Защо светът все още е разделен по въпроса за пластмасата
От над 16 000 химикала, използвани в пластмасите, повече от 25% са доказано вредни за човешкото здраве, а повечето никога не са били тествани за токсичност,
Редактор: Антон Груев
Почти всяка седмица се появява нов доклад, според който пластмасата е още по-вредна за човешкото здраве и околната среда, отколкото се е смятало досега. Тази седмица The Lancet публикува проучване, което предупреждава за „сериозна и нарастваща“ заплаха от непрестанния ръст в производството и използването на пластмаса, като оценява свързаните с нея здравни и икономически щети на над 1,5 трилиона долара годишно.
Въпреки това, докато дипломати се събират в Швейцария за да преговарят по международен договор за борба с пластмасовото замърсяване, светът изглежда по-далеч от постигане на споразумение, отколкото беше преди три години, когато процесът стартира.
Настоящата среща, свикана от Организацията на обединените нации, е шестият кръг от преговори, след като предишната „финална“ конференция в Бусан, Южна Корея, се провали през изминалата зима. Оттогава насам са проведени множество консултации за прецизиране на проекта на договора – с цел да се намали обемът от работа, който делегатите трябва да свършат по време на самите преговори.
„Тук сме, за да намерим решение, което няма да изключи никого и ще гарантира, че икономическите механизми ще продължат да функционират,“ заяви Ингер Андерсен, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), по време на откриващата пресконференция във вторник. „Ясно е едно – никой не иска да живее сред пластмасово замърсяване.“
Все пак остава основен разлом между страните: едната група настоява за всеобхватен договор, който включва ограничаване на производството на нова пластмаса и забрана на токсични химикали, докато друга, по-малка група, иска споразумението да се съсредоточи само върху управлението на отпадъците и рециклирането. Този сблъсък доминира в предходните кръгове на преговорите.
„Виждам, че това разделение продължава да съществува“, заяви Ерин Саймън, вицепрезидент и ръководител на програмата за пластмасови отпадъци в Световния фонд за дивата природа (WWF), една от множеството неправителствени организации, които настояват за по-строг договор.
Кой държи най-големия капацитет за производство на пластмаса? Китай води с огромна преднина, контролирайки значителна част от доставките на суровини от изкопаеми горива.
Различията се очаква да бъдат още по-трудни за преодоляване този път, тъй като от последната среща в Бусан насам в световното лидерство настъпиха промени – най-забележителната от които е преизбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп, чиято политика подкрепя увеличен добив на изкопаеми горива – основни суровини за производството на пластмаса.
„САЩ подкрепят споразумение, което уважава националния суверенитет и се фокусира върху намаляване на замърсяването, без да налага прекомерни регулации върху производителите“, заяви говорител на Държавния департамент, който ръководи американската делегация на преговорите.
Джесика Роф, координатор на кампанията за пластмаса и нефтохимикали на Глобалния алианс за алтернативи на инсинерацията (GAIA) в САЩ и Канада, нарече позицията на САЩ „разочароваща“.
„Единственият ефективен начин да се реши глобалната криза с пластмасата е правно обвързващ договор, в чийто център стои ограничаването на производството,“ заяви тя.
Междувременно обемът на произведената пластмаса и научните доказателства за нейната вреда продължават да нарастват.
Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2024 г., световното производство на пластмаса се е удвоило между 2000 и 2019 г. – от 234 милиона тона до 460 милиона тона. Без амбициозни политики, до 2040 г. то може да достигне 736 милиона тона.
От над 16 000 химикала, използвани в пластмасите, повече от 25% са доказано вредни за човешкото здраве, а повечето никога не са били тествани за токсичност, според скорошно изследване, публикувано в Nature. Тези вещества присъстват в почти всички основни видове пластмаса.
Някои от тях вече се свързват с репродуктивни проблеми, намален IQ при деца, както и риск от рак и инсулт при възрастни – особено при излагане на въздействие по време на бременност, ранна детска възраст и детство.
Учените едва започват да разбират здравните ефекти от микропластмасата и нанопластмасата, които вече са открити в човешки органи, кръв и семенна течност. Статия от миналата седмица съобщава, че възрастен човек вдишва средно 68 000 микропластмасови частици дневно, което е 100 пъти повече от предишни оценки. Друго изследване от миналата година установява, че пациенти с пластмасови частици в стените на кръвоносните съдове имат по-висок риск от инфаркт, инсулт или смърт в рамките на около три години.
Има и все повече доказателства, че въздействието на пластмасите върху климатичните промени е по-сериозно от досегашните оценки. Според изследване на Лабораторията в Лоурънс Бъркли от 2024 г., през 2019 г. първичното производство на пластмаса е генерирало 2,24 гигатона CO₂ еквивалент, или 5,3% от всички парникови емисии за годината – значително повече от предишната оценка от 3,4%.
Стартира и нова инициатива – The Lancet Countdown on Health and Plastics, която ще следи глобалните усилия за намаляване на излагането на пластмаси и свързаните с тях рискове. Проектът е съвместна инициатива на Boston College, Хайделбергския университет в Германия, Научния център на Монако и австралийската фондация Minderoo.
„Пластмасата дълго време остана на заден план – засенчена от климатичната криза, замърсяването на въздуха и горските пожари“, каза професорът по биология Филип Ландриган от Boston College – водещ автор на новото обобщение в The Lancet и съпредседател на инициативата. „Отне ни време да осъзнаем мащаба на заплахата, която пластмасовото замърсяване представлява.“