Източна Европа взе втората най-важна позиция в ЕЦБ
Ръководителят на централната банка на Хърватия, Борис Вуйчич, ще стане следващият вицепрезидент на Европейската централна банка
Редактор: Даниел Николов
Ръководителят на централната банка на Хърватия, Борис Вуйчич, ще стане следващият вицепрезидент на Европейската централна банка - и първият човек от Източна Европа, който ще се присъедини към Изпълнителния съвет на институцията.
В решение, което дава началото на двугодишно разместване на шестчленния панел, 61-годишният политик си осигури подкрепа от финансовите министри на еврорегиона в понеделник, за да наследи Луис де Гиндос, след като той напусне поста в края на май, според президента на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис.
„На път сме Борис Вуйчич да заеме поста си в ЕЦБ от 1 юни“, каза Пиеракакис, който е и финансов министър на Гърция, пред репортери в Брюксел.
Преди това той ще бъде изслушан в Европейския парламент, а Управителният съвет на ЕЦБ също ще бъде консултиран. Лидерите на Европейския съюз имат последната дума за назначението. В миналото те винаги са следвали гласуването на Еврогрупата.
Решението е пробив за Източна Европа, която никога не е имала място в борда на директорите на ЕЦБ, въпреки че регионът сега съставлява една трета от 21-те членове на еврозоната. Държавите от тази част на блока положиха най-силния си натиск досега да се присъединят към висшето ръководство на централната банка за първи път.
Кандидатите на Литва, Естония, Португалия и Латвия последователно се оттеглиха от надпреварата поради липса на подкрепа в ранните кръгове на гласуване. Вуйчич най-накрая се изправи срещу ръководителя на финландската централна банка и бивш европейски комисар Оли Рен, който се смяташе за фаворит по-рано в процеса.
Германия, чиято подкрепа се оказа решаваща, подкрепи кандидатурата на Хърватия за поста, за да признае усилията на новите членове на еврозоната и защото страната се застъпва за стабилна парична политика, заяви висш служител.
Резултатът също се отклони от предпочитанията на законодателите на ЕС, които фаворизираха ръководителя на латвийската централна банка Мартинс Казакс и бившия управител на Банката на Португалия Марио Сентено след неформални разговори с всички кандидати.
Вуйчич е управител на Хърватската национална банка от 2012 г. и дълго време е бил заместник-председател на институцията преди това. Той участва в преговорите на страната си за присъединяване към ЕС и стана част от Управителния съвет, когато адриатическата държава прие единната валута през 2023 г.
Той е смятан за един от по-ястребо настроени членове на 27-членната група. Съвсем наскоро той нарече рисковете за инфлацията и растежа балансирани и каза, че следващото движение на лихвените проценти може да отиде в двете посоки.
Говорител на ЕЦБ отказа коментар.
Назначаването на Вуйчич изглежда ще остави полето до голяма степен широко отворено за избора на следващия президент, когато мандатът на Кристин Лагард изтече през октомври 2027 г.
Както и при борда като цяло, изборът на двамата висши служители е насочен към баланс между големи и малки държави, север и юг, ястреби и гълъби и – в идеалния случай – мъже и жени.
Сред фаворитите за президентския пост са испанецът Пабло Ернандес де Кос, който ръководи Банката за международни разплащания, и бившият ръководител на холандската централна банка Клаас Кнот. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел и членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел също са заявили интерес.
Вуйчич се състезаваше с трима други настоящи ръководители на централни банки – Рен от Финландия, Казакс от Латвия и Мадис Мюлер от Естония – заедно със Сентено от Португалия, който заемаше този пост до миналата година и е също бивш финансов министър, и бившия финансов ръководител на Литва Римантас Саджиус.
Според хора, близки до решението, опитите на балтийските страни да получат вицепрезидентския пост бяха подкопани от решението им всяка от тях да издигне свой собствен кандидат.
ЕЦБ не е променяла настройките си на паричната политика от юни, като пазарите не залагат на намаления на лихвения процент по депозитите тази година. Инфлацията, която се движи около 2% в продължение на няколко месеца, и икономиката, която се очаква да поддържа умерен растеж, подкрепят това разсъждение.
Вицепрезидентът на институцията обикновено отговаря за финансовата стабилност и се присъединява към президента за пресконференции след срещи по паричната политика.