Сделката на Тръмп за НАТО предвижда ракети и минни права на САЩ в Гренландия

Сделката, която убеди президента Доналд Тръмп да деескалира нарастващата криза около Гренландия, проправя пътя за засилване на сигурността на НАТО в Арктическия регион и за противодействие на потенциални заплахи от Русия или Китай.

Т.нар. „рамка“, за която Тръмп говори след срещата си с генералния секретар на НАТО Марк Рюте на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, късно в сряда, включва разполагане на американски ракети, предоставяне на минни права с цел изтласкване на китайските интереси, както и разширено присъствие на НАТО, според европейски служител, запознат с разговорите.

Споразумението, постигнато малко след пристигането на Тръмп в швейцарския курорт, се основава и на ангажимента на американския президент да не налага мита срещу европейските държави, посочи служителят, пожелал анонимност, тъй като преговорите се водят при закрити врата. Засега това намалява най-сериозната заплаха за трансатлантическия алианс от създаването на Организацията на Северноатлантическия договор след Втората световна война.

Засилване на сигурността в Арктика

„Когато става дума за защитата на Арктика, с приоритет върху Гренландия, трябва да отделим повече енергия, повече време и повече внимание, защото знаем, че морските маршрути се отварят“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте в интервю за главния редактор на Bloomberg News Джон Микълтуейт в Давос.

В дневния ред не е бил включен въпросът за суверенитета - което представлява ясен пробив след седмици, в които Тръмп, който тревожи все по-сериозно европейските лидери, многократно отправяше драматични претенции към Гренландия, полуавтономна територия на членката на НАТО Дания.

„Изобщо не навлязохме в тези детайли“, каза Рюте. Не е обсъждан и въпросът за увеличено присъствие на американски войски, въпреки че датското правителство е заявило, че е „напълно отворено“ към подобен сценарий, допълни той.

Какво включва рамковото споразумение

Въпреки ентусиазма на Тръмп около перспективите за сделка, лидерите разполагат единствено с очертанията на бъдещото споразумение, като предстои значителна допълнителна работа.

Според информацията рамковото споразумение за Гренландия включва:

• промени в договора от 1951 г., които да гарантират изискванията на американските военни бази;
• засилена роля на НАТО в сигурността на Арктика и Далечния север, включително многонационално командване на НАТО в Гренландия под американско ръководство;
• икономически компонент, който предстои да бъде договорен, включително минни права;
• мерки за ограничаване на руското и китайското икономическо и военно присъствие в Гренландия;
• ангажимент на САЩ да прекратят заплахите за мита срещу Европа.

Датският премиер Мете Фредериксен подчерта това в интервю за датски медии, като заяви, че Рюте няма мандат да преговаря от името на Дания, и отново подчерта позицията си, че отстъпване на територия на САЩ не подлежи на обсъждане.

„Трябва да намерим път, който уважава международното право и суверенитета“, заяви Фредериксен пред DR и TV2.

„Всичко, което искаме“

Освен основните точки, свързани със сигурността в Арктика и защитата на Гренландия, форматът на рамката - и доколко изобщо е постигнато споразумение - остава неясен.

Част от обсъжданите елементи вече са били на масата. Някои от тях са подобни на резултатите от разговорите във Вашингтон миналата седмица, когато датска делегация се срещна с вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио, според запознати с преговорите. Това включва създаването на работна група за разглеждане на опасенията на САЩ в сферата на сигурността.

Европейските съюзници в НАТО също са представили предложение за дейност на алианса, фокусирана върху Арктика и Гренландия. Друг елемент от сделката включва актуализиране на споразумението от 1951 г., което предоставя на американските военни широки правомощия да защитават Гренландия в рамките на НАТО.

Тръмп заяви пред Fox Business, че условията на сделката се договарят, но „по същество това е пълен достъп“.

„Няма край, няма срок“, каза той. „Получаваме всичко, което искаме, без никаква цена.“

На въпрос дали САЩ в крайна сметка ще придобият Гренландия, Тръмп отговори: „Възможно е. Но междувременно получаваме всичко, което искахме - пълна сигурност.“

Стратегическата стойност на Гренландия

Покритата с лед територия - най-големият остров в света - се превърна в ключов елемент от интересите на алианса в Арктика, тъй като топенето на леда отваря морски маршрути в далечния север, които биха могли да дадат на противници пряк достъп до Атлантическия океан.

Тръмп представяше претенциите си като начин за защита на САЩ от заплахи - стратегическа логика, която лидерите на НАТО също повтарят.

При пристигането си Тръмп отправи обръщение към участниците във форума в Давос, в което поднови искането си Дания да предаде Гренландия, както и засили заплахите за налагане на санкции от следващия месец срещу осем европейски държави, изпратили военен персонал на датската територия. В същото време той смекчи тона, като изключи използването на сила и призова за преговори относно „придобиване“.

Реториката на американския президент се усеща най-силно сред самите гренландци, като засилва страховете и затвърждава съпротивата на островитяните срещу САЩ. Премиерът на територията Йенс-Фредерик Нилсен заяви тази седмица, че жителите трябва да започнат да се подготвят за възможна военна инвазия, макар и малко вероятна.

Този отпор може да усложни усилията на Копенхаген да убеди правителството на Гренландия да приеме сделка за разширяване на американското военно присъствие, посочи високопоставен датски депутат.