 2026 г. националният отбор е продал ETF-и за поне 123 млрд. долара, за да охлади нажежения пазар.

Понякога самото разкриване на информация действа като мощен инструмент за промяна на пазарната посока. Huijin обикновено действа дискретно, затова когато публично потвърди своята търговска активност - или сигнализира, че предстои още - това може да възпрепятства спекулативните движения.

Работи ли интервенцията?

Това зависи от времевата рамка. Търговията с ETF на Huijin често има незабавен ефект в рамките на деня, като бързо обръща загубите или ограничава ръстовете. Но тези ефекти обикновено са краткотрайни, понякога изчезват в рамките на минути.

За по-трайна промяна са нужни дни или седмици активност от страна на националния отбор и тя рядко се постига само чрез интервенция.

National team

Националният отбор е ефективен при търговия на върхове и дъна

Ако целта е просто да се ограничи волатилността, тогава намесата може да бъде ефективна. В началото на 2026 г., например, колебанията на индекса Shanghai Composite рязко се стесниха след началото на държавните покупки, като краткосрочната волатилност спадна до почти рекордно ниски нива.

За дългосрочно въздействие обаче именно политиката - а не търговията - определя посоката на пазара. Макар националният отбор да купуваше акции многократно през 2023 и 2024 г., именно по-широкият завой в политиката на Пекин към подкрепа на растежа и засилване ролята на фондовия пазар в крайна сметка сложи край на спада.

Това не прави интервенцията безсмислена. Напротив - тя работи най-ефективно като част от по-широка политическа стратегия, като подсилва официалните намерения и печели време, докато промените в политиката дадат резултат.

Подкрепят ли и други държави фондовите си пазари?

Да. Японската централна банка е похарчила 2,4 трилиона йени (16,3 млрд. долара) за банкови акции, за да стабилизира финансовата система през 2002–2004 г. и отново през 2009–2010 г., според Института на Азиатската банка за развитие. По-скоро тя купуваше и ETF като част от стимулите си.

През 1998 г. правителството на Хонконг изкупи акции за милиарди долари, за да спре пазарния срив. Тайван и Южна Корея също са използвали държавни фондове за подкрепа на акциите.

Това, което отличава Китай, е мащабът. Според данни през 2015 г. Китай е имал достъп до 3 трилиона юана заеми, за да предотврати срив по това време. През април 2025 г. правителството даде сигнал, че може да разчита на неограничена ликвидност от Народната банка на Китай и други източници на финансиране.

Тъй като акциите заемат все по-голяма роля в балансите на домакинствата – и в технологичната конкуренция със САЩ – се очаква влиянието на националния отбор да се засилва, а не да отслабва.