Тръмп учреди Съветa за мир, само България и Унгария представляват ЕС

Президентът Доналд Тръмп официално даде старт на инициативата си „Съвет за мир“, като даде началото на проект, който според него ще насърчи геополитическата стабилност, въпреки че създаването му предизвиква раздразнение и резерви сред ключови съюзници.

В четвъртък Тръмп се опита да разсее част от тези опасения, заявявайки, че организацията ще „работи с много други, включително с Организацията на обединените нации“, по време на тържествено събитие в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.

„След като този съвет бъде напълно сформиран, можем да правим почти всичко съвместно с Организацията на обединените нации. Знаете, аз винаги съм казвал, че ООН има огромен потенциал“, каза Тръмп.

Той бе на сцената заедно с учредителите на съвета, сред които и негови политически съюзници, споделящи популистката му визия за света - аржентинският президент Хавиер Милей и унгарският премиер Виктор Орбан - както и представители на редица държави, включително Бахрейн, Мароко, Азербайджан, България, Пакистан, Саудитска Арабия, Турция, Обединените арабски емирства и Узбекистан.

Лидерите се присъединиха към Тръмп около маса за подписване на документи, които, по думите на говорителя на Белия дом Каролайн Ливит, поставят устава на съвета „в пълна сила“ и го превръщат в „официална международна организация“.

Връзка с плана за Газа и самохвалство в Давос

Създаването на Съвета за мир е и сигнал за стремежа на Тръмп да премине към втората фаза на мирния си план за Газа, въпреки че „Хамас“ отказва да се разоръжи. В четвъртък президентът се опита да представи първата фаза на споразумението като успешна и заяви, че САЩ са ангажирани с това Газа да бъде „надлежно възстановена“, като същевременно предупреди, че „Хамас“ трябва да върне тленните останки на последния загинал заложник от нападението си срещу Израел през 2023 г.

Той откри събитието, като се похвали със състоянието на американската икономика и с твърденията си, че е спрял поне осем войни - число, което включва конфликти, които не са прераснали в открити военни действия или при които дългогодишни вражди все още не са разрешени. Тръмп също така повтори желанието си за 1,5 трилиона долара разходи за отбрана на САЩ и похвали съюзниците от НАТО за повишаването на целите им за разходи, като същевременно отправи критика към Испания, която все още не се е ангажирала с тази сума.

„Те искат безплатен обяд, предполагам“, каза Тръмп.

Труден старт и притеснения сред съюзниците

Въпреки фанфарите в четвъртък, Съветът за мир започва съществуването си трудно, обременен от съмнения относно целите му, състава му и степента на контрол, който американският президент ще упражнява. Ключови съюзници на САЩ, включително големи икономики от Г-7, остават встрани - неготови да прегърнат инициативата, но и предпазливи да не засегнат президент, който възприема проекта като част от своето наследство.

Първоначално Тръмп предложи съвета като част от мирен план за опустошената от война Газа, с задача да подпомогне надзора върху нейното възстановяване. Проект на устав, видян от Bloomberg, обаче предполага много по-широк мандат - „осигуряване на траен мир в райони, засегнати или застрашени от конфликт“ - амбициозна визия, която е разтревожила много партньори на САЩ, опасяващи се, че съветът ще се опита да се конкурира с ООН и да подкопае ролята ѝ.

Тези опасения се запазват въпреки усилията на администрацията на Тръмп да убеди държавите, че съветът ще допълва, а не ще замества ООН.

Проектът на устав също така изисква държавите да допринесат с поне 1 милиард долара, за да си осигурят постоянно място, и предоставя на Тръмп крайна решаваща власт като „встъпителен председател“, с възможност да остане на този пост дори след края на президентския си мандат.

Спорен състав и откази от участие

Съставът на съвета също тревожи демократичните съюзници. Тръмп отправи покана към руския президент Владимир Путин, което предизвика възмущение на фона на продължаващото нахлуване на Кремъл в Украйна, както и към друг авторитарен лидер - беларуския президент Александър Лукашенко.

Около 60 лидери са били поканени да се присъединят, според медийни публикации и официални изявления. Сред поканените няма нито една държава от Субсахарска Африка.

Сред страните, които досега са отказали да се включат, са Франция, Великобритания, Швеция, Нидерландия, Германия и Канада. След като френският президент Еманюел Макрон отказа поканата си, Тръмп заплаши Франция с 200% мито върху шампанското и публикува в социалните мрежи лично текстово съобщение от Макрон.

„Всеки един от тях е мой приятел“, каза Тръмп от сцената, като се пошегува: „Няколко - да видим - няколко харесвам, няколко не харесвам. Не. Всъщност харесвам тази група, харесвам всеки един от тях, можете ли да повярвате? Обикновено има по двама или трима, които не понасям.“

Тръмп кани десетки световни лидери на мирната конференция в Газа | Малко от тях са потвърдили, че ще приемат поканата

Канадският премиер Марк Карни заяви, че по принцип е склонен да се присъедини към съвета, но добави в Давос във вторник, че той трябва да бъде фокусиран върху нуждите на Газа. Британският премиер Киър Стармър отказа да подкрепи инициативата и заяви, че ще координира позицията си със съюзниците.

Тази предпазливост идва и на фона на затрудненията на лидерите тази седмица да се справят с друг геополитически конфликт - исканията на Тръмп Дания да отстъпи контрола над Гренландия, подкрепени със заплаха за нови мита. Президентът оттегли тази заплаха късно в сряда, заявявайки, че е постигнал „рамката на бъдеща сделка“ относно арктическия остров.

По-рано през седмицата Тръмп заяви, че му се иска „да не се нуждаехме от Съвет за мир“, но че ООН не е успяла да му помогне да разреши световните конфликти.

Реакцията на ООН и ролята на Къшнър

Докато Съветът за сигурност на ООН първоначално одобри плана на Тръмп за Газа, по-широкият мандат изненада членовете му. В понеделник говорителят на ООН Фархан Хак заяви, че Съветът за сигурност е упълномощил Съвета за мир единствено за работата му в Газа.

Когато президентът представи концепцията за съвета през октомври, тя беше замислена да подпомогне възстановяването на Газа след опустошителната война между Израел и „Хамас“. Високопоставен комитет от световни лидери трябваше да надзирава екип от технократи, управляващи крайбрежната територия вместо бойците на „Хамас“, с цел привличане на чуждестранни инвестиции и полагане на основите на международни сили за сигурност.

Джаред Къшнър, зет на президента, представи в четвъртък презентация за плановете за стабилизиране на територията и заяви, че има намерение „след няколко седмици“ да се проведе конференция за обявяване на частни инвестиции, като призова за повече капитал за Газа.

„Знам, че е малко рисковано да се инвестира на такова място, но имаме нужда да дойдете, да повярвате, да инвестирате в хората и да се опитате да бъдете част от това“, каза Къшнър.

Израел приветства дипломацията на Тръмп, след като страната прекрати двегодишната война в Газа с примирие през октомври. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обаче също даде сигнал, че е готов да възобнови офанзивата срещу „Хамас“, ако подкрепяната от Иран ислямистка групировка продължи да отказва да се разоръжи.

„В момента даваме шанс на американците да доведат процеса докрай“, заяви Зеев Елкин, член на кабинета по сигурността на Нетаняху, пред радиостанция 103 FM в Тел Авив. „Ако ме питате дали мисля, че това ще проработи? Смятам, че в крайна сметка ще се наложи да се върнем към отнемането на оръжията на „Хамас“, защото никой няма да го направи вместо нас.“

Още по темата

Повреда в самолета на Тръмп забави пътуването към Давос

Давос не е това, което беше : банкерите останаха равнодушни към своите амбициозни ухажори