Новата петилетка в Китай - технологична независимост, AI и силна индустрия

Китай обеща да засили технологичната си самостоятелност и да развие вътрешния пазар през следващите пет години, като се стреми едновременно да защити икономиката от външен натиск и да изгради устойчив двигател за растеж.

Според комюнике, публикувано в четвъртък след четиридневен пленум на Централния комитет на Комунистическата партия, страната ще се стреми „значително да увеличи“ капацитета си за самостоятелност и сила в науката и технологиите.

Освен това ще се работи за поддържане на „разумен“ дял на производството в икономиката като част от усилията за изграждане на модерна индустриална система.

Планът идва преди нов кръг търговски разговори със САЩ

Първоначалният проект на петгодишния план излиза в навечерието на нови търговски преговори със Съединените щати, които обвиняват Пекин в нечестни практики за доминация във високотехнологични отрасли като електромобили и в прекомерен износ.

Новите насоки показват, че Китай ще продължи да залага на индустриалното производство и износа като двигател на растежа - модел, който вероятно ще остане източник на геополитическо напрежение.

„Това е удвояване на залога върху модел на растеж с напреднало производство като „гръбнак“,“ коментира Дънкан Ригли, главен икономист за Китай в Pantheon Macroeconomics. „Китай ще продължи да разчита на външното търсене за подкрепа на растежа, докато вътрешното търсене вероятно ще остане слабо.“

Потреблението съставлява все по-малка част от китайската икономика | Приносът на износа към растежа на БВП достигна най-високото си ниво за последните 27 години през 2024 г.

Икономисти от Goldman Sachs посочиха, че изявленията за текущото управление на икономиката и решимостта за постигане на годишните цели „носят лек възходящ риск“ за прогнозата им за реален ръст на БВП от 4,9% тази година.

Технологиите - двигател на новия модел на растеж

Макар подробният план да ще бъде публикуван през март, в документа вече е поставен силен акцент върху висококачественото развитие и ролята на технологиите при изграждането на „нови производствени сили“ – сфери като полупроводници и изкуствен интелект.

Пекин ще ускори усилията да превърне страната в световна сила в авиацията, транспорта и интернет индустрията, както и да насърчи „прецизното и ефективно“ развитие на услугите.

Едновременно с това властите потвърдиха ангажимента си да засилят вътрешното потребление и инвестициите, обещавайки да „премахнат пречките, които възпрепятстват изграждането на единен национален пазар“.

Икономистите отдавна посочват, че увеличаването на вътрешното търсене е ключово за ребалансирането на китайската икономика, а премахването на регионалните бариери би могло да намали разхищенията и свръхкапацитета.

Петгодишният план като стратегическо предимство

Планът за развитие за периода 2026–2030 г. е „от съществено значение“ за напредъка на китайската модернизация, адаптацията към външната среда и „постигането на стратегическо предимство“, заяви Джън Шандзие, ръководител на Националната комисия за развитие и реформи, цитиран от „Синхуа“.

Индексите на китайските акции в Хонконг и на континенталния пазар се покачиха с около 0,5% в петък сутринта, като най-големи ръстове отчетоха технологичните компании. Индексът ChiNext нарасна с до 2,2%, а STAR 50 – с над 3%.

Акценти от китайските насоки за изготвяне на план за развитие

Фокусът върху технологиите надгражда стратегията от 2020 г., когато беше представен предишният петгодишен план след първия мандат на Доналд Тръмп.

Днес натискът е още по-силен, след като Вашингтон се стреми към „стратегическо отделяне“ от Китай, разширявайки обхвата на санкциите – от полупроводници до фармацевтика – и включвайки все повече китайски компании в черни списъци.

„Китайските лидери са възприели технологично-фетишистки модел на растеж, вярвайки, че всички проблеми – производителност, доходи, растеж – ще бъдат решени чрез масивни инвестиции в технологиите на бъдещето,“ коментира Артър Кроебер от Gavekal Dragonomics.

„Това е като онези, които смятат, че изкуственият интелект ще реши всички икономически проблеми с магията на производителността,“ добави той.

Производството остава гръбнак на икономиката

Китай се придържа към производствения си модел въпреки нарастващите американски мита и реакцията на търговските партньори срещу изобилието от китайски стоки.

През последните години нетният износ заема все по-голям дял в икономическия растеж, докато вътрешното потребление намалява.

На брифинг в петък министърът на търговията Уан Уентао заяви, че Китай трябва да засили усилията за увеличаване на вноса.
„Трябва по-добре да координираме износа и вноса и да насърчаваме балансираното им развитие,“ каза той.

Комюникето от 2025 г. звучи по-умерено по въпросите на сигурността в сравнение с версията от 2020 г. Думата „сигурност“ се споменава 15 пъти, спрямо 22 в предишния документ. Формулировката „икономическото развитие като център“ също се завръща, след като липсваше преди четири години.

„Политиците все още се опитват да намерят неудобен баланс между развитие и сигурност,“ коментира Кристофър Бедор от Gavekal Dragonomics. „Някои формулировки в този документ подсказват, че везните може леко да се наклонят към развитието.“

Вътрешното потребление - все по-належаща цел

С нарастването на търговските рискове икономистите и част от западните партньори, включително американският финансов министър Скот Бесент, настояват Пекин да използва новия план, за да укрепи социалната мрежа и да освободи потенциала на домакинствата за потребление.

Властите обаче заемат предпазлив тон относно по-високите публични разходи, заявявайки, че правителството ще „действа в рамките на наличните средства“, докато засилва програмите за социално благосъстояние и подобрява жизнения стандарт.

Комюникето обещава и „висококачествено развитие на сектора на недвижимите имоти“, като потвърждава ангажимента на правителството да стабилизира ключов отрасъл, свързан с богатството на китайските домакинства.

Забавяне в растежа и ограничени ресурси

В знак, че властите осъзнават важността на вътрешното търсене, думата „потребление“ се споменава четири пъти – спрямо само веднъж през 2020 г.

„Истинският въпрос е доколко решително политиците ще приложат тези цели,“ коментира Мишел Лам от Societe Generale, посочвайки повишаването на пенсиите като пример. По думите ѝ предпазливият тон относно социалните инвестиции може да показва фискални ограничения.

Производството е гръбнакът на китайската икономика | Секторът съставлява около една четвърт от брутния вътрешен продукт на страната

Икономистите Лари Ху и Юсяо Джан от Macquarie Group посочват, че Китай вероятно ще продължи да следва „двускоростен модел на растеж“ – при който износът остава водещ двигател, докато вътрешното потребление постепенно наваксва. Те смятат, че Пекин ще се обърне към вътрешното търсене едва когато външното започне да отслабва.

Основното предизвикателство пред постигането на целите остава слабото вътрешно потребление. Разходите на домакинствата са съставлявали едва около 40% от БВП през миналата година - ниво, което почти не се е променило спрямо 2019 г., преди пандемията да прекъсне възходящата тенденция.

Китай има амбиции в производството в дългосрочен план | Пекин се стреми да запази стабилен дяла на сектора в цялостната национална икономика

„Моментът на този завой зависи по-малко от петгодишния план в Пекин и повече от политиките, приети във Вашингтон,“ пишат двамата, визирайки ефекта от американските търговски ограничения върху способността на Китай да продава зад граница.

Пленумът също така разкри мащаба на антикорупционната кампания на президента Си Дзинпин. Само 168 от 205 членове на Централния комитет са присъствали на заседанието – изключително високо ниво на отсъствия, което официалният доклад не обяснява.