България: от хиперинфлация към еврото

В една топла юнска сутрин в София в началото на 2025 г. новината бързо се разпространи из коридорите на Българската народна банка. Докладът за конвергенция, който България беше поискала от Европейската комисия и Европейската централна банка през февруари, беше завършен. Той претегляше икономиката и законите на България спрямо изискванията за присъединяване към единната европейска валута.

Това не беше първият подобен доклад, но досега България никога не беше показвала пълно съответствие с изискванията за присъединяване. Този път обаче щеше да бъде различно. Българите вярваха, че този път Брюксел и Франкфурт ще дадат зелена светлина на членството на страната им в еврозоната.

Българите работеха за този момент от дълго време. Страната се присъедини към ЕС през 2007 г. и се надяваше скоро след това да заеме място на масата на еврозоната. Щяха да са необходими 18 години, за да се постигне тази цел: България да стане 21-вият член на еврозоната на 1 януари 2026 г.

За да разберем тази забележителна траектория, трябва да се върнем към 90-те години на миналия век.

1996–2006: От хиперинфлация до членство в ЕС

Преходът от комунизъм към капитализъм беше труден в Централна и Източна Европа. Но пътят на България беше сред най-болезнените. След еуфорията от свалянето на брутална диктатура, настъпи реалността. Държавните компании продължиха да доминират икономиката и да трупат дългове, които никога не можеха да се надяват да изплатят. Тъй като тези компании наемаха много хора и бяха политически недосегаеми, банките продължиха да отпускат заеми, а централната банка и правителството спасяваха банките.

До 1996 г. повече от 60 процента от заемите не се обслужваха. Закриването на банки подкопа доверието във финансовата система, докато банките-зомби продължиха да работят. Централната банка печаташе пари и настъпи криза. Икономиката се сви, лихвените проценти и инфлацията се повишиха, а публичният дълг скочи до над 120 процента от БВП – неустойчиво за страна с по-ниски средни доходи.

Политиците и обществеността знаеха, че са необходими големи реформи. Но докато дискусиите за това какво да се прави продължаваха, икономиката и валутата, левът, се сринаха. До март 1997 г. годишната инфлация беше над 2000 процента. Покупателната способност на пенсиите и доходите спадна драстично. Тъй като валутата стана обезценена, хората загубиха спестяванията си. Тези, които нямаха долари под дюшека или стоки за продажба на черния пазар, не можеха да покрият дори основни потребности.

Опозицията дойде на власт и новият министър-председател Иван Костов – в тясно сътрудничество с МВФ – предприе действия за стабилизиране на икономиката. Най-слабите банки бяха затворени и с инфлационно намаления публичен дълг (емитиран в левове), новото правителство беше готово да предприеме ключова стъпка за стабилизиране на инфлацията и подкрепа на дългосрочната надеждност и финансовата стабилност: създаване на валутен борд.

Това означаваше твърдо обвързване на стойността на лева с международна резервна валута, по това време германската марка, а по-късно еврото. България можеше да емитира левове само въз основа на съществуващите и по-късно новопридобитите си резерви от германски марки и злато, с известна ограничена гъвкавост, основана на допълнителни резерви, които бяха заделени за гарантиране на стабилността на банковия сектор. Българската народна банка щеше да управлява споразумението прозрачно – от решаващо значение за поддържането на доверието.

За да укрепи общественото доверие, правителството записа валутния борд в закон, който гарантира, че всякакви промени в борда трябва да бъдат одобрени от парламента и следователно да бъдат направени публично. Правителството също така покани МВФ да провери резервите на България. През юни 1997 г., нощта преди влизането в сила на валутния борд, един от авторите (Ан-Мари) бе отведена до трезора в подземието на централната банка, за да наблюдава окончателното преброяване на златните кюлчета.

Икономиката започна да се стабилизира след обявяването на валутния борд през март същата година. Инфлацията падна до 22% до 1998 г., а лихвените проценти също намаляха. В рамките на месеци икономиката започна отново да расте. БВП нарасна с 3,5% през 1998 г., след като спадна съответно с 10,9% и 6,9% през 1996 г. и 1997 г. Публичният дълг намаля с почти наполовина.

България постигна трудно спечелена победа.

Но в стремежа си към членство в ЕС страната все още имаше планини за изкачване. Свободният пазар изискваше частен бизнес и банки – преди това почти несъществуващи. А държавата трябваше да укрепи върховенството на закона и капацитета си да управлява такава икономика.

След относителната политическа стабилност през първото десетилетие на валутния борд, следващите десетилетия донесоха нарастваща политическа нестабилност – и общо 18 различни правителства – включително едно, водено от детето цар на страната от Втората световна война, и три, водени от бизнесмен. По време на тази турбуленция валутният борд и ниската инфлация, която той донесе, бяха изключително популярни. Но необходимата фискална сдържаност понякога налагаше трудни избори и хората гласуваха с краката си – близо 1 милион от 8,5-те милиона души на страната емигрираха през това време.

Въпреки това България постигна много. До 2007 г., когато ЕС приветства България като нов член (заедно с Румъния), 75% от икономиката беше частна собственост, включително всички банки. Ключовите институции бяха укрепени и капиталовите пазари започнаха да се развиват. Страната беше постигнала статут на страна с горен среден доход.

2007–24: Трудности на растежа, външни шокове

С членството в ЕС, икономическите политици на България бяха фокусирани върху следващата си цел: влизане в Европейския механизъм за валутни курсове (ERM II), известен като „чакалнята за еврото“. Те се надяваха да постигнат това в рамките на две години, точно както балтийските страни, които влязоха в ЕС с валутни бордове. След това, веднага след две години, политиците смятаха, че могат да поискат пълноправно членство в еврозоната.

Финансовите сътресения, които започнаха да засягат някои страни в средата на 2007 г., в началото изглеждаха далеч от Земята на розите. Инвестициите се вливаха в страната, което със сигурност беше добре дошло. Но кредитирането в твърда валута, бумът на жилищното строителство и свръхвисокият ръст на заплатите подхраниха двуцифрена инфлация и доведоха до дефицит по текущата сметка над 20% от БВП. Тези дисбаланси попречиха на България незабавно да се присъедини към ERM II.

Страната продължи да работи за намаляване на разликата в богатството с други европейски страни. До 2009 г. валутният съвет отново доказа своята стойност и инфлацията се върна под 2,5%. Но турбуленцията, която започна през 2007 г., сега се превърна в ураган - световната финансова криза достигна центъра на Европа и мнозина смятаха, че самото евро е изложено на риск и еврозоната няма да обмисля нови членове скоро.

И никой не влезе в чакалнята на еврото повече от десетилетие.

Кратка, но опустошителна вътрешна банкова криза през 2014 г. показа дълбочината на оставащите предизвикателства пред управлението. Скоро след това обаче, при второто правителство на премиера Бойко Борисов, България беше готова да направи още един голям тласък за присъединяване към ERM II.

ЕС и Европейската централна банка (ЕЦБ) официално подкрепиха това, но все пак бяха предпазливи след световната криза и кризата в еврозоната и на фона на оставащата загриженост относно върховенството на закона в България. Те настояваха за постоянен напредък по набор от договорени правни и институционални ангажименти, включително мерки за борба с корупцията. България изпълни тези изисквания до 2020 г. и най-накрая влезе в ERM II през лятото, а в Европейския банков съюз през есента, заедно с Хърватия.

Докато постигаше тези етапи, правителството работеше за ускоряване на конвергенцията, като същевременно защитаваше хората и икономиката от пандемията и външните шокове, свързани с енергетиката. Публичните разходи, макар и необходими, тласнаха инфлацията над нивото, необходимо за конвергенция, и мечтата отново беше отложена.

До 2024 г. ветровете отново духаха в платната на страната. Световната банка официално обяви България за страна с високи доходи – кулминацията на много години упорит труд и стабилен растеж. Страната беше одобрена за член на Шенгенското пространство за пътуване без паспорти – добре дошъл вот на доверие от Брюксел. Валутата беше последната важна стъпка в европейската интеграция на България.

С отшумяването на пандемията и енергийния шок, докладите за конвергенция на ЕС и ЕЦБ за 2024 г. отбелязаха значителен напредък – въпреки необходимостта от непрекъсната бдителност, законите на България отговаряха на изискванията на ЕС. Но инфлацията все още беше твърде висока. До края на годината обаче тя намаля и централните банкери на България, под ръководството на управителя Димитър Радев, се чувстваха уверени. Оценките за конвергенция обикновено се провеждаха на всеки две години, но страната се беше доближила толкова много. Дали ЕС ще направи още един преглед само след една година? Сигналите бяха положителни и през февруари 2025 г. България официално поиска специална оценка за конвергенция.

Най-накрая успех

Обратно към топлия юнски ден. Докладът беше пристигнал – и успех! Близо три десетилетия след хиперинфлационната криза, която се запечата в националната памет, моментът настъпи. България изпълни условията за присъединяване към еврозоната. На Нова година 2026 г. тя стана 21-ият член на единната валута.

Това бележи и края на валутния борд. В продължение на близо три десетилетия, с идването и отминаването на икономически цикли, правителства и кризи, бордът съществуваше. Нещо повече, за разлика от някои други страни, той се радваше на голяма обществена подкрепа за поддържане на ниска инфлация и ограничаване на фискалните разходи. Обикновените граждани казаха, че всъщност са тъжни, че си отива, което е забележително за един доста странен инструмент на паричната политика.

Българите продължават да обсъждат дали приемането на еврото ще донесе ползи извън тези на валутния борд. Някои се опасяват от загуба на паричен суверенитет. Този страх е неоснователен - бордът отдавна е ограничил паричната политика.

Членството в еврозоната носи няколко ползи

Броят на държавите, които се опитват да излязат от нестабилността и конфликтите, е на най-високо ниво след Студената война и поуките от България са дълбоко актуални.

Валутният борд успя, защото неговият дизайн съчетаваше строга дисциплина с достатъчна гъвкавост, за да гарантира финансова стабилност. Правната прозрачност беше друг ключов фактор, както и последователното прилагане – заслуга на държавните служители на страната и правителствата на всички партии. Най-важно за тази дълготрайност беше обществената подкрепа – хората разбираха ползите и разходите на борда и го подкрепяха.

Няма универсални решения и валутните бордове на някои страни се провалиха. Българите могат да предоставят своя опит на страните в преход и да им помогнат както с проектирането, така и с изпълнението.

Въпреки че остават предизвикателства, от намаляването на населението до продължаващата борба с корупцията, българите са завършили забележително пътуване от хиперинфлация и икономически хаос до единната валута.

Когато видят Свети Иван Рилски да пътува из Европа на гърба на монетите си от 1 евро, българите могат да се гордеят с постижението си. Както каза един млад българин: „Еврото в джоба ми най-накрая ще ме направи пълноправен член на клуба.“

Чарлз Инок е независим финансов консултант. Той е работил по усилията за стабилизиране на България като икономист на МВФ между 1996 и 2011 г.

Ан-Мари Гулде е независим финансов консултант. Тя е работила по усилията за стабилизиране на България като икономист на МВФ между 1996 и 2011 г.

Още по темата

Големият момент на България с еврото е помрачен от политически сътресения

Банкомати и карти спират за 4 часа заради миграцията към еврото

Денис Шен: Опасенията срещу еврото ще изчезнат след приемането му в България