Емисиите на парникови газове, затоплящи планетата, продължиха да нарастват през 2025 г. и обещанията на държавите да ги намалят не са близо до необходимото ниво, за да се избегнат катастрофални климатични промени, но имаше и положителни страни.
Светът се декарбонизира по-бързо, отколкото се очакваше преди десет години, а инвестициите в прехода към чиста енергия, включително всичко - от вятърна и слънчева енергия до батерии и мрежи, се очаква да достигнат нов рекорд от 2,2 трилиона долара в световен мащаб през 2025 г., според проучване на Energy and Climate Intelligence Unit, лондонска организация с нестопанска цел.
„Достатъчно ли е това, за да ни предпази? Не, очевидно не е“, каза Гарет Редмънд-Кинг, международен ръководител в ECIU. „Забележителен ли е напредъкът в сравнение с посоката, в която се бяхме запътили? Очевидно е.“
Това беше и годината, в която капацитетът за възобновяема енергия достигна нови върхове, батериите станаха по-евтини от всякога и безпрецедентно ниво на защита на откритото море стана реалност. Изкуственият интелект направи климатичните изследвания по-бързи и по-ефективни, а прогнозите за времето по-точни. И дори когато опустошенията от изменението на климата станаха по-очевидни, икономиките и хората имаха достъп до все по-голям брой инструменти, за да се защитят.
Ето един поглед към тези и други инвестиции, иновации и промени в политиките, които се оказаха добри за климата през 2025 г.:
Глобалните инвестиции в чисти технологии далеч надминаха тези, които влязоха в замърсяващи индустрии. За всеки 1 долар, финансиращ проекти за изкопаеми горива, 2 долара отиваха в чиста енергия, според ECIU. За Китай, ЕС, САЩ и Индия, четирите най-големи замърсители, това бяха 2,60 долара.
Средствата, вложени във възобновяема енергия, поставиха нов рекорд през първата половина на тази година и се увеличиха с 10% в сравнение със същия период на 2024 г., достигайки 386 милиарда долара, според последното налично проучване на BloombergNEF.
Слънчевата и вятърната енергия се разрастваха достатъчно бързо, за да задоволят цялото ново търсене на електроенергия в световен мащаб през първите три тримесечия на 2025 г., според британския енергиен мозъчен тръст Ember. Това означава, че капацитетът за възобновяема енергия ще достигне нов рекорд в световен мащаб тази година, като Ember прогнозира 11% увеличение спрямо 2024 г.
През последните три години капацитетът за възобновяема енергия е нараснал средно с близо 30%. Това поставя света в обсега на целта, поставена на COP 28 в Дубай през 2023 г., за утрояване на чистата енергия до 2030 г.
Китай е начело в тази посока, като се очаква най-големият замърсител в света да е доставил 66% от новите слънчеви мощности и 69% от новите вятърни мощности в световен мащаб тази година, според Ember. Възобновяемите енергийни източници също напреднаха в части от Азия, Европа и Южна Америка.
Експлозивното търсене на енергия от изкуствения интелект също така обръща тенденцията към инвестиции в зелени технологии, които се влошиха през последните години. През първите три тримесечия на тази година глобалните инвестиции в чисти технологии, които бяха доминирани от финансиране в ядрени реактори от следващо поколение, възобновяеми енергийни източници и други решения, които помагат за захранването на центрове за данни, вече надминаха цялата 2024 г. Това бележи първото годишно увеличение на сектора от пика през 2022 г.
И въпреки отмяната на климатичните политики от президента Доналд Тръмп, основният индекс на S&P, проследяващ чистата енергия, се е повишил с около 50% тази година, изпреварвайки повечето други борсови индекси и дори златото. Същият този ентусиазъм помогна и за насочването на повече капитал в развитието и модернизирането на електропреносната мрежа, гръбнак на глобалния енергиен преход.
Самоуправляващите се електрически превозни средства на Waymo използват изкуствен интелект, за да оптимизират планирането на маршрути и да минимизират работата на празен ход, намалявайки въглеродния си отпечатък. Междувременно инспекторите по мостове внедряват системи за сканиране, базирани на изкуствен интелект, за да помогнат за защитата на критичната инфраструктура от екстремни горещини. Изкуственият интелект също така помага на учените да идентифицират и преброят застрашените видове, а на синоптиците да бъдат по-прецизни.
Цените на батериите, които отдавна са пречка в електрификацията на редица продукти, продължават да намаляват.
Цените на киловатчас капацитет на батерията паднаха с 8% до рекордните 108 долара тази година и се очаква да намалеят с още 3% през следващата година, според BloombergNEF. Спадът е резултат от по-добро производство, по-евтини химически рецепти и свръхпроизводство – фактори, които надделяха над по-високите цени на металите, които се влагат в батериите.
Спадащите цени подобряват възприемането на редица продукти – от косачки за трева до търговски дронове. Производителите на автомобили, по-специално, ще могат да стимулират приемането на електрически превозни средства с по-дълъг пробег и по-ниска цена.
Най-голямото отключване вероятно ще бъде в системите за съхранение на енергия от комунални услуги, които съхраняват енергия от слънчеви и вятърни паркове и я разпределят по време на пикове в търсенето на електроенергия.
Агенцията за енергийна информация на САЩ изчислява, че 18,2 гигавата капацитет за съхранение ще бъдат пуснати в експлоатация през 2025 г., което представлява 77% увеличение спрямо предходната година и близо една трета от новата мощност на страната. Тези съоръжения сега са едни от най-евтините варианти за комуналните дружества, които искат да изградят електроцентрала; скоро те ще бъдат още по-евтини.
В годината, в която Тръмп оттегли САЩ от Парижкото споразумение и се обяви срещу чистите технологии, световната общност постигна някои големи победи.
Три години след приемането си, така нареченият Договор за открито море най-накрая получи необходимия брой ратификации, за да влезе в сила през януари 2026 г. Той ще позволи защитата на 60% от моретата, които не попадат под юрисдикцията на никоя държава, като за първи път ще регулира какво може и какво не може да се прави в международни води.
Той определя рамката за създаване на защитени морски зони и изисква провеждането на оценки на въздействието върху околната среда за дейности, които биха могли да имат вредно или неизвестно въздействие върху откритото море. Това се случва във време, когато има нарастващ интерес към използването на океана за абсорбиране и съхранение на въглероден диоксид и за добив на редките минерали, намиращи се на дъното му.
Междувременно Международният съд на ООН издаде първо по рода си решение в полза на действията по отношение на климата, което обещава да промени начина, по който неправителствените организации и активистите държат правителствата отговорни. През юли съдът определи, че държавите рискуват да нарушат международното право, ако не работят за ограничаване на глобалното затопляне до прага от 1,5°C, договорен на конференцията за климата в Париж през 2015 г. Това е консултативно становище, но представители на Вануату, страната, която заведе делото, заявиха, че то може да бъде използвано за оказване на натиск върху правителствата да направят повече по отношение на изменението на климата.
Докато САЩ отмениха екологичната си политика, други продължиха напред. Австралия, Дания и Обединеното кралство обявиха по-амбициозни цели за емисиите. Докато Китай беше по-плах в целите си, мнозинството от експерти очакват той да надмине целта си за намаляване на емисиите със 7 до 10% от пиковите нива до 2035 г., предвид скоростта, с която разширява капацитета си за чиста енергия.
Глобалните столици, исторически доминирани от автомобили, започнаха да се противопоставят, стремейки се да насърчат жителите си да ходят пеша и да карат колело. Градовете в Европа са по-напреднали по този път, но през януари Ню Йорк въведе мерки, предназначени да разубедят шофьорите да влизат в определени части на града. До април вече беше очевидно, че промяната намалява задръстванията и съкращава времето за пътуване. Съвсем наскоро изследователи установиха 22% спад на замърсяването с вредни частици в района, където се прилагат такси.
Като цяло, политиката за климата показва признаци на здраво вграждане в националните правителствени политики, установи ECIU в своето проучване. Отмяната на ключови климатични и екологични разпоредби от страна на администрацията на Тръмп означава, че делът на световната икономика, обхванат от целите за нетна нула, е спаднал до малко над 80%, в сравнение с над 90% през 2024 г., но целите и политиките на щатско ниво задържат контрола и предотвратяват по-нататъшното спадане на този брой.
Междувременно адаптацията към изменението на климата също привлича повече финансиране. Фондацията на милиардера филантроп Бил Гейтс обяви през ноември, че ще отдели 1,4 милиарда долара за четири години, за да разшири достъпа до иновации, които помагат на земеделските производители в Африка и Азия да станат по-устойчиви. Тазгодишната годишна среща на върха на ООН за климата също завърши с ново споразумение за утрояване на финансирането за адаптация до 120 милиарда долара годишно до 2035 г.
Ураганът Мелиса – трагедия, която уби десетки хора в Ямайка и унищожи приблизително 40% от годишното икономическо производство на страната – също послужи като мрачен пример за това как катастрофалните облигации могат да помогнат за прехвърлянето на част от климатичните рискове към капиталовите пазари. Смъртоносната буря предизвика пълно изплащане на катастрофалните облигации на Ямайка в размер на 150 милиона долара, което облекчи съмненията относно ефективността на подобни инструменти.
Тъй като изменението на климата води до по-екстремни метеорологични явления, катастрофалните облигации се очертават като нов инструмент за финансиране на подготовката за бедствия. Тези финансови инструменти, предназначени да изплащат определена сума, ако щетите от природни бедствия, причинени от климатичните промени, са сериозни, традиционно се използват за покриване на загуби. Но тази година Северна Каролина, предразположена към урагани, разшири случая на употреба, като емитира нова катастрофална облигация, която стимулира адаптацията.
Ако не възникнат големи загуби, 2 милиона долара се връщат на Асоциацията за застрахователни поематели на Северна Каролина, емитентът на облигациите, която след това използва парите, за да помогне за инсталирането на устойчиви на вятър „супер покриви“. Тъй като все повече собственици на жилища добавят тези покриви, годишното ценообразуване на облигацията се нулира, за да отчита променящата се експозиция.
Новата облигация привлече инвеститорски интерес от 600 милиона долара, което почти удвои първоначалното ѝ предлагане. NCIUA, която служи като спонсориран от щата застраховател в Северна Каролина, също очаква новите устойчиви покриви да помогнат за намаляване на застрахователните искове и намаляване на разходите за презастраховане.
Бизнес старт – сутрешен блок с Роселина Петкова и Христо Николов
Два полета на „България Еър“ върнаха в София български туристи от Оман и Дубай 
14 партии и 10 коалиции са допуснати до изборите на 19 април 
Лудогорец спечели за трети път срещу Левски през 2026 г. и запази интригата за титлата 
В "Аспарухово" се проведе акция по кръводаряване 
Вечният въпрос за иранската бомба 
Как ескалиращият натиск от САЩ може да промени Куба? 
Десерти за великденските пости 
Какви ще са подаръците за всяка зодия от Огнения кон? 
Спортът по телевизията днес, 6 март 
Мачовете по телевизията днес, 6 март 
Байерн Мюнхен - Борусия Мьонхенгладбах 
Спукаха от бъзици Вили Вуцов заради издънката на сина му 
Cupra Born получи по-голяма мощност и нов дизайн 
Subaru намекна за завръщането на легендарен модел 
Джереми Кларксън разкри мечтаната си кола 
Шефът на Nissan допуска продажба на компанията 
продава, Къща, 276 m2 София, Драгалевци, 699990 EUR 
дава под наем, Двустаен апартамент, 60 m2 София, Център, НДК, 850 EUR 
продава, Парцел, 25000 m2 Ловеч област, с.Голяма Желязна, 0 EUR 
продава, Двустаен апартамент, 68 m2 София, Център, 235000 EUR 
продава, Парцел, 1018 m2 София област, с.Рельово, 35000 EUR 
