Тръмп омаловажи мащабните китайски учения край Тайван

Президентът Доналд Тръмп омаловажи последните маневри на Китай около Тайван, докато Народноосвободителната армия започна втори ден от учения, включващи бойни стрелби в отговор на голяма продажба на американско оръжие.

Новоосвободителната армия на Китай (НОАК) проведе бойни стрелби северно от Тайван, съобщи официалната китайска информационна агенция Синхуа във вторник. Пекин е маркирал седем големи блока около самоуправляващата се демокрация от 23 милиона души, създавайки място за провеждане на най-мащабните си учения около острова от десетилетия.

Министерството на отбраната на Тайван заяви, че 90 военни самолета са преминали в чувствителни офшорни зони, които наблюдава, а също така са били забелязани и 14 кораба на НОАК.

^{Зоните на учения на Китай се припокриват с териториалните води на Тайван | Корабите на НОАК може да не преминат в най-чувствителните райони в рамките на тези блокове}

Китайските учения ескалираха напрежението в региона, въпреки че Тръмп ги определи като продължение на дългогодишна военна дейност. На въпрос за ученията около Тайван, които САЩ подкрепят военно, Тръмп изтъкна връзките си с китайския президент Си Дзинпин.

„Имам отлични отношения с президента Си и той не ми е казал нищо за това“, каза Тръмп пред репортери на пресконференция заедно с израелския премиер Бенямин Нетаняху. „Разбира се, че съм го видял, но той не ми е казал нищо за това. И не вярвам, че ще го прави“, каза Тръмп, без да дава подробности.

Последните маневри идват само два месеца след едногодишното примирие, което Китай и САЩ постигнаха в търговския си спор, и докато Тръмп се готви да посети втората по големина икономика в света през април. Коментарите на Тръмп за ученията показват, че САЩ са склонни да запазят тази сделка.

Китайските учения „Мисия за справедливост 2025“, първите големи учения край Тайван от април, започнаха в понеделник и служат като „строго предупреждение срещу сепаратистки сили за независимост на Тайван и външна намеса“, според официално съобщение. Маневрите идват, след като САЩ обявиха един от най-големите си пакети оръжия за Тайван: сделка за 11 милиарда долара за оръжия.

Китай реагира гневно на хода на САЩ, заявявайки, че той увеличава шансовете за сблъсък между суперсилите. В петък Пекин представи до голяма степен символични санкции срещу 20 американски отбранителни компании и 10 ръководители.

Китай разглежда Тайван като провинция, която в крайна сметка трябва да бъде поставена под негов контрол, дори със сила, ако е необходимо - позиция, която Тайпе категорично отхвърля. Откакто президентът Лай Чинг-те встъпи в длъжност през май 2024 г., Пекин засили натиска върху неговото правителство и много по-малките въоръжени сили.

Блоковете за маневрите на НОАК навлязоха в тайвански териториални води за първи път от 2022 г. насам. Международните полети от Тайван се изпълняваха нормално във вторник, според приложението за проследяване на полети Flightradar24, въпреки че някои очевидно промениха маршрутите си, за да избегнат ученията.

Нов модел на връзки

Китай междувременно призова за нов модел на взаимодействие със САЩ, стремейки се да затвърди неотдавнашното замразяване на отношенията с администрацията на Тръмп, като същевременно затвърди „червената линия“ по отношение на Тайван.

„Ще насърчаваме здравословното, стабилно и устойчиво развитие на отношенията между Китай и САЩ“, заяви китайският външен министър Уан И в реч на симпозиум за външните отношения във вторник. Той добави, че Китай ще остане ангажиран със САЩ на основата на взаимно уважение, но няма да „отстъпи нито сантиметър“ по отношение на основните си интереси.

Първият китайски дипломат предложи конкретно „нова парадигма на позитивно взаимодействие“ с Вашингтон, дори когато повтори противопоставянето на Пекин на продажбите на оръжие от САЩ на Тайван. Уан също така повтори десетилетната позиция на управляващата комунистическа партия, че „обединението на Тайван“ е мисия, която трябва да бъде постигната.

Призивите на Пекин за по-стабилни връзки със САЩ се основават на едногодишно търговско примирие, сключено с Вашингтон в Пусан, Южна Корея, през октомври. Споразумението помогна за стабилизиране на отношенията между двете най-големи икономики в света, въпреки че се разглежда като тактически ход от двете страни за печелене на време за намаляване на взаимната зависимост в стратегически области, а не като разрешаване на фундаментални различия.

Съгласно настоящото споразумение Тръмп осигури възобновяването на продажбите на соя и потоците от редкоземни елементи, като се справи с ключови политически и икономически уязвимости. Постигнат е и напредък към споразумение за продажба на американските операции на TikTok на ByteDance Ltd.

Китай, от своя страна, изглежда е спечелил значителни отстъпки на технологичния фронт, като администрацията на Тръмп позволи на Nvidia Corp., AMD и други американски фирми да възобновят продажбите на китайски клиенти.

Очаква се дипломатическият импулс да се засили през 2026 г., като е планирано посещението на Тръмп в Китай през април и последващото реципрочно посещение на Си в САЩ. По-късно през годината Китай е домакин на срещата на върха на АТИС, а САЩ - на срещата на Г-20 - важни събития, на които се очаква двамата мъже да се срещнат отново.

Постоянната връзка на Пекин с Вашингтон е в ярък контраст с задълбочаващото се охлаждане с Токио. Отношенията се влошиха след изказванията на японския премиер Санае Такаичи от 7 ноември, който предположи, че Япония може да разположи военните си сили, ако Китай се опита да завземе Тайван.

Китай поиска оттегляне на коментарите, но Такаичи отказа да го направи, заявявайки, че политиката на Япония спрямо Тайван остава непроменена. През последните седмици Пекин отприщи вълна от наказателни мерки, като например ограничаване на вноса на японски морски дарове и обезкуражаване на китайските жители да посещават страната.

Говорейки на събитието, организирано от Китайския институт за международни изследвания, водещият мозъчен тръст на Министерството на външните работи, Уан също така сигнализира, че Пекин възнамерява да поеме по-настоятелна роля на световната сцена. Той каза, че Китай ще бъде „по-активен“ през 2026 г., позиционирайки страната като стабилизираща котва в свят, който той описа като намиращ се на „бурен кръстопът“.

Още по темата

Китай започна учения с няколко вида войски около Тайван

Мултинационалните компании не са готови за сблъсъка между САЩ и Китай

Военното развитие на Китай прави САЩ уязвими, сочи доклад на Пентагона