Пазарът на труда в ЕС е устоял на скорошните сътресения, смята Лагард
Заетостта се е увеличила с 4,1% между края на 2021 г. и средата на 2025 г., почти колкото икономиката и приблизително два пъти повече от очакваното
24 August 2025 | 08:44
Обновен:
25 August 2025 | 11:27
Автор:
Яна Рандоу
Редактор:
Даниел Николов
Пазарът на труда в Европа се оказа изненадващо устойчив на уникалния инфлационен шок и агресивното повишаване на лихвените проценти, според президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Заетостта се е увеличила с 4,1% между края на 2021 г. и средата на 2025 г., почти колкото икономиката и приблизително два пъти повече, отколкото би предположило установено икономическо правило, каза Лагард в събота в Джаксън Хоул, Уайоминг, където участва в годишния симпозиум на Федералния резерв. Тя добави, че както глобалните попътни ветрове, така и вътрешните силни страни са помогнали за постигането на такъв резултат.
„Инфлацията спадна рязко и то на забележително ниска цена по отношение на заетостта“, каза тя в изказване, подготвено за панел на конференцията. „Като разберем източниците на скорошната устойчивост, можем да бъдем по-добре подготвени за следващия шок, каквато и форма да приеме той.“
ЕЦБ – точно както Федералният резерв и Банката на Англия – беше принудена да повиши рязко лихвите през последните години в отговор на покачващите се потребителски цени и е в процес на отмяна на това парично затягане, тъй като инфлацията се връща към 2%. Последните прогнози на централната банка показват, че тя ще се установи на това ниво през 2027 г., а политиците сигнализираха, че работата им може да е свършена.
Длъжностните лица запазиха депозитния лихвен процент непроменен на 2% през юли и изглежда все по-вероятно да го направят отново следващия месец. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви пред Bloomberg в петък, че има „висока летва“ за по-нататъшни действия след осем намаления до момента.
В изказването си пред панела, в който участват и управителят на Банката на Англия Андрю Бейли и ръководителят на Банката на Япония Казуо Уеда, Лагард не даде подробности за перспективите за лихвените проценти.
Обсъждайки причините за силата на европейския пазар на труда, тя твърди, че затягането на политиката и съответната дезинфлация съвпадат с облекчаване на ограниченията на доставките в световен мащаб, рязък спад на цените на енергията и проактивни фискални политики.
Но тя също така подчерта забавената реакция на заплатите към инфлацията, която подкрепи по-високата заетост, намаляването на отработените часове и разширяването на предлагането на работна ръка.
„В бъдеще е трудно да се каже с увереност дали моделите от последните години ще се запазят“, каза Лагард.
Демографската тенденция вероятно ще продължи и натрупването на работна ръка може да се запази, което ще окаже натиск върху производителността на труда, твърди тя. Но автоматизацията и изкуственият интелект могат да работят и в обратната посока.
„Европейският пазар на труда премина през последните сътресения в неочаквано добра форма“, каза Лагард. „Но трябва да бъдем предпазливи, ако допускаме, че това уникално съзвездие от сили ще продължи.“
Управителите на Банката на Япония и Банката на Англия също говориха за трудните предизвикателства, свързани с разширяването на работната сила в техните страни.
В Япония, където застаряващото население и ниската раждаемост притискат пазара на труда и повишават инфлацията, управителят на Банката на Япония Казуо Уеда заяви, че привличането на повече жени на работа на пълен работен ден и наемането на повече чуждестранни работници биха могли да помогнат за решаването на проблема.
Управителят на Банката на Англия Андрю Бейли заяви, че комбинация от слаба производителност и ниско ниво на участие на работната сила са поставили Обединеното кралство пред „острото предизвикателство за повишаване на потенциалния темп на растеж“.
Той добави: „Това е доста тъжна история за Обединеното кралство.“