Големият момент на България с еврото е помрачен от политически сътресения

Трудно е да се игнорира искрената прегръдка на България към Европейския съюз. Синьото знаме на блока със златни звезди се развява пред институциите по-видно, отколкото в други страни в Източна Европа. Билбордове в подкрепа на еврото, платени от правителството, са разпръснати по улиците и метростанциите на София.

Очевидно е и затрудненото положение, в което се намира България, приемайки единната европейска валута на 1 януари: правителството току-що подаде оставка, няма актуален бюджет и почти половината от населението иска да запази лева.

Преходът е предназначен да увенчае почти две десетилетия интеграция, след като България се присъедини към ЕС и най-накрая към Шенгенската зона без митнически пътувания. Но народният гняв заради корупцията, кронизма и постоянната невъзможност да се сформира жизнеспособно правителство хвърли сянка върху напредъка. България изглежда едновременно като поучителна история и като история на успеха.

Протестите през ноември срещу предложените от правителството данъчни и разходни планове се превърнаха в най-голямата проява на недоволство от повече от десетилетие. До средата на декември премиерът подаде оставка, а партийните лидери заявиха, че осми избори за пет години са най-вероятният резултат.

ЕС многократно критикува неспособността на България да подобри върховенството на закона и ниската ѝ ефективност при разследването на високопоставени служители за корупция. Но, за разлика от Унгария, Полша или Словакия, проевропейските партии доминират политическата сцена в България, което им осигурява известна защита.

„Тези партии постоянно използват позицията си в европейските си политически семейства като форма на външно валидиране“, каза Горан Георгиев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, независим мозъчен тръст в София.

В последния годишен индекс за възприятие на корупцията на Transparency International, България се нарежда само над Унгария сред членовете на ЕС. ЕС забави част от финансирането за възстановяване на България с мотива, че страната не е изпълнила реформите, свързани с антикорупционната си комисия и засилен контрол върху главния прокурор.

През последното десетилетие десетки високопоставени бизнесмени и държавни служители бяха разследвани от различни власти. Сред тях са бившият премиер Бойко Борисов и Делян Пеевски, олигарх, когото протестиращите твърдят, че е сивият кардинал на България и който се е превърнал в гръмоотвод за гнева им. И двамата отричат ​​всякакви нарушения и никой от тях не е обвинен.

"Този път беше твърде много"

Протестирайки срещу правителството в София миналия месец, Елена Иванова, майка на две момчета и домакиня, заяви, че просто иска справедливост.

Тя също така оплака броя на хората, които са използвали свободата си на движение като граждани на ЕС, за да напуснат страната. Откакто се присъедини към ЕС през 2007 г., България претърпя един от най-големите спадове на населението в света, губейки около 16% от населението си, като над 1 милион души са напуснали страната.

„Искам страна, която спазва правилата и където хората, които спазват правилата, ще получават това, което са спечелили“, каза 32-годишната Иванова. „Много от приятелите ми напуснаха България. Искам синовете ми да останат.“

34-годишният Иван Пеев се присъедини към протестите в София заедно със семейството си след ключовата демонстрация срещу бюджетния план на 26 ноември. Той обвинява политическия елит в кражба.

„Този ​​път беше просто твърде много“, каза той. „Този ​​бюджет показа, че просто ни ограбват. Всеки цент, който дадете на това правителство, ще бъде откраднат. Никога не е било толкова видимо.“

Европейската комисия заяви, че последните политически събития не са попречили на приемането на еврото от България, докато Георгиев каза, че би било геополитическо и икономическо самоубийство за всяко бъдещо правителство да се опита да обърне процеса.

Главната сграда на Европейската централна банка във Франкфурт е осветена, за да отбележи прехода, последното присъединяване, откакто Хърватия се присъедини през 2023 г., с което броят на страните с валутата достига 21.

Но България е и емблематична за проблемите, пред които са изправени други части на Балканите, търсещи европейска интеграция.

Протестите срещу сръбския президент Александър Вучич и неговото правителство са във втората си година след трагедията на жп гара, която се превърна в повратна точка за обществения гняв срещу предполагаемата корупция. Демонстрантите обаче показват малка подкрепа за стремежа на Сърбия да се присъедини към ЕС. Албания, където подкрепата за ЕС е силна, междувременно е затънала в скандал с обществени поръчки.

^{България остава по-бедна от бившите си събратя от Източния блок | БВП на глава от населението в стандарти на покупателна способност, 2024 г.}

Разделение за еврото

Проучванията показват, че България е разделена по въпроса дали еврото е нещо добро, главно поради опасения относно инфлацията, след като криза съсипа финансите на хората през 90-те години. Румен Радев, приятелски настроеният към Русия президент, настоя за референдум за приемането, както направи и проруската националистическа партия „Възраждане“.

Правителството заяви на 29 декември, че ще бъдат наложени санкции на търговци на дребно, местни търговци и квартални хранителни магазини, за които е установено, че са въвели „необосновани увеличения на цените“.

Икономическите качества на България са силни. Брутният вътрешен продукт се учетвори до около 110 милиарда долара от присъединяването към ЕС, а съотношението дълг към БВП е под 30%, сред най-ниските в блока.

Междувременно заплатите растат по-бързо от всяко друго място в 27-членния блок. Пеев например работи в техническа поддръжка и каза, че заплатата му почти се е удвоила след пандемията от Covid.

^{Българите са разделени относно еврото | Подкрепа за ЕС с единна валута, еврото}

Но нацията наваксва бавно. БВП на глава от населението остава най-ниският в ЕС, около 66% от средния в сравнение със 77% в съседна Румъния, която се присъедини по същото време. Освен това, България има най-голямото неравенство в доходите в блока, до голяма степен непроменено от 2007 г. насам. Средната заплата в столицата София е два пъти по-висока, отколкото в североизточната част.

„Много прозападни българи са разочаровани от факта, че ЕС, от който те очакват да бъде сила на доброто, сякаш е сведен до ролята на оправдаване на системната корупция“, каза анализаторът Георгиев.

Българите са имали своя дял от антикорупционни протести. През 2013 г. десетки хиляди хора излязоха по улиците, за да се противопоставят на назначаването на Пеевски, тогава млад медиен магнат, за ръководител на Държавната агенция за национална сигурност. Пеевски се отказа от назначението на следващия ден, но демонстрациите продължиха повече от година.

Нова вълна от гняв през 2020 г. срещу тогавашния премиер Борисов и влиятелния главен прокурор Иван Гешев сложи край на дългогодишното господство на партията ГЕРБ на Борисов. Това предизвика политическите сътресения, които оттогава не успяват да доведат до стабилно правителство.

Неформалната подкрепа на Пеевски за последната администрация помогна тя да остане на власт, докато не беше обхваната от протести. Сега рискът е от по-голяма политическа склероза и социални вълнения.

Около 40% от българите искат правителство, сформирано около чисто нова партия, според проучване на Alpha Research, проведено от 5 до 12 декември. Президентът Радев би могъл да бъде човекът, който потенциално ще създаде такова правителство, въпреки че все още не е показал картите си. Но макар че е най-популярният политик в страната, той може да привлече само около половината от тези хора, според Alpha Research.

Ирина Станева, студентка по психология, която присъства на протестите заедно с приятелите си, каза, че сега е моментът да си върнем бъдещето на България, докато тя се присъединява към еврозоната и се готви за поредните избори.

„Това е чувството, че някой е отнел нещо, което отчасти принадлежи на мен и моите приятели“, каза 23-годишната Станева. „Искаме го обратно.“

Още по темата

Банкомати и карти спират за 4 часа заради миграцията към еврото

Бизнесът вече не иска и не е способен да компенсира нереформирани системи

Денис Шен: Опасенията срещу еврото ще изчезнат след приемането му в България