Еврозоната запазва устойчива динамика, ЕС очаква стабилен растеж до 2027 г.

Икономиката на еврозоната ще запази умерения си растеж, след като премина по-добре от очакваното през тарифните сътресения, предизвикани от Доналд Тръмп, съобщи Европейската комисия.

Производството ще нарасне с 1.3% през 2025 г., 1.2% през 2026 г. и 1.4% през 2027 г., заяви изпълнителният орган на ЕС в понеделник в есенната си прогноза. Това е ревизия нагоре за тази година спрямо прогнозата от май и малка ревизия надолу за 2026 г.

Инфлацията се очаква да бъде 2.1% през 2025 г., както беше предвидено по-рано, и трябва да остане близо до целта на ЕЦБ от 2% през следващите две години. Служители отбелязаха обаче, че показателят за 2027 г., който съвпада с целта, включва повишаващ ефект от новата система за ценообразуване на въглеродните емисии, която правителствата и законодателите искат да отложат.

Периферията на еврозоната ще надмине региона през 2026 г. | Прогноза за брутния вътрешен продукт (на годишна база)

Растеж при трудна външна среда

"Дори в неблагоприятна среда икономиката на ЕС продължи да расте", каза комисарят по икономиката Валдис Домбровскис. "Сега, предвид предизвикателния външен контекст, ЕС трябва да предприеме решителни действия, за да отключи вътрешния растеж."

Още по темата

Водещи икономисти и финансисти очертават бъдещето на банковия сектор на „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“

Оживлението в икономиката на еврозоната прикрива рязко разделение при растежа

Прогнозите са по-оптимистични от последните на Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Политици в региона стават все по-положително настроени за предстоящите месеци, след като изглежда избегнаха най-лошия сценарий за търговията, а инфлацията вече е под контрол близо до 2%.

Комисията посочи, че по-доброто от очакваното представяне е движено от ръст в износа преди въвеждането на митата в началото на годината, макар че и инвестициите са допринесли. Въпреки нестабилната глобална среда по-високите разходи на правителствата, частното потребление и стегнатият трудов пазар трябва да подкрепят растежа, заяви тя.

Производството в 20-членния валутен блок, който ще приеме България от 1 януари, нарасна с 0.2% през третото тримесечие, но този общ показател прикрива различията между отделните страни. Докато Испания и Франция отбелязаха ръст от 0.6% и 0.5%, Германия и Италия останаха без промяна.

Комисията очаква тази разлика да се свие, като растежът в Испания се забави до 2.3% догодина от 2.9% през 2025 г., докато трите най-големи икономики ще наберат импулс.

Още по темата

България ще спечели от еврозоната дори при още по-силно евро

Как ще се промени пазарът на имоти в България след влизането в еврозоната

Германия се затрудни да излезе от двугодишната рецесия през нестабилната 2025 г. Въпреки подема от ранногодишния тласък в износа по-късният обрат оказа натиск. Планът на канцлера Фридрих Мерц да похарчи стотици милиарди евро за инфраструктура и отбрана трябва да помогне растежът да достигне 1.2% както през 2026 г., така и през 2027 г., след 0.2% тази година.

Прогнозата за растежа на еврозоната е повишена за 2025 г. и понижена за 2026 г.

Франция пък беше възпрепятствана от политическа турбулентност около бюджета. Получената несигурност се очаква да натежи върху брутния вътрешен продукт догодина, макар че се предвижда ръст от 0.9% в сравнение с 0.7% през 2025 г., заяви Комисията.

Служители на ЕЦБ също подчертаха устойчивостта на икономиката спрямо фактори като митата на САЩ и войната в Украйна. Повечето не виждат нужда от понижения на лихвите под настоящото им ниво от 2%, освен при нов шок.

Фискална перспектива и рискове

Комисията до голяма степен споделя това виждане, определяйки рисковете за инфлацията като "широко балансирани", но предупреждавайки, че перспективата за растеж "остава подложена на висока несигурност, като преобладават рисковете надолу".

Следващата серия прогнози на ЕЦБ, която ще бъде публикувана на 18 декември, когато служителите се съберат, за да определят нивата на заемните разходи, ще бъде наблюдавана внимателно за признаци на по-ясно понижаване на инфлацията.

Това може да възобнови дискусиите за допълнителни намаления на лихвите, след осемте понижения досега в този цикъл.

Девет страни от еврозоната ще надхвърлят нивото на дефицит от 3% от БВП

Планираното отлагане на системата ETS2 за ценообразуване на въглеродните емисии, която според Комисията би повишила енергийните разходи на потребителите с 3% през 2027 г. ако не бъде отложена, увеличава тези рискове.

По отношение на фискалната перспектива Комисията очаква колективният бюджетен дефицит на еврозоната да се разшири до 3.4% през 2027 г. от 3.1% през 2024 г., отчасти заради увеличаването на разходите за отбрана. Това би повишило дълговата тежест до малко над 90% от БВП след две години.

Какви ще са ефектите от въвеждането на еврото и как България ще се адаптира към новите икономически реалности – отговори на тези въпроси ще даде конференцията „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ на Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria. Тя ще се проведе на 25 ноември в хотел Hilton в София и в нея ще се включат водещите финансисти и икономисти в страната. Регистрирайте се за безплатен достъп до събитието на Investor Media PRO. 

Още по темата

Еврозоната е трамплин за още инвестиции у нас, но бизнес средата гони инвеститорите

Еврозоната може да привлече повече британски инвестиции у нас