Разрастващият се източен фланг на еврозоната гони място на върха на ЕЦБ

Източна Европа предприема най-силно настъпление досега, за да си осигури място в ръководството на Европейската централна банка.

Кандидати от Естония, Латвия и Хърватия се борят за поста на вицепрезидента Луис де Гиндос, който се оттегля през май. Дори и да загубят, до края на 2027 г. се отварят още три свободни места в шестчленния Изпълнителен съвет.

Има сериозни аргументи за това да бъде назначен някой от региона. С присъединяването на България към еврозоната една трета от 21-те членове на валутния съюз вече произхождат от бившия източен блок – дял, който според мнозина заслужава по-силно представителство в най-влиятелния орган на ЕЦБ.

Няколко страни се борят за втората по важност длъжност в ЕЦБ

Но пътят ще бъде труден. Западна Европа запазва много по-голяма икономическа тежест и ако не успее да се обедини зад един кандидат, това може да раздели подкрепата между страните, които вземат решението.

Към това се добавя и гуверньорът на финландската централна банка Оли Рен – бивш еврокомисар, считан за сериозен кандидат за вицепрезидент – а в надпреварата участва и Марио Сентено от Португалия.

Още една стъпка в процеса по интеграция

Въпреки това, почти две десетилетия след като еврото за първи път се разшири на изток, подкрепата за по-широко представителство във Франкфурт нараства. Това би означавало добавяне на още едно измерение към деликатния процес, който обикновено определя избора на ръководството на ЕЦБ, чиято цел е да балансира по-големите и по-малките държави членки, пола и различните възгледи по отношение на паричната политика.

„Всяка страна има еднакъв брой гласове в Управителния съвет, затова е логично, че трябва да има баланс и на най-високите позиции“, заявява Атанас Пеканов, икономист в института Wifo във Виена и бивш вицепремиер на България. „В този смисъл би било добре да бъде някой от Източна Европа.“

Постигането на тази цел би било още една стъпка в процеса по интеграция, който започна с падането на комунизма и се ускори с приобщаването на нови членове към Европейския съюз от 2004 г. насам. Три години по-късно Словения прие еврото, а след нея и Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия и България.

Растежът в Източна Европа изпреварва този в еврозоната от 2004 г. насам

Това би било и признание за последните икономически постижения – още по-впечатляващи на фона на близостта до войната на Русия в Украйна.

Още по темата

Лагард: Присъединяването на България към еврозоната е мощен символ за Европа

България: от хиперинфлация към еврото

Германия неочаквано издърпа надолу активността в еврозоната

Недостатъчна репрезентация, но и съпътстващи проблеми

Словенският министър на финансите Клемен Бостянчич смята, че Източна Европа е „пренебрегвана“ – не само при заемане на висшите постове в ЕЦБ, но и в други части на ЕС. Въпросът е в полезрението и на Европейския парламент, който провежда интервюта с кандидатите за членове на управителния съвет на ЕЦБ и може да забави процедурата, макар да няма право на вето.

Людотив Одор, бивш министър-председател на Словакия и сега член на Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП, заяви, че страните от Централна и Източна Европа са „явно недостатъчно представени“.

„Аз съм за по-балансиран от географска гледна точка Изпълнителен съвет“, пише той в имейл. „Но компетентността е най-важният критерий.“

Мандат на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Най-близо до спечелването на място в съвета на ЕЦБ Източна Европа е била през 2020 г., когато бившият управител на централната банка на Словения Боштьян Язбец загуби от Франк Елдерсон от Нидерландия.

Други официални лица от региона обаче са постигнали успех в Брюксел и извън него: латвиецът Валдис Домбровскис е европейски комисар от 2014 г., Кая Калас от Естония в момента е върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи, а Кристалина Георгиева от България ръководи МВФ във Вашингтон.

Липсата на по-широко представителство обаче поражда спорове. Доклад на European Democracy Consulting от 2024 г. констатира, че ситуацията се е влошила през предходните три години, тъй като западноевропейските официални лица са затвърдили доминиращата си позиция в институциите.

Напредъкът може да е забавен и от скандалите, които засегнаха части от региона – дела за пране на пари, с които се сблъскаха балтийските държави през второто десетилетие на 21-ви век, и обвинения в корупция срещу гуверньори от Латвия и Словакия. А неотдавнашните протести, които доведоха до оставката на премиера на България Росен Желязков, потвърждават политическата нестабилност в региона.

Политическо, но не и икономическо влияние

И докато броят на членовете от Източна Европа в еврозоната се е увеличил, тяхното икономическо влияние остава по-скромно. Седемте страни от региона, които са част от валутния блок, заедно съставляват по-малко от 4% от брутния вътрешен продукт, в сравнение с повече от 70% за Германия, Франция, Италия и Испания взети заедно.

Това може да се окаже сериозна пречка. Най-големите икономики традиционно изискват представителство в управителния съвет на ЕЦБ и, освен ако не променят тази си позиция, повечето от предстоящите свободни места ще трябва да бъдат разпределени между тях.

„Ще става все по-трудно да се задоволят изискванията на всички“, коментира Шахин Вале, старши сътрудник в Германския съвет за международни отношения.

Въпреки това Вале вижда, че този път ще надделее кандидат от Източна Европа, като управителят на хърватската централна банка Борис Вуйчич се очертава като „водещ претендент“ пред конкурентите си от Латвия и Естония, Мартинс Казакс и Мадис Мюлер.

Вуйчич е „вероятно най-подходящият да представлява интересите на региона“, заяви той преди крайния срок на 9 януари за представяне на кандидатите за вицепрезидент. Решението може да бъде взето до 10 дни след това.

Още по темата

Големият момент на България с еврото е помрачен от политически сътресения

Водещ пост в еврозоната дава шанс на Гърция за символична реабилитация

Мицотакис: Южна Европа се оправя по-добре от традиционните мотори на ЕС