Ерата на „водния фалит“ е започнала за милиарди хора, предупреждават учени

Половината от света получава водата си за битови нужди от складирани подпочвени води, които се изчерпват.

21 January 2026 | 19:30
Автор: Даниел Бохов
Редактор: Емил Соколов
Снимка: Pexels.com
Снимка: Pexels.com
  • ООН предупреждава, че е започнала ера на „глобален воден фалит“, при която сладководните системи се изчерпват до степен, че не могат да се възстановят.
  • Около 6,1 млрд. души живеят в държави с несигурни или критично несигурни запаси, а 4 млрд. изпитват тежък воден недостиг поне един месец годишно.
  • Комбинацията от климатично затопляне и лошо управление ускорява необратимите загуби, което увеличава риска от сривове на градски водоснабдявания и миграция.

Започнала е нова ера на „глобален воден фалит“, при която хората изчерпват сладководните системи до степен, в която те не могат да се възстановят, според нов доклад на Организацията на обединените нации.

Три четвърти от населението на света - около 6,1 милиарда души - вече живеят в държави, където запасите от сладка вода са несигурни или критично несигурни, сочи докладът, публикуван във вторник от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. Четири милиарда души се сблъскват с тежък воден недостиг поне един месец в годината.

Water Bankrupcy

Глобалните изземвания на сладка вода във времето, куб. метра годишно.

„Day Zero“ в градовете и тревожни примери от Иран и Турция

Градовете преживяват повече случаи на „Ден нула“ (Day Zero), при които общинските водоснабдителни системи са на ръба на колапс. Остър недостиг на вода в Техеран наскоро накара президента на Иран да предупреди, че може да се наложи евакуация на части от града или дори преместване на столицата. В Турция са се появили приблизително 700 срутища (sinkholes) - някои с дълбочина до 100 фута (около 30 метра) - там, където водоносни хоризонти са се срутили, след като подпочвените води са били източени.

Докладът, базиран на рецензирана научна статия, посочва, че сушата и недостигът на вода вероятно ще подтикнат миграции в части от Субсахарска Африка, Южна Азия и Латинска Америка.

Климатът влошава, но управлението решава: „не е важно колко вода имаш, а как я управляваш“

Глобалното затопляне увеличава потребностите от вода и прави естественото ѝ предлагане по-непредсказуемо. Но управлението на водата също е ключова част от уравнението, казва Кавех Мадани, директор на института на ООН и водещ автор на доклада. „При водния фалит не става дума колко вода имате; а за това как я управлявате“, казва той.

Хроничното свръхизползване на подпочвени води, унищожаването на гори, деградацията на земите и замърсяването са довели до необратими загуби на сладка вода в много части на света - проблеми, които се усложняват от климатичните промени.

Климатичните промени преразпределят сладката вода в планетарен мащаб, а на местно равнище тези ефекти могат да се усилят от човешки действия. По-горещата и по-суха планета преживява повече суши, които изпаряват водата. Това концентрира соли в почвите - както и определени земеделски практики. По-високите температури допринасят за повече горски и торфени пожари, докато човешкото изсичане и отводняването на влажни зони влошават условията за пожари.

„Сушите вече не са само природни, а антропогенни - тоест имаме климатични промени на глобално равнище, а също и промени в земеползването от управленски решения и решения за разпределение на инфраструктурата, които правят водата все по-недостъпна“, казва Мадани.

Подземни води, пресъхващи езера и замърсяване: защо възстановяването често е невъзможно

Употребата на думата „банкрут“ („фалит“) за описване на степента на изчерпване на водата е нова за ООН. Досега учените от Университета на ООН са използвали „воден стрес“ или „водна криза“, за да описват системи, поставени под продължителен или внезапен и остър натиск. И двата термина допускат възможност за възстановяване.

Но в много райони това вече не е реалистично - там, където хората са „надвишили“ местните запаси от сладка вода, пропилявайки годишния приток от източници за подхранване като реки и топящ се сняг, докато изчерпват подпочвените води и други естествени резерви.

Половината от света получава водата си за битови нужди от складирани подпочвени води, които се изчерпват. Но и хората, зависими от повърхностни води, са уязвими: една четвърт от населението разчита на големи езера, които са загубили половината си вода от началото на 90-те години насам.

Докладът добавя, че наличната за общностите вода често се надценява, защото качеството ѝ може да е твърде лошо за употреба. Торове, минни отпадни води, пластмаси и фармацевтични замърсители продължават да попадат в реки, езера и крайбрежни води по света, а практиките за пречистване на отпадъчни води често са неадекватни.

Докладът призовава „водният фалит“ да бъде признат в политическите дебати и да се създаде глобална рамка за мониторинг, която да следи водните ресурси. Правителствата трябва да обмислят блокиране на проекти, които допълнително влошават водните запаси, казва се в него.

„Дори в години, които са влажни, ние все още се затрудняваме“, казва Мадани. „Много от тези системи са повредени трайно.“

Друга научна публикация, излязла този месец в списание Nature, прогнозира, че сушите, засягащи земеделските култури, ще се влошат в голяма част от Европа, северната част на Южна Америка и западната част на Северна Америка, дори когато зачестяват силните валежи. Причината е, че покачващите се температури по-силно влияят върху изпарението и загубата на почвена влага в тези региони, което означава, че ще е нужна повече вода за напояване.

В тропиците полусухите райони се влияят повече от валежите, отколкото от изпарението, движено от температурата. От друга страна, те също могат да изпитат по-екстремни горещини, които правят растенията по-жадни, или екстремни валежи, които ерозират почвата.

„Дори ако в земеделието не ви засягат повече от тези много драматични сезонни суши, пак сте засегнати от увеличения на екстремното време“, казва Емили Блек, професор по климат в Университета на Рединг и водещ автор на изследването в Nature. „Земеделието е голям потребител на вода, така че ако увеличаваме водните нужди на растенията, това, разбира се, натоварва водоснабдяването, където и да сте.“

Публикуването на доклада на ООН предхожда срещи в Дакар, Сенегал, по-късно този месец, които трябва да подготвят почвата за Конференцията на ООН за водата през 2026 г. през декември. На 7 януари САЩ заявиха, че ще се оттеглят от UN Water и университетите на ООН, заедно с десетки други международни организации, които администрацията на Тръмп определи като „противоречащи на интересите“ на страната. Решението на САЩ засега не е повлияло на дейността, каза Мадани, макар да добави, че отсъствието на страната ще се усети в Дакар.