Горещите вълни в Европа изпаряват съпротивата срещу климатиците
Растящото търсене на охладителни системи поставя енергийните мрежи и градската инфраструктура под напрежение
Редактор: Антон Груев
Докато Европа преживява още едно лято с рекордно високи температури, значителна част от континента претърпява бърза и често напрегната трансформация. Едно време смятана за американска екстра или средиземноморска необходимост, климатизацията се превръща в неизменна част от живота на места, където доскоро е била лукс или дори нежелана. Промяната отразява новата климатична реалност: екстремната жега вече не е рядкост, а все по-често новата норма в много части на Европа.
Европа може да не е подготвена да се справи с тези условия. Енергийните мрежи — много от които проектирани за по-умерени климати — вече са под напрежение. В най-горещите дни потреблението на електроенергия рязко се увеличава и често надвишава това, което могат да осигурят възобновяемите източници. Правителствата сега са изправени пред труден въпрос: как да охладят страните си, без да увеличат емисиите или да предизвикат прекъсвания на тока.
Тази промяна е очевидна в региона Медок във Франция, където град Бордо достигна рекордните 41,6°C тази седмица. Исторически сгради като Château Monbrison — вековна винена резиденция — бяха принудени да се адаптират. През пролетта собствениците инсталираха климатизация — дискретни единици Mitsubishi Compact+, монтирани към откритите каменни стени, за да се запази традиционният облик на замъка.
Тенденцията се наблюдава в цяла Европа. Системите за охлаждане, някога резервирани за най-горещите части на Италия и Испания, стават все по-често срещани и на север, в страни като Нидерландия и Великобритания.
Продажбите на домашни климатични устройства са се удвоили в Европа от 2010 г. насам, според Daikin Industries Ltd., един от най-големите производители на континента. Платформата за електроника Galaxus наскоро отчете рекордни продажби в Германия и Австрия, а Samsung Electronics увеличава бюджета си за обучение на монтажници на климатици в Европа средно с 10% годишно.
Франция вече изпреварва Италия и Испания като най-бързо развиващ се пазар на климатици в Европа за Hitachi. Проникването на домашни климатични устройства там достигна 25% през 2020 г., спрямо 14% през 2016 г. Очаква се до 2035 г. около половината френски домове да разполагат с климатик.
Бумът в бизнеса се обосновава от тревожен факт: Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света. Броят на дните, изискващи охлаждане, се е утроил в Париж през последните два десетилетия, според данни на Евростат. Столицата на Франция вече преживява жеги, сравними с Барселона през края на 90-те години на миналия век. Температурите в Берлин наподобяват тези, исторически регистрирани в Торино, а климатът в Брюксел напомня този на части от Хърватия преди 25 години.
Нуждите от охлаждане в Европа се преместват на север | Средни годишни дни с нужда за охлаждане 1995-1999 г.
Дори държави, доскоро смятани за твърде студени за климатизация, променят подхода си. Пазарът на климатици в Скандинавия, някога малък, вече регистрира осезаем растеж.
„Охлаждането преди се смяташе за лукс,“ казва Симон Пецуто, изследовател, следящ търсенето на охлаждане в Европа повече от десетилетие. Днес „то е стока от първостепенна необходимост.“
Правителствата търсят път напред. Последният национален енергиен план на Австрия изрично посочва нарастващото търсене на охлаждане като риск за стабилността на мрежата. Франция също предупреди за бъдещи пикове през лятото поради неконтролирана употреба на климатици. Тези опасения не са теоретични: по време на гореща вълна през юни южна Европа преживя прекъсвания на електрозахранването в Италия.
| Средногодишни дни с нужда от охлаждане за периода 2020–2024 г.
„Това синхронизирано увеличение на потреблението — понякога за няколко часа — оказва огромен натиск върху националните мрежи,“ обяснява Изабела Нардини, мениджър „Международни въпроси“ във Fraunhofer Research Institution for Energy Infrastructures and Geotechnologies.
Част от проблема е свързана с предпочитанията на потребителите. Много хора избират малки, преносими устройства, които са по-достъпни и лесни за монтаж, но по-малко енергийно ефективни.
Според Международната енергийна агенция охлаждането вече представлява около 10% от потреблението на електроенергия в сгради, а делът на Европа се очаква да нараства. В отговор, все повече електроцентрали на изкопаеми горива — особено газови и въглищни — се активират, за да покрият увеличеното търсене.
„Растящата употреба на климатици подкрепя производството на електроенергия от изкопаеми горива в моменти, когато възобновяемите източници не дават достатъчно,“ казва Сабрина Кернбихлер, водещ анализатор по енергетика в Energy Aspects.
Дори и да се покрият нуждите на Европа, адаптирането на старите сгради представлява логистично предизвикателство. Много стари домове са проектирани да задържат топлина — предимство през зимата, но проблем през по-дълги и по-горещи лета. Годишно се реновират едва около 1% от сградите.
Европа се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света | Температурни аномалии спрямо прединдустриалния период 1850-1900 г.
„В гъсто населените градове това е още по-трудно,“ допълва Нардини. „Има ограничено място за кондензаторите, а когато са струпани, усилват ефекта на градския остров на топлината.“
Тъй като климатиците отделят топлина, те могат да повишат температурите и след полунощ, което затруднява съня и възстановяването на хората.
Но адаптацията към новите нужди не е само въпрос на политика или инфраструктура. Среща и културни бариери. Историческият отказ на Европа от климатизация се свързва не само с разходи, но и с естетика, шум и въздействие върху околната среда.
През юни, след като Франция предложи ограничаване на неконтролираното разпространение на климатици по причини за устойчивост, политичката Марин Льо Пен обвини елита, че очаква обикновените хора да страдат. „Лидерите са решили французите да страдат от жегата, докато сами очевидно се наслаждават на климатизирани автомобили и офиси,“ написа тя в X.
Може да съществува компромисен път. Daikin Europe, например, проектира продукти за местния пазар с по-тихи вентилатори, според Йелиз Йенер Минаречи, ръководител на отдел „Жилищни единици“.
Електротехник монтира климатик в Стария град на Котор, Черна гора.
И докато съпротивата срещу климатизация остава силна в много части на Европа, нагласите постепенно се омекотяват, особено сред младите поколения. С нарастването на честотата и интензивността на горещите вълни, липсата на охлаждане все повече се разглежда като риск за общественото здраве и продуктивността в работните места, училищата и домовете.
„В Европа най-важното е продуктът да е устойчив през целия си жизнен цикъл,“ казва Минаречи.
Когато Амадей Петан, 27-годишен проектен мениджър в Париж, купи първия си климатик през юни, той се стреми към по-малко замърсяващ модел. Той достигна точката на преобръщане просто защото имаше нужда да работи без постоянни прекъсвания от изгарящата жега.
„Имам усещането, че всяко лято става по-горещо,“ казва той. „За да живея и работя удобно в малкия си апартамент, трябваше да имам климатик.“