Германия съкращава мащабния си план за изграждане на газови електроцентрали

Германия съкрати наполовина плана си за изграждане на 20 гигавата нови газови електроцентрали след компромисна сделка между привържениците на изкопаемите горива и застъпниците на чистата енергия в управляващата коалиция на страната.

Решението ще окаже сериозен ефект върху перспективите за търсенето на газ в най-голямата европейска икономика, която наскоро понижи дългосрочните прогнози за електропотребление, докато тежката промишленост остава в продължителна криза.

Редица компании заплашват да намалят производството или да преместят операциите си в чужбина, като високите енергийни разходи са ключов фактор.

Берлин ще обяви търгове за изграждането на 8 гигавата нови газови централи догодина, според коалиционното споразумение в управляващата коалиция на канцлера Фридрих Мерц.

Плановете тези централи да преминат към работа с нулевовъглероден водород също бяха отложени приблизително с десетилетие.

Ще бъдат проведени търгове за още 4 гигавата мощности, които могат да бъдат предоставени от нисковъглеродни енергийни източници или от газови централи, способни по-бързо да преминат към водород.

„Ще обявим търгове за мощности, които могат да поддържат електроснабдителната ни система денонощно и през всички сезони,“ заяви Мерц в Берлин в четвъртък, по време на поредния кръг преговори с висши представители от консервативния му блок и социалдемократическите партньори.

Още по темата

Няма желаещи за европарите за водород - целите на ЕС за зеленото гориво са в риск

Водородът: Чистата енергия на бъдещето или опасна илюзия?

Германия заложи силно на възобновяемите енергийни източници, след като преди две години изключи последните си атомни електроцентрали, прекрати вноса на руски тръбопроводен газ и се насочи към постепенното премахване на въглищата.

Но държавата все още се нуждае от гъвкави енергийни източници, като газови електроцентрали, за периодите, когато няма достатъчно вятър и слънце.

Правителството изчислява, че до 2035 г. ще са необходими между 22 и 36 гигавата нова мощност, за да се гарантира сигурността на електроснабдяването. Това е прогноза, която изостри дебата за ролята на изкопаемите горива в енергийната система на страната.

Ръководеното от консерваторите министерство на икономиката настоява за разширяване на природния газ, докато други призовават за по-широко използване на батерийни системи и стимули за потребителите да регулират търсенето си спрямо колебанията в предлагането.

„Днешният компромис дава попътен вятър на енергийния преход,“ заяви министърът на околната среда Карстен Шнайдер от Социалдемократите. „Това са важни стъпки напред към енергийна система, която е устойчива на климат, сигурна и достъпна.“

Въпреки че новите 8 гигавата газови мощности се очаква да бъдат „водородно подготвени“ при въвеждането им в експлоатация през 2031 г., самият енергиен преход няма да се случи преди около 2045 г.

Това е годината, в която Германия цели да постигне климатична неутралност. Това означава повече от десетилетие по-късно спрямо плана на предишното правителство.

Още по темата

Цените на „зеления“ водород ще останат високи в продължение на десетилетия

Германия отменя субсидии за водородни проекти от 350 млн. евро

Допълнителни 2 гигавата ще бъдат търгувани догодина при технологично неутрални условия, което дава възможност и на батерийните системи да участват. Още поне 2 гигавата трябва да бъдат мощности, подготвени за работа с водород, които да са в експлоатация до 2032 г., като преминаването към по-чистото гориво е „задължително на ранен етап“, но и субсидирано за ограничен период от време, според споразумението.

„Краткосрочното провеждане на търгове за общо 12 гигавата управляеми мощности поставя основите за сигурно електроснабдяване в Германия, както и за конкурентоспособността на нашата индустрия,“ заяви министърът на икономиката Катерина Райхе.

Правителството на Мерц води преговори с Европейската комисия близо половин година за необходимата държавна помощ, която да стимулира строителството на тези централи, като Брюксел е скептичен към нови инвестиции във фосилни горива.

Съкратеното предложение намалява възможностите за значително разширяване на природния газ, но дава на правителството повече гъвкавост относно темпа на преход към водород.

„Всички сигнали от Брюксел сочат, че можем да очакваме одобрение и за това,“ каза Мерц.

Германската индустриално-търговска камара, представляваща около 3 милиона компании, критикува плана.

„Вместо държавни субсидии, по-ефективно и по-евтино би било изграждането на нови газови централи да се насърчи чрез задължаване на електроснабдителните компании да осигуряват капацитетите си на пазара,“ заяви изпълнителният директор Хелена Мелников.

Още по темата

Дълго пренебрегваната атомна енергия се завръща

Световната банка ще обсъжда финансиране на проекти за ядрена електроенергия