Норвежкият държавен фонд за 2 трлн. долара се превърна в предизборна дъвка

Задържането на Норвежкия държавен фонд извън политиката е основен принцип на скандинавската страна, откакто фондът, който е най-големият в света, беше създаден в началото на 90-те години на миналия век, за да управлява свръхприходите от производството на петрол в Северно море.  

Тази стратегия неочаквано е поставена под въпрос, тъй като инвестиционните решения на фонда навлизат на конфликтна територия с отказа от инвестиции, свързани с войната на Израел в Газа, предизвикана от атаката на бойци на „Хамас“ през октомври 2023 г. Това предизвика вътрешни критики в хода на предизборната кампания, че се е политизирал и той привлече нежеланото внимание на MAGA лагера на президента Доналд Тръмп.  

Сега въпросът е как ще се отрази тази полемика на парламентарните избори в Норвегия в понеделник и дали заплахите за ответни мерки от САЩ ще се превърнат в конкретни действия. Така или иначе, с очертаващите си още няколко спорни теми, съществува усещане, че Норвегия може да влезе в сериозен конфликт с администрацията на Тръмп независимо от състава на следващото правителство.  

„Има основателни причини да се опасяваме от ответни мерки на САЩ, които от стабилен партньор в областта на външната политика и търговията се превърнаха в непредсказуем и нестабилен съюзник“, казва Лизе Ракнер, преподавател по политология в университета в Берген, Норвегия.  

Войната в Газа продължава вече почти две години, откакто бойци на „Хамас“ организираха кървава атака срещу Израел, при която загинаха около 1200 души и бяха взети заложници. Оттогава в анклава бяха убити над 63 хил. палестинци, по данни на управляваното от „Хамас“ Министерство на здравеопазването, а агенция, управлявана от ООН, обяви миналия месец, че населението в Газа е обречено на глад, оценка, която Израел отхвърли.  

Изборите в Норвегия обичайно не са толкова забележителни като тези в САЩ и предизборанта кампания протичаше според очакванията, като дебатите бяха доминирани от ежедневни проблеми, включително образованието, здравеопазването и данъците, докато общественото недоволство от инвестициите на фонда в Израел не постави в отбранителна позиция левоцентристкото правителство на премиера Йонас Гар Стьоре.  

Поводът беше доклад от август в изданието Aftenposten за участието на фонда в израелската компания Bet Shemesh Engines, която ремонтира израелски изтребители, използвани за бомбардиране на Газа. Компанията не отговори на запитвания за коментар по телефона и имейл. Bet Shemesh твърди на сайта си, че има дългогодишен опит в работата с израелските военно-въздушни сили.  

Снимка: Столтенберг на конференцията Арендалсука в Аренда, Норвегия, на 13 август. Снимка: Carina Johansen/Bloomberg 

Финансовият министър Йенс Столтенберг, който е бивш премиер на Норвегия и генерален секретар на НАТО и завръщането му в правителството по-рано тази година доведе до скок в популярността на лейбъристите, незабавно нареди на фонда да преразгледа всичките си инвестиции в Израел.  

Последваха няколко отказа от инвестиции. Според писмо, изпратено до Министерството на финансите на 18 август, фондът, известен като Norges Bank Investment Management, е продал 23 компании в периода от 30 юни до 14 август, което представлява спад от 4 млрд. крони (400 млн. долара).  

Виждайки добра възможност, опозицията оказа натиск върху Столтенберт да отговори пред комисията по контрол на конституцията за целия процес. Когато министърът действително изпрати отговор, той беше толкова неясен, че не задоволи председателя на комисията от консерваторите Петер Фролих, който го определи като „най-арогантния отговор, който съм получавал“.  

Карин Торбурн, преподавател по финанси в Norwegian School of Economics, казва, че проблемът е бил раздухан само заради предстоящите избори, като различни политически партии използват това, за да прокарват собствените си интереси и да се определят“.  

„Това е буря в чаша вода, която в друг момент щеше да бъде пренебрегната от Министерството на финансите“, отбелязва тя.  

Но бурята се разпространи и от другата страна на Атлантическия океан. На 25 август фондът пуликува кратко съобщение, в което обяви, че ще се освободи от още шест пакета с акции поради „неприемлив риск, че компаниите допирнасят за сериозни нарушения на правата на хора в положение на война и конфликт“, което е в нарушение на мандата му. Сред тях беше и базираната в Ървинг, щата Тексас, компания Caterpillar. 

Сенаторът от Републиканската партия Линдзи Греъм, която е съюзник на Тръмп, изрази възмущение от действието, което определи в публикация в Х, адресирана до фонда, като „крайно обидно“.  

„Вашето глупаво решение няма да остане без отговор“, заяви той на 27 август. На следващия ден намекна, че американски мита биха били уместен отговор.  

По-късно стана ясна, че по това време Греъм е бил в Йерусалим, където се е срещнал с премиера Бенямин Нетаняху. Кабинетът на израелския премиер е отказал коментар.  

Норвежкият премиер се свързал с Греъм чрез текстово съобщение, за да изясни статута на фонда.  

„Оценявам мнението“, заяви Греъм пред Bloomberg News в отговор на въпрос за съобщението на Стьоре. „Но поведението на държавния фонд е възмутително“.  

Потвърждавайки, че това „няма да остане без отговор“, Греъм заяви, че е информирал администрацията на Тръмп за случая. „Мисля, че те бяха не по-малко смаяни от мен. Ще работя за ограничаване на визите за държавния фонд“, допълни той.  

Тръмп все още не е коментирал публично въпроса.  

Caterpillar не е отговорила на запитвания за коментар. Фондът съобщи в изявление, че е „строго неполитически финансов инвеститор“.  

Снимка: Греъм пристига в Капитолия във Вашингтон на 30 юни. Снимка: Al Drago/Bloomberg 

Като гигант в изкопаемите горива – Норвегия е най-големият петролен производител в Европа след Русия, страната не е очевидна мишена за администрацията на Тръмп. Тя има малък търговски дефицит със САЩ, като основният ѝ износ включва газ и морски дарове.  

Стьоре и Столтенберг бяха сред първите европейски лидери, които бяха приети в Белия дом през април, факт, който норвежките медии приветстваха като знак за тяхното влияние върху Тръмп. Впоследствие през август на страната бяха наложени американски мита от 15%, които бяха по-ниски в сравнение с други страни, но все пак се оказаха неприятна изненада.  

Междувременно изборът на Осло на Великобритания пред САЩ, Франция и Германия за доставка на военни фрегати, обявен на 31 август, може да се приеме зле във Вашингтон, а решението на Тръмп да спре изграждането на вятърен парк от датската компания Orsted седмица по-рано, притеснява Дания, друга скандинавска страна, която насърчава „зеления“ си имидж в чужбина. Освен това към 30 юни държавният фонд притежаваше 3,17% от акциите на Orsted. 

Нобелова награда?  

След това идва фикс идеята на Тръмп да спечели Нобелова награда за мир. Редица правителства го номиринаха за наградата, включително израелското. Петчленният Норвежки нобелов комитет, който присъжда наградата за мир, се избира от норвежкия парламент, но не се отчита пред депутатите или правителството. Колко ясно е това разграничение неизбежно ще се разбере, ако желанието на Тръмп не бъде удовлетворено.  

Може би най-явните различия са свързани с войната в Газа. Докато Норвегия критикува Израел и призна палестинската държава през май миналата година, администрацията на Тръмп заяви, че ще откаже визи на палестинската делегация, която ще присъства на Общото събрание на ООН този месец, на което Великобритания, Франция и Канада заявиха, че ще обявят признаването на палестинската държава.  

Обществени допитвания показват, че геополитическото напрежение натежава на норвежците преди изборите, като се наблюдава „значително увеличение“ на избирателите, които определят външнополитическите пробеми като много важни, казва Халвард Лейра, директор на отдела за анализи на Норвежкия институт за международни отношения (NUPI). 

Тази нагласа е съпътствана от по-голям скептицизъм към САЩ при Тръмп от когато и да било, казва Лейра и посочва проучване, според което 78% от анкетираните казват, че искат НАТО да не бъде толкова зависима от САЩ.  

Тази динамика помага на лейбъристите, които водят в социологическите изследвания с подкрепа от 26% преди популистката Прогресивна партия с 22% и консерваторите с 15%, по данни на института pollofpolls.no. Все по-често се счита, че ключът към определяне на баланса на силите е дали по-малките партии, особено вляво, ще успеят да преминат 4-процентната бариера, за да си осигурят места в парламента.  

Графика: Лейбъристката партия в Норвегия запазва преднината си в обществените допитвания 

Следващите избори са насрочени за 8 септември 

Към този микс се прибави и спорът относно държавния фонд.  

Той инвестира печалбите от петрол и газ на Норвегия в чужбина и притежава около 1,5% от акциите в света. Въпроси за това дали Норвегия го политизира са възниквали и преди, но не и по време на предизборни кампании.  

През 2019 г. тогавашният лидер на опозицията Стьоре предложи по-политическа роля за фонда, за да оформи глобалната програма за зелени инвестиции. След пълномащабното нашествие на Москва в Украйна през 2022 г. неговото правителство нареди на фонда да оттегли инвестициите си във всичките си руски активи след санкциите на Европейския съюз. Същата година в бяла книга, поръчана от правителството, се предупреждаваше за бавно политизиране, което може да застраши представянето и надеждността на фонда.  

Той е контролиран от централната банка, а етичните му параметри се определят от Министерството на финансите след консултации с парламента. Външен етичен съвет дава съвети относно изключванията и често влиза в контакт с въпросните компании.  

Сред норвежките политици има общо съгласие да се позволи на фонда да инвестира така, както счита за добре. Той следва индекс, определен от Министерството на финансите, с известно пространство за активно управление.  

Макар че нито една от основните партии не планира да променя начина, по който се управлява фондът, както консерваторите, така и Прогресивната партия искат промяна на етичните насоки, за да му позволят да купува акции в компани, които произвеждат ядрено оръжие.  

Премиерът настоява, че фондът не бива да се използва като външнополитически инструмент. Въпреки това дебатите около ролята му в Израел се засилват, като активисти блокират входовете на Министерството на финансите и на централната банка и призовават за изтегляне от инвестиции.  

Снимка: Протестиращи развяват палестински знамена пред централата на Norges Bank в Осло на 27 март. Снимка: Naina Helén Jåma/Bloomberg 

Когато става въпрос за изключения и наблюдения, всички компании, независимо от страната, се оценяват според едни и същи етични критерии от независим Съвет по етика“, се казва в изявлението на фонда. „Решенията се вземат безпристрастно въз основа на тези препоръки“, се допълва в него.  

Столтенберг и Стьоре отхвърлиха възможността за продажба на целия израелски портфейл на фонда, като тази позиция се споделя и от основната опозиция. Тя съобщи, че отказът от инвестиции трябва да бъде свързан с нарушения на международното право, а не да се основава на местонахождението на компаниите.  

Първият ръководител на фонда Кнут Кяер не е съгласен с това и твърди, че „екстремното положение“ в Газа поставя на изпитание високата степен на доверие, необходима за управлението на държавен фонд в демократична страна.  

„Израел е само малка част от индекса. С други думи това не е значимо за финансовия проект, но, както виждаме сега, е важно за доверието в демокрацията“, казва Кяер в интервю.  

Над 30 израелски компании са били разпродадени от началото на годината, сочат данните на фонда.  

Снимка: Николай Танген на конференцията Арендалсука на 12 август. Снимка Carina Johansen/Bloomberg 

Главният изпълнителен директор Николай Танген нарече бурята най-тежката му криза. На пресконференция, на която бяха представени резултатите на фонда на 12 август, бившият хедж фонд милиардер не получи нито един въпрос за печалбата, която е най-добрата от 2023 г. насам, а вместо това беше засипан с въпроси за израелските инвестиции. Той подчерта значението на разграничаването на фонда от политиката, тъй като в противен случай „къде ще му излезе краят?“, запита той.  

Столтенберг също отхвърли всякаква идея за политизиране на фонда.  

„Всички тези откази от инвестиции са направени въз основа на съществуващите правила и рамка“, заяви той и допълни, че войната в Газа „предизвиква рамката, която съществува от почти 30 години“.  

В действителност това винаги е било деликатен баланс. Фондът вече се оттегли от компании, произвеждащи палмово масло, и има изисквания по отношение на пола, включването, прозрачността и екологичните стандарти, още една провокация за администрацията на Тръмп.  

Лейра от NUPI казва, че не си спомня фондът да е играл някога толкова важна роля в избори.  

„Правителството може да каже, че фондът е аполитичен. Но не те решават как да бъде възприеман“, отбелязва той.  

Още по темата

Норвежкият суверен фонд ще премахне още израелски компании от портфолиото си

Норвежки фонд изключва от портфолиото си фирми, работещи с израелската армия

Норвежкият фонд харесва имоти, ВЕИ