Възраждането на петролната индустрия на Венецуела ще струва поне $100 млрд.
Години на корупция, недостатъчни инвестиции, пожари и кражби са оставили петролната инфраструктура на страната в руини
Редактор: Даниел Николов
Реализирането на плана на президента Доналд Тръмп за водено от САЩ възраждане на затруднената петролна индустрия на Венецуела може да бъде дългогодишен и труден процес, струващ над 100 милиарда долара.
Години на корупция, недостатъчни инвестиции, пожари и кражби са оставили петролната инфраструктура на страната в руини. Възстановяването ѝ достатъчно, за да се върне производството на Венецуела до пиковите нива от 70-те години на миналия век, би изисквало компании, включително Chevron Corp., Exxon Mobil Corp. и ConocoPhillips, да инвестират около 10 милиарда долара годишно през следващото десетилетие, каза Франсиско Моналди, директор на енергийната политика за Латинска Америка в Института за публична политика „Бейкър“ към Университета Райс.
„По-бързото възстановяване би изисквало още повече инвестиции“, каза Моналди.
Венецуела има най-големите доказани петролни запаси в света. Но добивът спадна рязко по време на 12-годишния мандат на президента Николас Мадуро, който беше заловен рано в събота от американски войски. В момента страната произвежда около 1 милион барела на ден, в сравнение с близо 4 милиона барела през 1974 г.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви по време на интервю за ABC Sunday, че очаква американските петролни компании да се възползват от възможността да добиват тежкия суров петрол на Венецуела, който е ключов за рафинериите на брега на Мексиканския залив на САЩ.
„Не съм говорил с американски петролни компании през последните няколко дни, но сме почти сигурни, че ще има драматичен интерес“, каза Рубио. „Мисля, че ще има огромно търсене и интерес от частния сектор, ако им се даде пространство да го направят.“
И все пак, преди да стъпят във Венецуела, компаниите ще искат да са сигурни, че тя е стабилна, според Лино Карийо, бивш мениджър в държавната петролна компания на страната Petroleos de Venezuela SA, който избяга от страната преди повече от две десетилетия.
„За да могат петролните компании наистина да се заемат сериозно с инвестирането във Венецуела, ще е необходимо да има нов конгрес или Национално събрание“, каза Карийо в интервю. „Не това, което се случва сега. Определено не.“
Междувременно работата, необходима за ремонт на инфраструктурата на страната, е огромна.
В петролните пристанища на Венецуела оборудването е в толкова лошо състояние, че отнема до пет дни, за да се натоварят напълно супертанкерите, които доставят суров петрол до Китай. Преди седем години това отнемаше само един ден.
В басейна на Ориноко, огромна част от вътрешността на Венецуела, която се оценява, че съдържа близо половин трилион барела добиваем петрол, платформите са изоставени, а разливите остават неконтролирани. Сондажните площадки са били ограбвани посред бял ден и продавани за части на черния пазар.
Разпростиращата се мрежа от подземни тръбопроводи в страната е известна с течовете си и понякога е била нарязвана от държавната петролна компания и продавана като скрап. Пожари и експлозии са унищожили оборудването.
А огромният рафинерен комплекс за петрол Парагуана на брега северозападно от Каракас работи само с прекъсвания и на ниски нива поради повреди. Някои от четирите му рафинерии за петрол, някога най-съвременни съоръжения, които предварително обработват суровия петрол на страната в суровина, подходяща за рафинерии, са затворени.
Останалото от производството на Венецуела зависи до голяма степен от Chevron, единствената голяма американска петролна компания, която все още работи в страната. Базираната в Хюстън компания осигурява около 25% от производството на страната, работейки по специални лицензи, които ѝ позволяват да остане там въпреки санкциите на САЩ.
Другите две американски компании, които биха били в най-добра позиция да помогнат за възстановяването на Венецуела, предвид техния размер и опит, са Exxon и ConocoPhillips, казват анализатори. И двете са работили там преди, но са напуснали, след като активите им бяха национализирани от предшественика на Мадуро, покойния Уго Чавес, в средата на 2000-те.
Exxon и ConocoPhillips не отговориха на исканията за коментар. Exxon вече заяви, че ще обмисли инвестиции във Венецуела, но само при подходящи условия.
Chevron заяви в изявление, че е фокусирана върху безопасността и благополучието на своите служители и целостта на активите си във Венецуела. „Продължаваме да работим в пълно съответствие с всички съответни закони и разпоредби“, заяви компанията.
Все още не е сигурно как ще се развие политическият преход на Венецуела и каква ще бъде средата за дейността на петролните компании. Засега санкциите остават в сила, а военноморска блокада на САЩ контролира околните води. Тръмп заяви, че вицепрезидентът Делси Родригес вече е на власт, въпреки че е твърд съюзник на Мадуро.
„Очаквам петролните компании да започнат работата по актуализиране на плановете и предложенията за своето участие, но няма да поемат ангажименти, докато не се появи основна политическа стабилност“, каза Клейтън Сейгъл, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
Работата на администрацията на Тръмп за оценка на интереса на западните петролни компании се пада отчасти на министъра на вътрешните работи Дъг Бургум и министъра на енергетиката Крис Райт, председател и заместник-председател на Националния съвет за енергийно господство на Тръмп.
Друго предизвикателство за компаниите да инвестират в производството на Венецуела е фактът, че светът е залят с петрол, а световните цени се движат близо до петгодишно дъно. Междувременно на много компании все още се дължат милиарди долари неплатени заеми и компенсации, след като активите им бяха конфискувани по времето на Чавес.
Но петролните компании все още могат да бъдат привлечени обратно, ако цената и рисковите премии са правилни, каза Кевин Бук, управляващ директор на базираната във Вашингтон ClearView Energy Partners.
„Ще ви трябват добри условия, за да пренебрегнете невероятната несигурност“, каза Бук в интервю. „Компаниите, които са способни да произвеждат ресурси с печалба във Венецуела, е малко вероятно да игнорират размера на възможността, ако видят признаци на относителна стабилност и могат да си осигурят благоприятни договорни условия.“