Ерата на „водния фалит“ е започнала за милиарди хора, предупреждават учени
Половината от света получава водата си за битови нужди от складирани подпочвени води, които се изчерпват.
Редактор: Емил Соколов
Започнала е нова ера на „глобален воден фалит“, при която хората изчерпват сладководните системи до степен, в която те не могат да се възстановят, според нов доклад на Организацията на обединените нации.
Три четвърти от населението на света - около 6,1 милиарда души - вече живеят в държави, където запасите от сладка вода са несигурни или критично несигурни, сочи докладът, публикуван във вторник от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. Четири милиарда души се сблъскват с тежък воден недостиг поне един месец в годината.
Глобалните изземвания на сладка вода във времето, куб. метра годишно.
Градовете преживяват повече случаи на „Ден нула“ (Day Zero), при които общинските водоснабдителни системи са на ръба на колапс. Остър недостиг на вода в Техеран наскоро накара президента на Иран да предупреди, че може да се наложи евакуация на части от града или дори преместване на столицата. В Турция са се появили приблизително 700 срутища (sinkholes) - някои с дълбочина до 100 фута (около 30 метра) - там, където водоносни хоризонти са се срутили, след като подпочвените води са били източени.
Докладът, базиран на рецензирана научна статия, посочва, че сушата и недостигът на вода вероятно ще подтикнат миграции в части от Субсахарска Африка, Южна Азия и Латинска Америка.
Глобалното затопляне увеличава потребностите от вода и прави естественото ѝ предлагане по-непредсказуемо. Но управлението на водата също е ключова част от уравнението, казва Кавех Мадани, директор на института на ООН и водещ автор на доклада. „При водния фалит не става дума колко вода имате; а за това как я управлявате“, казва той.
Хроничното свръхизползване на подпочвени води, унищожаването на гори, деградацията на земите и замърсяването са довели до необратими загуби на сладка вода в много части на света - проблеми, които се усложняват от климатичните промени.
Климатичните промени преразпределят сладката вода в планетарен мащаб, а на местно равнище тези ефекти могат да се усилят от човешки действия. По-горещата и по-суха планета преживява повече суши, които изпаряват водата. Това концентрира соли в почвите - както и определени земеделски практики. По-високите температури допринасят за повече горски и торфени пожари, докато човешкото изсичане и отводняването на влажни зони влошават условията за пожари.
„Сушите вече не са само природни, а антропогенни - тоест имаме климатични промени на глобално равнище, а също и промени в земеползването от управленски решения и решения за разпределение на инфраструктурата, които правят водата все по-недостъпна“, казва Мадани.
Употребата на думата „банкрут“ („фалит“) за описване на степента на изчерпване на водата е нова за ООН. Досега учените от Университета на ООН са използвали „воден стрес“ или „водна криза“, за да описват системи, поставени под продължителен или внезапен и остър натиск. И двата термина допускат възможност за възстановяване.
Но в много райони това вече не е реалистично - там, където хората са „надвишили“ местните запаси от сладка вода, пропилявайки годишния приток от източници за подхранване като реки и топящ се сняг, докато изчерпват подпочвените води и други естествени резерви.
Половината от света получава водата си за битови нужди от складирани подпочвени води, които се изчерпват. Но и хората, зависими от повърхностни води, са уязвими: една четвърт от населението разчита на големи езера, които са загубили половината си вода от началото на 90-те години насам.
Докладът добавя, че наличната за общностите вода често се надценява, защото качеството ѝ може да е твърде лошо за употреба. Торове, минни отпадни води, пластмаси и фармацевтични замърсители продължават да попадат в реки, езера и крайбрежни води по света, а практиките за пречистване на отпадъчни води често са неадекватни.
Докладът призовава „водният фалит“ да бъде признат в политическите дебати и да се създаде глобална рамка за мониторинг, която да следи водните ресурси. Правителствата трябва да обмислят блокиране на проекти, които допълнително влошават водните запаси, казва се в него.
„Дори в години, които са влажни, ние все още се затрудняваме“, казва Мадани. „Много от тези системи са повредени трайно.“
Друга научна публикация, излязла този месец в списание Nature, прогнозира, че сушите, засягащи земеделските култури, ще се влошат в голяма част от Европа, северната част на Южна Америка и западната част на Северна Америка, дори когато зачестяват силните валежи. Причината е, че покачващите се температури по-силно влияят върху изпарението и загубата на почвена влага в тези региони, което означава, че ще е нужна повече вода за напояване.
В тропиците полусухите райони се влияят повече от валежите, отколкото от изпарението, движено от температурата. От друга страна, те също могат да изпитат по-екстремни горещини, които правят растенията по-жадни, или екстремни валежи, които ерозират почвата.
„Дори ако в земеделието не ви засягат повече от тези много драматични сезонни суши, пак сте засегнати от увеличения на екстремното време“, казва Емили Блек, професор по климат в Университета на Рединг и водещ автор на изследването в Nature. „Земеделието е голям потребител на вода, така че ако увеличаваме водните нужди на растенията, това, разбира се, натоварва водоснабдяването, където и да сте.“
Публикуването на доклада на ООН предхожда срещи в Дакар, Сенегал, по-късно този месец, които трябва да подготвят почвата за Конференцията на ООН за водата през 2026 г. през декември. На 7 януари САЩ заявиха, че ще се оттеглят от UN Water и университетите на ООН, заедно с десетки други международни организации, които администрацията на Тръмп определи като „противоречащи на интересите“ на страната. Решението на САЩ засега не е повлияло на дейността, каза Мадани, макар да добави, че отсъствието на страната ще се усети в Дакар.